Решение № 7544 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13409/2008 г.

Решение № 7544 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13409/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по реда на чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Борислав Милчев Павлов от София, против решение от 25.03.2008 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 4892/2007 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед за задържане № 1550 от 16.10.2007 г., издадена от Васил Димитров Петров, на длъжност дознател при 06 РПУ - СДП. В касационната жалба са развити доводи за допуснато нарушение на материалния закон от първоинстанционният съд, като постановено в противоречие с доказателствата по делото. Ответната страна 06 РУ- СДВР, чрез процесуалния си представител юрк. Койчев поддържа, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата по подробно изложени в пледоарията съображения. Настоящата инстанция, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения: По делото е безспорно установено, че обжалваната заповед за задържане, издадена на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМВР, е мотивирана с наличието образувано дознание и данни за престъпление по чл. 319 НК. В касационната жалба се поддържа, решението е незаконосъобразно, тъй като е нарушен принципът за носене на доказателствена тежест в процеса - административният орган не е установил съществуването на фактическите основания за издаването му; не е изразено становище по всички наведени пред съда оплаквания и доводи. Настоящата инстанция не споделя изложените от касатора доводи. Въз основа приложените по делото документи, в т. ч. и писмо, изходящо от прокурор от Районна прокуратура - София, сочещо, че досъдебно производство № 7192/2007 година (цитирано в заповедта за задържане) е водено именно срещу Борислав Милчев Павлов - за престъпление по чл. 319, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 1 НК и предвид посочените в оспорената заповед основания за издаването й, съдът обосновано и правилно е приел, че е издадена от компетентен орган, в хипотезата на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и неговата цел. Във връзка с наведените в жалбата конкретни оплаквания следва да се отбележи, че след като за издаване на заповед при условията на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР не е необходимо да са налице доказателства за осъществено от задържаното лице престъпление, а само данни обосноваващи предположение в посочения смисъл, не намират правно основание наведените от касатора доводи, че първоинстанционния съд не е съобразил релевантните по делото факти и е постановил необосновано решение, в противоречие с приложимия материален закон. С оглед на гореизложеното се обосновава и извода, че приемайки за законосъобразно издадена обжалваната заповед за задържане № 1550 от 16.10.2007 г., първоинстанционният съд е постановил правилно решение, съобразено с установената по делото фактическа обстановка и приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства- не променят констатациите и направените въз основа на тях изводи на първоинстанционния съд. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,