Решение № 16025 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10242/2013 г.

Решение № 16025 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10242/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ТПК "АНХИАЛО-92", гр. Поморие, чрез проц. представител адв. Ивайло Тодоров Стоянов, против Решение № 495/05.03.2013 г., постановено по адм. д. № 2177/2012 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ТПК "АНХИАЛО-92" против бездействието на началника на СГКК Бургас да заличи от КК имот с идентификатор 57491.505.51, което задължение според ищеца произтича пряко от нормативен акт. Съдът е отхвърлил искането като неоснователно. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Защитата по гл. ХV, дял III АПК е срещу неоснователни фактически действия и бездействия на административните органи. По чл. 257 АПК защитата е само срещу фактически бездействия да се извърши задължение, което произтича пряко от нормативен акт. Прякото произтичане означава, че връзката между правната норма и дължимото фактическо действие не е опосредена от властническо волеизявление. В случая безспорно е, че изменения в КК става със заповед на началника на съответната СГКК, т. е. не може да бъде извършено без за това съответният административен орган да издаде нарочен административен акт. Правилни са изведените изводи в мотивите на обжалвания съдебен акт, че след като не е била оспорена заповедта по чл. 49 ЗКИР и е влязла в сила, то последващо изменение на КК и КР чрез заличаване на имот с идентификатор 57491.505.51 може да стане единствено по реда на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР, както и че не са налице предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 и т . 5 АПК след като органът е прекратил образувано пред него производство поради оттегляне на искането, тъй като няма влязъл в сила административен акт със същия предмет и между същите страни. В този ред на мисли неоснователни се явяват касационните доводи от предявената пред този съд жалба. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав