Решение № 10785 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1314/2020 г.

Решение № 10785 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1314/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Образувано е по касационна жалба на В. Иванов срещу Решение № 230/29.11.2019 г., постановено по адм. дело № 393/2019 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 3 ХУ-И0/Д-Н/485/ФП от 01.07.2019 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Шумен относно отпускане на финансова подкрепа. Наведените в жалбата възражения относно проведеното разграничение при определяне размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 4 ЗХУ, съобразно получаваната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване или социална пенсия за инвалидност, предвид идентичността на субекта – жалбоподателя Иванов, са относими към касационното основание за неправилно приложение на материалния закон по чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта. Ответникът – директор на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Шумен не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед № 3 ХУ-И0/Д-Н/485/ФП от 01.07.2019 г. на директора на Дирекция «Социално подпомагане»– гр. Шумен, с която на В. Иванов е отпусната месечна финансова подкрепа в размер на 104, 40 лева по чл. 70, т. 4 ЗХУ, считано от 01.06.2019 г. до 30.06.2024 г. Горната заповед е оспорена с жалба вх. № 27-948-00-0788/18.07.2019 г. пред директора на РДСП-гр. Шумен, в частта досежно размера на финансовата подкрепа, с искане същият да бъде определен в максималния размер от 198, 36 лева. С Решение № 30-69850#1/02.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – гр. Шумен подадената жалба е отхвърлена, като неоснователна. Спорът по делото се свежда до размера на отпуснатата финансова подкрепа, доколкото с оспорената заповед на Иванов е отпусната такава по чл. 70, т. 4 от ЗХУ, а последният счита, че с оглед на това, че е със 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, му се полага финансова подкрепа в размера, посочен в чл. 70, т. 5 от ЗХУ. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че съгласно представеното ЕР на ТЕЛК при "МБАЛ Шумен"АД жалбоподателят е лице с над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ. От приложената към административната преписка индивидуална оценка и от извършените справки в базата данни на ТП на НОИ-гр. Шумен е видно, че към датата на издаване на оспорената заповед същият е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Посоченото обстоятелство се установява и от представеното от оспорващия разпореждане № 27190326122/01.01.2019 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ-гр. Шумен, съобразно което считано от 01.01.2019 г. оспорващият получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО, като получаваната до този момент социална пенсия за инвалидност е прекратена на основание чл. 94, ал. 1, т. 4 от КСО. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд отхвърля като неоснователно искането на оспорващия да му бъде отпусната финансова подкрепа в размер на 198, 36 лева, т. е. 57 на сто от линията на бедност. Изложени са съображения, че по силата на чл. 70, т. 5 от ЗХУ, такава се отпуска на лица над 18 години с над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност. Въз основа на представеното от оспорващия разпореждане на ТП на НОИ-гр. Шумен и останалите писмени доказателства е прието, че от 01.01.2019 г. е прекратена получаваната от последния социална пенсия за инвалидност, като от тази дата последният получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Въз основа на горното е обоснован извод, съобразно който оспорващият не отговаря на една от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 70, т. 5 от ЗХУ, явяващи се задължителни условия за отпускане на финансова подкрепа в размер на 198, 36 лева. Предвид изложеното е прието, че отпусната месечна финансова помощ при условията на чл. 70, т. 4 от ЗХУ в размер 30 на сто от линията на бедност, респективно 104, 40 лева е определена при правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Шумен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. В съответствие с разпоредбите на Закона за хората с увреждания (Oбн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., ) е осъществена промяна по отношение на социалните пенсии за инвалидност, изплащани към друг вид пенсия от Националния осигурителен институт (НОИ) в размер 25 на сто, в месечна финансова подкрепа. Считано от 01.01.2019 г., този вид пенсии са прекратени служебно от НОИ. Прекратените по този ред пенсии са част от месечна финансова подкрепа, която се изплаща от Агенцията за социално подпомагане. В случая е налице трансформиране на конкретен вид подкрепа, която държавата оказва на определени групи при законово определени условия, с което се променя правната природа на съответния социален инструмент. Предназначението на месечната финансова подкрепа, регламентирана в ЗХУ е да компенсира разходите, породени от увреждането и представлява определена сума, в зависимост от степента на увреждане. База за изчисляване на размера на подкрепата е линията на бедност, установена за страната за съответната година, която се индексира ежегодно. За 2019 г. линията на бедност е установена в размер на 348 лв. Финансовата подкрепа по ЗХУ е вид социално плащане, което има за цел да подкрепи определени групи лица при конкретни нормативно определени изисквания. При определянето на размера на месечната финансова подкрепа се вземат предвид степента на увреждане, а в хипотезите на чл. 70, т. 4 и 5 ЗХУ релевантно условие, обусловено от нормативно установения разграничителен критерий е вида на пенсията, получавана от лицето към момента на отпускане на месечната финансова подкрепа, което предпоставя интензитета на същата. С оглед получаването от лицето на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната месечната финансова подкрепа при условията на чл. 70, т. 4 ЗХУ в размер 30 на сто от линията на бедност е определен при правилно приложение на материалния закон. Обосновано първоинстанционният съд извежда, че заповедта е съобразена и с целта на закона. Отпуснатата на жалбоподателя месечна финансова подкрепа е в размер на 104, 40 лв., който е по-голям от изплащаната до влизането в сила на закона част от социалната му пенсия за инвалидност от ЗЗ, 90 лева (данни за което се съдържат в представената от ответната страна Справка външни бази за лице от 29.10.2019 г.) и месечните добавки за социална интеграция от 37, 50 лв. С оглед на горното е удовлетворено изискването по § 7, ал. 3 от ПЗР на ЗХУ за отпускане на подкрепа в по-благоприятния размер. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване по чл. 70, т. 4 ЗХУ, обуславящи разпоредените правни последици. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,