Решение № 7471 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1001/2015 г.

Решение № 7471 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1001/2015 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Йоанна Георгиева Цекова от гр. София срещу решение № 6287 от 22.10.2014 г., постановено по адм. д. № 4056/2014 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо. Изложени са подробни съображения и са представени писмени доказателства. Иска от Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез пълномощник - адвокат Йоана Петрова, предвид решение на АССГ, с което се допуска поправка на очевидна фактическа грешка, поддържа незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалноправните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска от Върховния административен съд да го отмени и да реши спора по същество, като отмени заповедта на областния управител на област София, като незаконосъобразно. Ответникът - областен управител на област София, чрез юрисконсулт Стаменова оспорва касационната жалба и иска от съда да я отхвърли като неоснователна. Ответникът - Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура" /ДП НКЖИ/, чрез юрисконсулт Витанова оспорва касационната жалба и иска от съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предлага обжалваното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, но е постановено в несъответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С решението си АССГ е отхвърлил жалбата на Йоанна Цекова срещу заповед № РД-15-069 от 28.03.2014 г. на областния управител на област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е иззет недвижим имот - частна държавна собственост, управляван от ДП НКЖИ представляващ апартамент № 1, който се намира в гр. София, район Сердика, ул. "Княгиня Мария Луиза", блок 124, ет. 1. Съдът е установил, че процесния имот е предоставен за управление на НКЖИ, съгласно разделителен протокол от 17.12.2001 г., която го е предоставяла под наем на Йоанна Цекова, последния договор е от 1.03.2007 г. и е със срок от 5 години. След изтичане срока на договора, Цекова е била уведомена, че следва да напусне имота, тъй като не отговаря на условията на чл. 22, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/ - не е в трудови правоотношения с НКЖИ. Като държавно предприятие, на което е предоставен за управление имота, НКЖИ е сезирала областния управител, който да упражни законовите си правомощия по изземване на имот - държавна собственост, който се държи без правно основание. За образуване на административното производство Цекова е била уведомена с писмо от 23.02.2013 г., която е представила документи за влошеното си здравословно състояние. АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при правилно приложение на материалноправните разпоредби и при спазване на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства достигнал до извода, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 ЗДС - имотът е актуван с АДС № 5279-II от 10.08.1970 г., който се държи от Цекова без да има правно основание за това. Пред касационната инстанция са представени нови писмени доказателства в подкрепа на твърденията на Йоанна Цекова, че имотът, който се изземва и в който тя е живяла от 1955 г. и този по представения акт за частна държавна собственост не са идентични. Представено е удостоверение от "Географска информационна система" ООД, съгласно което на адрес: бул. "Княгиня Мария Луиза" /бивш бул. Г. Димитров/ № 124А, вх. А - до вх. Г се намира едноетажна многофамилна жилищна сграда, която е различна от сградата на адрес: бул. "Княгиня Мария Луиза" № 124. Решението на АССГ е неправилно, постановено е в противоречие с материалноправните разпоредби. Имотът, който е предмет на производство по чл. 80, ал. 1 ЗДС и подлежи на изземване не е индивидуализиран. Предмет на събраният като доказателство по делото АДС № 5279-II от 10.08.1970 г. е имот, находящ се в гр. София, бул. "Георги Димитров" № 124, състоящ се от жилищна сграда на три етажа, застроена на 302 кв. м. от 8 апартамента. Имотът, предмет на оспорения акт е апартамент № 1 в гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза", блок 124, етаж 1. Не са представени по делото доказателства, от които да е видно, че описаният в акта за държавна собственост имот е този, който се изземва от Йоанна Цекова. Съгласно чл. 80, ал. 1 ЗДС имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. В случая не е установено по безспорен начин от административния орган, че имотът, който е предмет на заповедта за изземване е този по АДС. Неправилно АССГ е приел, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 ЗДС, за да се изземе принудително имот - държавна собственост, който се държи без основание от Йоанна Цекова. Не е установено по несъмнен начин, че е налице първата от законовите предпоставки - имотът да е държавна собственост, което обстоятелство не е категорично установено с представения АДС № 5279-II от 10.08.1970 г., тъй като липсва идентичност на имотите, описани в акта и този, описан в оспорената заповед. По изложените съображения, решението на Административен съд - София-град следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което оспорената заповед на да се отмени като материално незаконосъобразна. При този изход от спора, на Йоанна Цекова следва да се присъдят направените по делото съдебни разноски, които са в размер на 300 лева, за които е представен списък по чл. 80 ГПК. Разноските са платими поравно от двамата ответници. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд