Решение № 1467 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6071/2016 г.

Решение № 1467 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6071/2016 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ректора на Академията на Министерство на вътрешните работи (Академия на МВР), против решение № 80 от 5.01.2016 г., постановено по адм. дело № 6377/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № 4581з-471 от 4.06.2015 г. В касационната жалба, нейното писмено уточнение и в с. з. по същество, чрез процесуалния представител юрисконсулт Кариев, се поддържа оплакване за неправилност на оспореното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда - несъобразяване с всички събрани в административното производство писмени доказателства и нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде потвърдена/оставена в сила обжалваната заповед на ректора на Академията на МВР. Ответникът - Б. Д. Г., чрез пълномощника си адв. Янев, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция - възнаграждение за адвокатски хонорар. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е за контрол на законосъобразността на заповед № 4581з-471 от 4.06.2015 г., издадена от касатора, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, за неспазването на правилата на т. 15, т. 21 и т. 85 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Етичния кодекс) е наложено наказание "порицание" за срок от шест месеца на ответника по касация - доц. Б. Г. - ръководител на катедра "Техника" към факултет "Пожарна безопасност и защита на населението" при Академията на МВР. Първоинстанционният съд, изключително подробно е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е приел за установено, че дисциплинарното производство е започнало с разпоредена проверка по повод постъпил сигнал от изпълнителния директор на "Т. С." ЕАД, в който се твърди, че Б. Г. на 16.04.2015 г., на територията на "Т. С.", при проведен разговор относно уволнението на съпругата му от "Т. С." ЕАД е отправял заплахи към служители на дружеството - Д. К. и В. К.. В рамките на проверката са събрани многобройни доказателства - обяснения на всички лица, спомогнали провеждането на разговора или присъствали на него, като резултатите от проверката са обобщени в справка № 4581р-5366 от 22.05.2015 г. Дисциплинарната комисия е обсъдила всички доказателства, обяснения, данните от образуваната по случая проверка в 02 РУП при СДВР, както и дадените две писмени обяснения на дисциплинарнопривлеченото лице и е приела, че не се е установило Георгиев да е заплашвал, обиждал или нагрубявал служителите на "Т. С." ЕАД Кънев и Ковачев, в проведената среща не се е представил като заместник-декан на Академията на МВР, не се е легитимирал по категоричен начин като служител на Академията. От всички твърдения в сигнала и допълненията му е потвърдено само обстоятелството, че не е попречил на другия участник в разговора - Милушев да отправи реплики, който Кънев е приел за обидни и е създал впечатление за подкрепа и съпричастност към поведението на Милушев. Видно от положената върху справката резолюция от дисциплинарнонаказващия орган, същият е възприел като изпълнително дейние на нарушението именно създаването у присъстващите на разговора на впечатление за подкрепа и съпричастност към поведението на Милушев. При така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В заповедта е посочено единствено, че служителят "при частна среща, не е спазил правилата на т. 15, т. 21 и т. 85 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители", като липсват каквито и да са фактически обстоятелства, от които да се разбере в какво се изразява нарушението и да се очертае предмета на доказване и на проверката за законосъобразност. Освен това правните основания също не са ясни, тъй като не е посочено нормите от коя редакция на Етичния кодекс са приложени, самото наименование на кодекса също не е коректно цитирано и най-важното установеното от фактическа страна не може да бъде подведено под цитираните норми на кодекса. Приетото за установено изпълнително деяние не представлява нарушение на т. 15, т. 21 и т. 85 от Етичния кодекс. П. тези съображения обжалваната заповед е отменена. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е извършил пълна проверка на акта на основание чл. 168 от АПК. Същото не е подкрепено от данните по делото. Съдът е изследвал всички основания по чл. 146 от АПК, като коректно е отбелязал, че не са налице нарушения по чл. 146, т. 1 и 2 от АПК, но заповедта е незаконосъобразно поради пороци по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Изводите му са напълно съобразени с доказателствата по делото и следва да бъдат споделени. Голословно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства. Напротив, съдът е обсъдил всички доказателства от преписката, както и тези събрани в хода на съдебното дирене, в това число и гласни, като изводите му относно изпълнителното деяние на твърдяното нарушение не се различават от тези на дисциплинарната комисия, обективирани и обобщени в справката от 22.05.2015 г. в шест точки. В касационната жалба отново се посочва, че наказаният служител не е предприел действия за прекратяване на отправяните от трето лице обиди към служителя на "Т. С." ЕАД Кънев, което не оборва, а подкрепя извода на съда, че не е установено Б. Г. лично да е отправял обиди или заплахи, не е установено да се е представял като заместник-ректор на Академията на МВР, с намерение да злоупотреби със служебното си положение, не е установено твърдяното в сигнала, по който е започнала проверката, укоримо поведение. Съдът е споделил установеното от наказващия орган, че Георгиев като не е спрял отправянето на думи, които Кънев е възприел като обидни, е създал у присъстващите мнение за подкрепа и съпричастност към поведението на Милушев. Посоченото поведение обаче правилно АССГ е приел, че не съставлява нарушение на цитираните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание разпоредби на Етичния кодекс. Съгласно т. 15 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348 от 25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, изм. ДВ, бр. 47 от 21.06.2016 г., държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, а съгласно т. 21 държавният служител се отнася с уважение към всички представители на обществото. В случая с поведението си наказаният служител не е нарушил посочените разпоредби. Извън обстоятелството, че същите касаят действията на служителите на МВР при упражняване на правомощията им, а в случая не става дума за действия по служба, то самият дисциплинарно наказващ орган не е приел за установено да е налице лично поведение на Б. Г., което да е незаконно или чрез което да е проявил неуважение към който и да е представител на обществото. Съгласно т. 85 от Етичния кодекс, систематичното място на която е в раздел III озаглавен "Държавният служител и правонарушителите", в случаите на агресивно поведение от страна на правонарушителя държавният служител полага всички усилия, за да предотврати или пресече възможно най-бързо правонарушението и неговите общественоопасни последици. В случая, правилно съдът е приел, че липсва правонарушител, установен по надлежния ред, за да се изисква, подобно поведение от наказаното лице, освен това същото не е действало в изпълнение на свои служебни задължения. Образуваната по случая преписка на 02 РУ на СДВР за извършени неправомерни действия е изпратена в Софийска районна прокуратура с мнение за прекратяване. Правилни са изводите на съда относно неправилното приложение на материалния закон. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство - заплатена сума за адвокатско възнаграждение, която е заявена своевременно. Видно от договор за правна защита и съдействие от 27.10.2017 г., е действително платена сумата от 600 лева, която касаторът следва да бъде осъден да заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,