Решение № 10254 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8889/2019 г.

Решение № 10254 от 24.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8889/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез упълномощен юрисконсулт и от Н. П., приподписана от упълномощен адвокат, срещу съответните неблагоприятни за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 799 от 19.04.2019 г., постановено по адм. д. № 541 по описа на Административен съд – Благоевград (АС - Благоевград) за 2018 г. по същество на спора и по частна жалба, подадена от П., приподписана от същия адвокат, срещу посоченото решение в частта му с характер на определение.

С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), МВР е осъдено да заплати на Н. П. сумата от 2000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 06.11.2012 г. до 22.11.2013 г., причинени му от отменената като незаконосъобразна Заповед № К-11913 от 29.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, като искът за обезщетение за горницата над тази сума до предявения с него размер на обезщетението от 20000, 00 лв. е отхвърлен. Наред с това, МВР е осъдено да заплати на П. разноски в размер на 1102, 80 лв., съразмерно на уважената част от този иск.

С обжалваното решение, в частта, която има характер на определение, е върната исковата молба на П. срещу МВР, в частта й относно иска за присъждане на обезщетение в размер на 14400, 00 лв. за претърпени имуществени вреди за периода от 06.11.2012 г. до 22.11.2013 г., изразяващи се в пропуснато възнаграждение в резултат на незаконното му уволнение със Заповед № К-11913 от 29.10.2012 г. на министъра на вътрешните работи и е прекратено производството по делото.

Предвид изложеното в касационната жалба на МВР, съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в осъдителната този касационен жалбоподател част. Поддържа се становище, че решението в тази част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на П. – от заключенията на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) категорично се установявала липсата на причинно-следствена връзка между заболяванията на ищеца в този период и издаването на отменената заповед от министъра на вътрешните работи. Сочи се, че съдът не е отчел обстоятелството, че П. е съпричинил вредоносния резултат (чл. 4 ЗОДОВ), щом не е положил елементарна, обичайна грижа за здравословното си състояние като потърси медицинска помощ. Обръща се внимание, че за твърдените неимуществени вреди са налице само на косвени доказателства. Излагат се аргументи, че тези вреди не са доказани по безспорен начин, тъй като П. страдал от установени заболявания, предхождащи и проявили се преди описаните хипертонични кризи. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната от този касационен жалбоподател част, в това число за сторените разноски за възнаграждения за вещи лица и отхвърляне изцяло на предявения от П. иск за обезщетение за неимуществени вреди.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа от упълномощен юрисконсулт, а по същество се иска уважаването й.

Ответникът по тази касационна жалба не представя писмен отговор.

С касационната жалба на П. съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която предявеният от него иск е отхвърлен за сумата над 2000, 00 лв. до пълния предявен размер от 20000, 00 лв., ведно със законната лихва считано от 22.11.2013 г. до окончателното й изплащане. Поддържа се становище, че решението в тази част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се постановяването му в тази част в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съдът неправилно оценил преживените негативни последици от уволнението. През целия претендиран период П. твърди, че е търпял последиците от незаконосъобразната заповед и причинените му неимуществени вреди. Невъзможността с действията си да повлияе върху ситуацията и понесените от него срам, обида, стрес, притеснения за бъдещето и депресивно състояние, обосновават понасяне на неимуществени вреди, за които определеният размер на обезщетение преценява като нисък. Счита, че с оглед събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, размерът на определеното обезщетение от 2000, 00 лв. е несправедлив и следва да бъде увеличен. В двете приети по делото СМЕ е заложено становището, че заболяванията на П. могат да бъдат получени и да се задълбочат при наличието на силна стресова ситуация. В жалбата се твърди, че експертите били категорични по въпроса, че уволнението е довело до влошаване на здравословното състояние на П. В този смисъл съдът неправилно приел, че не е налице причинно – следствена връзка между претърпените от П. вреди от влошаване на здравословното му състояние вследствие на преживения стрес. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в така обжалваната част и уважаване на предявения иск за сумата над присъдения несправедлив и необосновано нисък размер от 2000, 00 лв. до претендирания такъв от 20000, 00 лв. Претендират се и сторените по делото разноски в касационното производство съгласно представени доказателства за извършването им.

В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът по тази касационна жалба не представя писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се оспорва от представляващия го юрисконсулт. Моли се съдебното решение в обжалваната от П. част да бъде оставено в сила.

В предявената от П. частна жалба срещу съдебното решение, предмет на проверка, в частта с характер на определение се твърди, че изводите на съда са необосновани. Частният жалбоподател възразява срещу приетото от съда, че е налице специален ред за обезщетяване на имуществените вреди, претендирани от него по реда на ЗОДОВ във връзка с отменената заповед на директора на МВР, което на основание чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ изключва приложението му. Развива съображения, че Законът за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и ЗОДОВ не си противоречат и при оставане без работа за период по-дълъг от шест месеца или на по-ниско платена такава, възниква ново правно основание за репариране на настъпилите вреди - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Сочи, че е останал без работа в продължение на една година и този период превишава периода на дължащото се обезщетение по чл. 254, във вр. с чл. 256 ЗМВР (отм.); за претърпените имуществени вреди. Според частния жалбоподател е налице правно основание за предявяване на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за претърпените в по-голям размер имуществени вреди. По така изложените в частната жалба съображения П. иска отмяна на съдебното решение в тази част с характер на определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд по така предявения иск.

Ответникът по частната жалба не представя възражение. В съдебното заседание пред настоящия съд частната жалба се оспорва от представляващия го юрисконсулт. Моли се съдебното решение в така обжалваната от П. част с характер на определение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, вкл. в частта с характер на определение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби и частната жалба изхождат от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани от тях части, а в частта с характер на определение – като преграждащо по–нататъшното развитие на производството, и са подадени в срока по чл. 229 АПК и по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби и частната жалба са неоснователни.

Първоинстанционният съд бил сезиран от П. с два обективно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: 1. за присъждане на обезщетение в размер на 14400, 00 лв. за претърпени имуществени вреди за периода от 06.11.2012 г. до 22.11.2013 г., изразяващи се в пропуснато възнаграждение в резултат на незаконното му уволнение със Заповед № К-11913 от 29.10.2012 г., издадена от министъра на вътрешните работи и 2. за присъждане на обезщетение в размер на 20000, 00 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 06.11.2012 г. до 22.11.2013 г., изразяващи се в преживян емоционален стрес, накърняване на доброто име на П. в обществото и на репутацията му на служител в МВР, влошаване на здравословното му състояние в резултат на незаконното уволнение по силата на цитираната заповед. Претендирана е също така законната лихва за периода, считано от 22.11.2013 г. до окончателното изплащане.

От фактическа страна по делото е прието за установено, че със Заповед № К-11913 от 29.10.2012 г., издадена от министъра на вътрешните работи на П. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". С Решение № 61 от 24.06.2013 г., постановено по адм. д. № С-109 по описа на Върховния административен съд за 2012 г., оставено в сила с Решение № 107 от 22.11.2013 г. постановено по адм. д. № С-64 по описа на този съд за 2013 г., посочената заповед била отменена.

В съдебното производство пред първоинстанционния съд са приети заключенията на две СМЕ. Съдът приел, че от тях не може с категоричност да се установи причинната връзка на увреденото здравословно състояние и издадената заповед за уволнение на държавния служител.

На основание показанията на свидетеля В. К. - сестра на съпругата на ищеца и на свидетеля - П. П. - син на ищеца, съдът е направил установявания относно състоянието му след издаване на заповедта за уволнение, а именно – как се е чувствал последният и как му се е отразила издадената заповед. Въз основа на съвкупната им преценка съдът приел, че в резултат на незаконосъобразната заповед за уволнение в исковия период П. е претърпял негативно засягане на психиката си, бил е силно притеснен, обиден на системата, срамувал се да общува с колегите, затворил се е и не е искал да се среща с хора, общувал е единствено със семейството си. Това му състояние се е отразило на семейните отношения, а липсата на средства са принудили съпругата му да търси работа в чужбина. Според показанията, в този период се е влошило и здравословното състояние на ищеца.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, АС – Благоевград направил извод за недопустимост на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Изложил съображения, че при незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 256 ЗМВР към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца (чл. 254 ЗМВР, отм.). Съдът е направил извод за приложимост на специалния ред за обезщетяване, който по силата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ изключва приложението на ЗОДОВ и прави иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди недопустим. По въпроса взел становище, че този ред изключва приложението на ЗОДОВ по отношение на имуществените вреди, но не и по отношение на неимуществените вреди. В този смисъл съдът приел иска за обезщетение за неимуществени вреди за допустим, насочен срещу надлежен ответник и частично основателен по размер. Предвид приобщените по делото доказателства за отмяна по съдебен ред на заповедта за дисциплинарно наказание "уволнение" на П., съдът приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на МВР по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. На основание казаното от свидетелите, чиито показания кредитирал като последователни и непротиворечиви, съдът направил извод, че твърденията на П. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани срам, обида, стрес, притеснения за бъдещето и депресивно състояние са доказани. Съдът приел за доказана пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и претърпените от П. неимуществени вреди, като отчел и това, че по делото няма доказателства страданията на лицето да са следствие на други обстоятелства. На основание приетите по делото експертни заключения съдът приел, че по делото не е доказано влошаване на здравето на П. поради издаване на заповедта на министъра на вътрешните работи. Съдът съобразил липсата на категорично становище по въпроса относно причинната връзка за увреденото здравословно състояние на лицето, макар че вещите лица не изключват преживения стрес като причина за влошеното му здравословно състояние.

Въз основа на така направените изводи, съдът определил, че сумата от 2000, 00 лв. е достатъчна да репарира претърпените неимуществени вреди. Тази сума, според съда, е в справедлив размер, който е съответен на претърпяното от П. Съдът се позовал на чл. 52 ЗЗД и взел предвид както продължителността на исковия период, така и всички установени по делото обстоятелства – особеностите на конкретния случай, характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е настъпило то, степента на интензитет, възрастта на П., общественото и социалното му положение, както и факта, че не е доказано негативните изживявания да са оказали трайно и продължително въздействие върху физиката и психиката на лицето. По тези причини искът бил отхвърлен за разликата над 2000, 00 лв. до предявения размер от 20000, 00 лв. С оглед искането на П., съдът му присъдил и законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на решението, с което била отменена заповедта за дисциплинарното му уволнение (22.11.2013 г.) до окончателното му изплащане. С оглед изхода на спора, на П. били присъдени сторените по делото разноски в размер на 1102, 80 лв.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Събрал е относимите към спора доказателства, които е анализирал обективно и задълбочено. Въз основа на този подробен анализ на доказателствата по делото, съдът е формирал обосновани и верни изводи. Подробните мотиви, изложени в обжалваното решение напълно се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция.

1. По частната жалба:

В съответствие със закона са изводите на АС – Благоевград за недопустимост на предявения от П. иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Обосновано съдът е заключил, че приложимата в случая разпоредба на чл. 254 ЗМВР (отм. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г., сега действащата е разпоредбата на чл. 237 ЗМВР) предвижда специален ред за изплащане и максимален размер на дължимото на служителя обезщетение за имуществени вреди. Уреденият в специалния закон ред изключва приложението на ЗОДОВ по силата на чл. 8, ал. 3 от същия закон и предвижда, че ако служителят остане без работа или работи на по-ниско платена работа за по-дълъг срок (в случая за периода 06.11.2012 г. до 22.11.2013 г., тоест по-дълъг от 6 месеца), същият има право на обезщетение в размер до 6 брутни възнаграждения, получавани на мястото, от което незаконно е уволнен. По делото няма спор, че П. е получил така дължимото му обезщетение на основание чл. 254 ЗМВР (отм.); в размер на 6812, 16 лв. Обратното становище би стимулирало съзнателното бездействие по търсене на нова работа и евентуално забавяне и протакане на производството по обжалване на заповедта от самия жалбоподател с цел осигуряване на относително сигурен и предвидим размер на дължимо обезщетение за минало време, каквато не е и не може да бъде целта на законодателя.

Предвид изложеното частната жалба на П. се явява неоснователна, а съдебното решение с характер на определение, в частта, с която исковата молба в частта на предявения от него иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е върната, следва да бъде оставено в сила.

1. По касационните жалби:

Правилна и в съответствие със закона е преценката на първоинстанционния съд, че редът за обезщетяване на твърдените от лицето неимуществени вреди от отменената уволнителна заповед е този по ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав изцяло споделя становището на АС – Благоевград, че целта на разпоредбата на чл. 254, ал. 1 ЗМВР (отм.);, съответно чл. 237, ал. 1 ЗМВР, е да обезщети имуществената вреда, причинена на служителя от незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение по отношение правнозначимия факт "оставане без работа". Това обезщетение не включва евентуално претърпените от служителя в резултат на незаконното уволнение неимуществени вреди, които подлежат, на общо основание, на обезвреда по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Не се споделят от настоящия състав възраженията на касационния жалбоподател МВР, че претърпените от П. притеснение, обида и срам от колегите, не представляват неимуществени вреди и не подлежат на обезщетяване по реда ЗОДОВ. Неоправдани са и възраженията, че установяването на неблагоприятни изменения в личната сфера на П., следвало да бъде направено със специални знания, а не със свидетелски показания. Негативните емоционални състояния не винаги достигат прага, преминаването на който може да ги определи като емоционално разстройство, изискващо медицинска намеса за преодоляването му. Негативните преживявания на П. са доказани със свидетелските показания, приобщени по делото. Обосновано на тях съдът е приел, че П. е изпитвал чувство на обида от незаконното уволнение, неудобство и срам от колегите, затворил се е, не общувал с никого. От показанията на свидетелите, които са контактували с П. в исковия период и са имали непосредствени впечатления от емоционалното му състояние, било установено накърняване на доброто име и професионален авторитет на лицето. В този смисъл и при съобразяване на чл. 172 ГПК, съдът правилно ги е кредитирал.

Обосновано на доказателствата по делото също така съдът е отчел, че не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че релевираните негативни преживявания на П. се дължат на други фактори или са произтекли по негова вина (чл. 4 ЗОДОВ). Възраженията в обратната насока, които е направил касационният жалбоподател МВР, свързани с приложението на чл. 4 ЗОДОВ са недоказани.

Не може да се сподели възражението на касационния жалбоподател МВР, че претърпените вреди не били сигурни, както и че не била доказана причинно-следствената връзка между тях и отменената като незаконосъобразна заповед. Твърдените от ищеца негативни преживявания в неин резултат са присъща последица на всяко уволнение, особено в случаите, в които засегнатото лице е със съзнанието за неговата незаконност и несправедливост, което впоследствие се потвърждава и от резултата от оспорването му.

Неоснователно е оплакването на П. по отношение размера на присъденото обезщетение. При определянето му съдът е съобразил всички установени по делото обстоятелства, характера и интензитета на негативните преживявания на лицето, отражението им върху него, вкл. върху здравословното му състояние, както и периода, през който те са търпени, като приел, че присъденият размер ще го възмезди адекватно. В тази насока съдът се е обосновал подробно. Този размер не се явява несъразмерен и несправедлив и е в състояние да компенсира доказаните вреди, претърпени от П. в исковия период, включително принципното отражение на стреса, преживян във връзка със заповедта, върху съществуващото негово сърдечно–съдово заболяване и върху диабета. В този смисъл от значение се явява казаното от вещо лице П. в съдебното заседание, проведено на 20.03.2019 г. пред първоинстанционния съд, че "Стресът влияе 100 % върху хипертонията. Това се случва при всеки един човек. " Неустановено е по делото твърдяното в исковата молба обстоятелство, че на П. била поставена окончателна диагноза "Ангина пекторис", новопоявила се именно като последица на уволнителната заповед и в период след издаването й. В този смисъл и като съобрази заключенията на експертите, както и казаното по време на разпита им в съдебното заседание пред първоинстанционния съд, настоящият състав преценява като неоснователни оплакванията на П., направени в касационната жалба по отношение изводите на съда относно причинно–следствената връзка между заповедта и влошаване на здравословното състояние на лицето. В тази насока без основание П. твърди категоричност на изводите на вещите лица.

Решението е правилно и в частта за присъдените в полза на П. разноски, съразмерно на уважената част от иска за обезщетение за адвокатското възнаграждение. По отношение на държавната такса и възнаграждението за вещите лица то е в съответствие с предписанието на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, в приложимата редакция.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение, вкл. в частта с характер на определение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски на страните не се следват.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение