Решение № 12543 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 397/2012 г.

Решение № 12543 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 397/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по жалба на началника на Митница Столична, представен от юрк. Попгеоргиева, срещу решение № 5103/14.11.2011 г. на Административен съд София-град по административно дело № 744/2009 г. Инвокира се неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Иска се отмяната му. Ответникът по касация "Аурубис България" АД отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. С оспорения съдебен акт е отменено решение № К - 47 -0338 от 30.04.2008 г. на началника на Митница София в частта, с която е определена законна лихва за забава върху допълнително определеното задължение за ДДС в размер на 3002 лева, считано от датата на възникване на задължението до датата на окончателното му погасяване. С позоваване на относимите разпоредби на вторичното право на ЕС и на тази от националния правопорядък, както и тълкуването дадено от СЕС с решение от 31.03.2011 г. по дело С - 546/2009 г. АССГ е мотивирал решаващ извод за липса на предпоставки за възникване на акцесорното публично вземане за лихва. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Страните не спорят по фактите. Обвързващи касационния състав /арг. чл. 220 от АПК/ са фактическите установявания на инстанцията по същество за извършен от Аурубис България" АД (с предишно фирмено наименование "Кумерио Мед" АД) внос на меден концентрат с произход от Македония и оформяне на стоките под режим "допускане за свободно обръщение с едновременно освобождаване за крайно потребление" с ЕАД № 07ВО005003Н000124/28.03.2007 г. С оспореното пред АССГ решение № К - 47 -0338 от 30.04.2008 г. на Митница София е определено митническо задължение за ДДС в размер на 3 002 лева и лихва, считано от датата на възникване на задължението (датата на вноса) до окончателното му изплащане. Допълнително определеното с решение № К - 47 - 0338/30.04.2008 г. задължение за ДДС е взето под отчет на 15.05.2008 г., а е заплатено от дружеството на 21.05.2008 г. Спорът е правен и се концентрира до момента на настъпване на изискуемостта на задължението за плащане на ДДС на титуляра на митническия режим и момента на изпадането му в забава като определящ за възникване на задължението за лихва. Разрешаването му от АССГ е по начин съответстващ на разбиранията на настоящия касационен състав. Субсумирането на казуса в хипотезите на приложимите разпоредби на ПЕС и съотнасянето към тях на нормите от вътрешното право е извършено по начин съответстващ на принципите за пряко действие и примат на наднационалния правопорядък. Изборът за прилагането на едната или другата правна системи не е предоставен на преценката на администрацията или на съда, а е обусловен от съдържанието на правоотношенията, по повод на изпълнението на задълженията по които възниква правния спор. Правилно АССГ е съобразил паралелното действие на двата правопорядъка. Въвеждайки необщностни стоки на територията на страната "Арубис България" АД е осъществило внос за целите на облагане с ДДС /вж. чл. 16, ал. 1 от ЗДДС/. В съответствие с чл. 56 от ЗДДС субекти на задължението за начисляване на данъка при вноса са митническите органи /освен хипотезата на начисляване от вносителя по чл. 57 от ЗДДС/, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Начисляването е съобразено със спецификата на възникване на данъчното събитие и настъпването на изискуемостта на данъка при вноса, които съвпадат с датата на възникване на задължението за плащане на вносни митни сборове на територията страната или когато е било дължимо възникването, дори при несъществуващо задължение или такова с размер нула /чл. 54, ал. 1 от ЗДДС/. Плащането на начисления ДДС се извърша по реда и в сроковете за заплащане на митните сборове /чл. 60, ал. 1 от ЗДДС/, а по правилото на чл. 59, ал. 2 от ЗДДС задължението за лихва върху данъка възниква в случаите, когато според митническото законодателство лихва се дължи върху митните сборове. Разпоредбата на чл. 201, § 1, б."а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността (МКО) обвързва възникването на вносно митническо задължение с допускането за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. По правилото на чл. 217, § 1 от МКО размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който митническите органи разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет /аналогична е разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ/. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По силата на чл. 222, § 1, б. "а" от същия акт на вторичното право на ЕС, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221 трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. "б" от МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. В разглеждания казус задължение за ДДС е взето под отчет на 15.05.2008 г., а е заплатено от дружеството на 21.05.2008 г. без то да е уведомено за вземането на задължението под отчет. Противно на убеждението на касатора не е с характер на такова уведомление това за доброволно плащане на публични държавни вземания № 4416-0033/08.02.2008 г., тъй като предхожда вземането на задължението под отчет, което в съответствие с цитираните разпоредби от МКО и ЗМ е завършено с вписването в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация. Съответствието на оспореното решение с материалния закон и абстрактността на оплакванията за процесуални опущения при постановяването му мотивира ВАС да го остави в сила. При този изход на спора и в съответствие с правилото на чл. 161, ал. 1, изр. 1 от ДОПК на ответника се следват разноски в размер 136.91 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение