Решение № 6870 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1712/2019 г.

Решение № 6870 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1712/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, подадена чрез адв. Рафаилов, срещу решение № 195/28.11.2018 г., постановено по адм. дело № 339/2017 г. на Административния съд – Сливен, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане № 76 от 20.09.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", В ЧАСТИТЕ, с които на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, са установени следните задължения: по Разрешително № 31510110 от 27.11.2008 г., издадено от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 7 866, 90 лева и лихва за забава за периода от 1.04.2012 г. до 20.09.2017 г. общо в размер на 2 232, 06 лева; и по Разрешително № 301236 от 26.01.2006 г., продължено и изменено с Решение № РР-1485 от 7.05.2012 г. и с нов № 31510337., издадени от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 1 436, 68 лева и лихва за забава за периода от 1.04.2012 г. до 20.09.2017 г. общо в размер на 401, 36 лева. Касаторът твърди, че решението в оспорената част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи за липса на предпоставките за издаване на оспорения АУПДВ по чл. 166 ДОПК, чл. 194б и чл. 195б от Закона за водите. Изложени са съображения за допуснати процесуални нарушения изразяващи се в отмяна на определението за допускане на СТЕ. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на АУПДВ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директор на басейнова дирекция "Източнобеломорски район", редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Сливен е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД против АУПДВ № 76 от 20.09.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", В ЧАСТИТЕ, с които на дружеството са установени следните задължения: по Разрешително № 31510110 от 27.11.2008 г., издадено от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 7 866, 90 лева и лихва за забава за периода от 1.04.2012 г. до 20.09.2017 г. общо в размер на 2 232, 06 лева; и по Разрешително № 301236 от 26.01.2006 г., продължено и изменено с Решение № РР-1485 от 7.05.2012 г. и с нов № 31510337., издадени от Директора на БД ИБР, такса за водовземане от подземни води за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в размер главница 1 436, 68 лева и лихва за забава за периода от 1.04.2012 г. до 20.09.2017 г. общо в размер на 401, 36 лева. Решението на съда в отменителната му част не е оспорено и е влязло в сила. За да отхвърли жалбата в горепосочените части, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, въз основа на представени от оспорващото дружество справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б от ЗВ за процесните периоди. Изготвено е уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на АУПДВ заедно с изпратената покана за доброволно изпълнение, съставена въз основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно изпълнение, е издаден оспореният АУПДВ, като не са налице визираните в жалбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За неоснователни са приети твърденията на оспорващото дружество, че същото не дължи посочените в акта задължения за такси. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество декларации за използваните количества вода за конкретните периоди. Същите са били представени от "ВиК Сливен" ООД на БД ИБР, поради което и въз основа на тези декларирани от самия оспорващ количества са изчислени и задълженията по години. По делото не са представени други данни за ползваните води по процесните разрешителни, освен тези, установени от служителите на БД ИБР в Констативните протоколи № СЛ 490 от 11.08.2017 г. и № СЛ 479 от 4.08.2017 г., съставени въз основа на информацията, предоставена от оспорващия. Съдът е приел за недоказано твърдението на оспорващия за антидатиране на горепосочените констативни протоколи, доколкото същите са съставени при съвместната работа на служителите на БД ИБР в информационната среда на службата. Тези констативни протоколи са съществували към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение, тъй като са приложени към нея, и следователно са съществували преди издаването на оспорения АУПДВ. С оглед на изложеното съдът е приел за недоказано оспорването на истинността на Констативен протокол № СЛ 490 от 11.08.2017 г., съставен от главни експерти в БД ИБР, и на Констативен протокол № СЛ 479 от 4.08.2017 г., съставен от главни експерти в БД ИБР. Приетите в оспорения акт стойности на таксите за процесния период според решаващия съд са определени правилно и са идентични с тези посочени в декларациите по чл. 194б от ЗВ за периода 2012 г. - 2016 г. По арг. от чл. 195б, ал. 2 от ЗВ за неоснователно е счетено възражението на оспорващия, че задължението за заплащане на такса и съответно за изпадане в забава възниква от писменото уведомяване на титуляря на разрешителното от страна на директора на басейновата дирекция за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Страните не спорят, че касаторът е титуляр по разрешителни с № 31510110 от 27.11.2008 г., издадено от Директора на БД ИБР, съгласно което на дружеството е предоставено право на водовземане от подземни води чрез 1 брой каптиран извор, разположен в поземлен имот в землището на с. Прохорово, община Нова Загора, с цел на водовземането: питейно-битови нужди, място на водоползването: с. Прохорово, община Нова Загора, както и Разрешително № 301236 от 26.01.2006 г., продължено и изменено с Решение № РР-1485 от 7.05.2012 г. и с нов № 31510337, издадени от Директора на БД ИБР, с което на "ВиК Сливен" ООД е предоставено право на водовземане от подземни води чрез два броя каптирани извори, разположени в поземлени имоти в землището на с. Крива Круша, община Нова Загора, категория на подземните води – I категория, с цел на водоползването: питейно-битово водоснабдяване, място на водоползване: за питейно-битово водоснабдяване на с. Крива Круша, община Нова Загора. Неоснователни са касационните доводи относно решението в частта, в която съдът е признал за недоказано оспорването истинността на Констативните протоколи № СЛ 490 от 11.08.2017 г. и № СЛ 479 от 4.08.2017 г., съставен от главни експерти в Дирекция "Контрол" при Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", тъй като същите са съставени въз основа на информацията, предоставена от оспорващия, съответно дължимите такси са определени именно въз основа на представените от водоснабдителното дружество пред административния орган декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2012 г. -2016 г. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, решението в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Ответникът не е изразил становище по касационната жалба, не е процесуално представляван и не е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – осмо отделение,