Решение № 15293 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4616/2013 г.

Решение № 15293 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4616/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 350 от 18.02.2013 г., постановено по адм. дело № 3395/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с коeто е отменен ревизионен акт (РА) № 031200285/28.05.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 463/16.08.2012 г. на директора на Дирекция"ОУИ" - гр. Варна (понастоящем Дирекция "ОДОП"), с който на Красимир Йорданов Петров е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 895.90 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер на 444.55 лв. и дирекцията е осъдена да заплати разноски на лицето в размер на 798 лева. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че процесният автомобил е предназначен за превоз на товари, тъй като той притежава всички характеристики на лек автомобил, по отношение на който по аргумент от чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДС не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Според касатора, ирелевантни са възприетите от съда доводи на жалбоподателя, че процесният автомобил е използван за нуждите на икономическата дейност на земеделския производител, след като не са налице всички законови предпоставки, регламентирани в ЗДДС за правото на приспадане на данъчен кредит. Поддържа, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, поради което, макар да са налице формалните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит, то не следва да се признава, след като безспорно е установено, че съобразно техническите характеристики на автомобила той не е товарен, както е по документи, а лек, съобразно легалната дефиниция на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата, като моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Красимир Йорданов Петров, чрез пълномощника си адв. Г. Петрова, оспорва жалбата с доводи, развити в писмен отговор и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и предявените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок и от надлежна страна по делото, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 031200285/28.05.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 463/16.08.2012 г. на директора на Дирекция"ОУИ" - гр. Варна (понастоящем Дирекция "ОДОП"), с който на Красимир Йорданов Петров е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 895.90 лв. и са начислени лихви за забава в общ размер на 444.55 лв. В мотивите на съдебното решение е възпроизведена установената фактическа обстановка, по която между страните няма спор. С процесния ревизионен акт е отказано за ревизирания период 1.10.2011 г. - 31.12.2011 г., на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит на земеделския производител Красимир Йорданов Петров, общо в размер на 8 895,90 лв. по издадените му от "Лизингова къща София" ЕАД и София Франс АУТОы ЕАД фактури № № 55785/27.10.2011 г., № 55586/17.10.11 г., № 445/24.11.2011 г. и № 280/9.11.2011 г. във връзка с придобит за ползване срещу лизингово възнаграждение автомобил марка "Пежо", модел 508 ALLURE 2.0HDI/140FAP BVM6 BUSINESS, per. № СА0808СМ, резервни части и ГСМ за същия. За да откажат правото на приспадане на данъчен кредит органите по приходите са приели, че процесният автомобил представлява "лек автомобил" по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и "Комбинираната номенклатура" на ЕС, отговаряща на изискванията на Общата митническа номенклатура, на статистиката на външната търговия на Общността и на други политики на Общността във връзка с вноса или износа на стоки. Необосновано е твърдението на касатора, че при решаване на спора съдът се е позовал единствено на определената по документи категория на автомобила N1, игнорирайки законовата разпоредба на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Първоинстанционният съд е съобразил, че в § 1, т. 18 от ДР на ДОПК е дадено легално определение на понятието "лек автомобил" и това е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Съгласно изр. второ на цитираната разпоредба, не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. С оглед посочената дефиниция, съдът правилно е ценил представеното в хода на ревизионното производство Свидетелство за регистрация на автомобила № 004926463 от 25.10.2011 г., издадено от МВР - КАТ и представляващо официален документ по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК, в което превозното средство е записано като товарен автомобил, категория N1. Посоченото доказателство е обсъдено в съвкупността му и с другите събрани по делото доказателства - Европейско удостоверение за съответствие от 14.10.2011 г. на производителя AUTOMOBILES PEUGEOT, Република Франция, в което изрично е посочено, че автомобил марка "Пежо", търговско име 508, с идентификационен номер VF38DRHF8BL083482 е категория N1 и съответства напълно на вида, описан в приемателния документ е2*2007*46*0081*01, издаден на 19.04.2011 г. Съдът е обсъдил и представения от трето, неучастващо в процеса лице "Сертификат за Европейско типово одобрение на автомобил (съобразно чл. 6 от Директива 2007/46/ЕО, променена с Регламент № 371/2010)", с който се удостоверява от съответния компетентен орган на френската администрация - Регионална и Областна дирекция за околната среда и енергията Ил Дьо Франс, Национален център за Европейско типово одобрение на автомобилите, че автомобил "Пежо 508", с посочения номер на европейско типово одобрение е 2*2007*46*0081*01 е категория N1. В тази връзка и предвид легалната дефиниция на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, настоящият състав на касационната инстанция приема, че административният съд е направил обоснован извод, че процесният автомобил не е лек автомобил, а попада в първото от двете изключения, визирани в изречение второ на посочената разпоредба - легална дефиниция. Основателно ответникът по касация поддържа, че при наличие на посочените по-горе официални удостоверителни документи, в тежест на приходната администрация е било да опровергае същите с всички допустими по ДОПК доказателствени средства, но това не е направено, като по същество тези доказателства не са оспорени в хода на съдебното производство. Ето защо, правилна е преценката на първостепенния съд, че констатациите в ревизионния акт за това, че процесният автомобил е лек, са изцяло необосновани. Съдът правилно е съобразил и разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за движение по пътищата, според която процесният автомобил спада към категория N1 - моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 t. С оглед на така направените изводи законосъобразено и обосновано съдът е приел, че процесният автомобил марка "Пежо", търговско име 508, с идентификационен номер VF38DRHF8BL083482 е предназначен за превоз на товари според § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, хипотеза първа от изр. второ. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че органите по приходите неправилно са се позовали на Комбинираната номенклатура на ЕС, отговаряща на Общата митническа номенклатура. Основателни са релевираните от ответника по касация доводи в тази насока, в подкрепа на които е и цитираната съдебна практика в писмения отговор на ревизираното лице (Решение № 15784/11.12.2012 г. по адм. дело № 6595/2012 г., I отд., Решение № 6717/16.05.201 Зг. по адм. дело № 10838/2012 г., VIII отд., Решение № 7162/27.05.2013 г. по адм. дело № 14960/2012 г., VIII отд., Решение № 9016/19.06.2013 г. по адм. дело № 15276/2012 г., I отд., Решение № 10439/10.07.2013 г. по адм. дело № 389/201З г., VIII отд., а също и Решение № 14 315/31.10.2013 г. по адм. д. № 2770/2013 г.), в които изрично се приема, че Комбинираната номенклатура в ЕО и утвърдените с нея кодове за тарифно класиране на преминаващите през митниците на страните - членки стоки се използват за митнически цели и се отнасят за вносни или износни стоки, но не и за такива, които се търгуват в рамките на Европейския съюз. В случая процесният автомобил е закупен от официален представител на марката "Пежо" за България, поради което митническото законодателство и тарифното класиране в случая са неприложими. Съдът обосновано е извел извод въз основа на събраните по делото доказателства, в т. ч. и на 32 бр. пътни листове на автомобила, неоспорени от ответната страна, съдът правилно е приел, че процесният автомобил се използва за превоз на товари, свързани с дейността на доверителя ми като земеделски производител, което се потвърждава и от разпита на св. Ахмед Юсюф. Следва да бъдат споделени възраженията на ответника по касация, релевирани в писмения му отговор, срещу наведеното за първи път пред настоящата инстанция твърдение на касатора, че по см. на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС товарен автомобил е само този, който е предназначен за осъществяването на дейност от регистрирано за превоз на стоки срещу заплащане лице и че именно превозването на стоки срещу заплащане е смисълът, вложен от законодателя в обсъжданата хипотеза на § 1, т. 18, изр. второ от ДР на ЗДДС. следва да се посочи, че това твърдение противоречи на Закона за автомобилните превози (ЗАП). Касаторът се позовава на разпоредби от ЗАП, според които обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари, като дейност по превоз на товари по см. на ЗАП може да извършва само физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което превозва стоки срещу заплащане със собствени или наети превозни средства. Касаторът изцяло е игнорирал изричната разпоредба на чл. 6, ал. 3, т. 1 и 2 от цитирания закон, според която лиценз и удостоверение за регистрация не се изискват при превоз на товари с МПС с товароносимост до 3,5 тона, както и при превоз на товари с МПС с максимално допустима маса до 3,5 тона, какъвто е в случая процесният автомобил. Гореизложеното мотивира настоящия състав да приеме, че при постановяване на атакувания съдебен акт административният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения и правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед резултата по делото и направеното искане от пълномощника на ответника по касация, на последния следва да бъдат присъдени и сторените разноски пред настоящата инстанция, които възлизат на 748.34 лв. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,