Решение № 91 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4653/2007 г.

Решение № 91 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4653/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е решението на Софийския окръжен съд, постановено на 23.03.2007 г. по в.гр. дело № 818/2006 г., с което е оставено в сила решението наП. районен съд от 17.05.2006 г. по гр. дело № 308/2005 г. за отхвърляне иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 7 500 лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот: Дом на механизатора /къща-музей "Ю"/, представляващ едноетажна масивна сграда, състояща се от две зали, фоайе, четири спални и мазе на площ от 250 кв. м., построена в парцел ****, кв. 189 по плана на гр. З., заедно с наличното оборудване за времето от 21.10.1999 г. до 25.07.2005 г. както и за сумата 1 500 лева мораторна лихва на главницата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същия период. Недоволен от решението е "Ч" Е. със седалище и адрес на управление с. Ч., Софийска област, представлявано от адвокат П. К. от САК, която го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД, съществува противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт, а ответната община п. имота без правно основание тъй като същият е в баланса на дружеството и поради това счита, че е претърпяна имуществена вреда, изразяваща се в пропусната полза от невъзможност да ползва имота. Претендира за направените по делото разноски. От процесуалния представител е постъпила писмена защита. Ответникът по касация О. З. не взема становища по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е преценил, че не е предявен иск за ревандикация, за да се преценява коя от страните е собственик на имота, а искът е за неоснователно обогатяване на основание чл. 59 ЗЗД. Отчетено е, че дружеството е претърпяло имуществена вреда, изразяваща се в пропусната полза от невъзможността да ползва процесния имот, който още не е изваден от капитала му. Взето е предвид, че не е установено на кое основание от посочените в чл. 2 ЗОС общината е актувала имота за общински. Направен е извод, че ответната община п. имота на основание предаването с протокол от 26.10.1998 г. съгласно Заповед № 963 от 18.12.1996 г. на МЗХП и съставен въз основа на нея акт за общинска собственост № от 26.05.1997 г. във връзка със заповед № РД-09-1481/28.09.1998 г. на МЗГАР, поради което искът е неоснователен. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. При посочените факти законосъобразно решаващият съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД за уважаване на предявения иск на посоченото основание. Касаторът-ищец по спора не е установил при условията на пълно и главно доказване основателността на претенцията си на предявеното основание: че ищецът се е обеднил, а ответникът обогатил и това е станало без основание. Въззивната инстанция е извършила всички действия, задължението за които произтича от императивни разпоредби на закона, гарантиращи пряко достигане до материалната истина. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, хип. 1 ГПК (отм.)