Решение № 4427 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13589/2019 г.

Решение № 4427 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13589/2019 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Елдан-Д. Семков" Булстат: 119037985, представляван от Д. Семков, против решение № 177 от 26.09.2019 г., постановено по адм. д. № 205/2019 г. от Административен съд-Сливен, с което отхвърлен иска му с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу Община Сливен, с който се претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение като неоснователен. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, съставляващо касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да се уважи исковата претенция. Ответната страна по касация - Община Сливен в писмен отговор, чрез процесуалния си представител А. Кънева изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Административният съд-Сливен е бил сезиран с искова молба на ЕТ "Елдан-Д. Семков", представляван от Д. Семков, с която се претендира заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева от Община Сливен на претърпените от ищеца имуществени вреди в периода 2012 г. - 2016 г., настъпили в следствие на незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в невнасяне в Общински съвет Сливен на предложение от кмета на общината за изменение на ПУП за изграждане на малък ВЕЦ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановеното съдебно решение. Съдът е приел по същество исковата молба за неоснователна и недоказана, поради което я е отхвърлил. За да достигне до този резултат съдът е приел, че не е налице бездействие на кмета на Община Сливен, което да е незаконно, да противоречи на закона или на друг нормативен акт или да не е предвидено в него, като е направил извод, че не е било налице задължение за кмета на Община Сливен да извърши определено действие, което същият да не е сторил. По тези съображения, съдът е приел, че така предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е неоснователен и недоказан, поради липса на първата предпоставка за ангажиране на отговорност, а именно – незаконно действие или бездействие, извършено от орган при или по повод изпълнение на административна дейност. Решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд - чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания. Спрямо приетите за установени от съда факти, не са изложени правни съображения, липсва изложение какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Съдът след тълкувание на разпоредбата на чл. 124а, ал. 1, изр. първо ЗУТ, е направил извод, че тази норма безспорно урежда правомощието на кмета на общината да внесе предложение за приемане на решение за изработване на проект за ПУП, но същата не вменява задължение за него, поради което не може да се претендира, че е налице бездействие от негова страна, както че след като не е налице законово изискване или изискване на друг подзаконов нормативен акт за посоченото в исковата молба действие от страна на кмета на общината, то не е налице незаконосъобразно бездействие. Не са изложени конкретни мотиви относно доказването на реална, пряка и непосредствена вреда от твърдяното бездействие и причинно-следствена връзка между него и твърдяната вреда. Най общо е посочено, че не е налице бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Направените така изводи, не съответстват на изискването на закона за мотивиране на съдебния акт, с посочване на относимите към случая правни разпоредби и приложението им към конкретния спор. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото препятстват и правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението в обжалваната му част. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото се дължи произнасяне и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение