Решение № 2188 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5948/2019 г.

Решение № 2188 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5948/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Маринова срещу решение № 62/21.02.2019 г., постановено по адм. дело № 740/2018 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 3 Д/Д-ВР-179/06.12.2018 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Враца. Наведените в жалбата пороци досежно съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на относимите към предмета на спора доказателства, довели до неправилно приложение на материалния закон, са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед като незаконосъобразна. Ответникът – директор на дирекция "Социално подпомагане" – гр. Враца, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Ответникът – В. Г., чрез назначен особен представител адв. Р. Тодорова от АК – Враца, в писмен отговор, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Развива съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 3 Д/Д-ВР-179/06.12.2018 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Враца, с която на основание чл. 33, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.) във вр. чл. 27 вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) е наложена мярка спешно настаняване на детето В. Г. в КСУДС ЦНСТ, [населено място] до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет. Горната заповед е издадена по повод сигнал, установен във формуляр за приемане на устен сигнал № СИГ/Д-ВР/423 от 06.12.2018 г., по който ОЗД – Враца се самосезира и изготвя социален доклад от 06.12.2018 г., в който са обективирани констатации, че непълнолетната В. М. е оставена без родителска грижа, тъй като майката е заминала за Италия и е оставила грижите за детето си на трето лице – И. Ангелов, който няма родствена връзка с него и отказва повече да полага грижи и поема отговорност за него. По отношение на бащата е издадена и в сила съдебна заповед за незабавна защита от домашно насилие по гр. дело № 4109/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Враца. Роднините по бащина линия и бащата живеят в една къща, което обуславя невъзможността детето да остане да живее при тях. Въз основа на горните обстоятелства е прието, че детето В. Г. е останало без родителски надзор и е изложено на риск, поради което е обоснован извод за спешно настаняване в ЦНСТ, [населено място]. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и наличие на законоустановените в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Изведено е, че същата е мотивирана, като са посочени правни и фактически основания, при изрично позоваване на Социалния доклад, изготвен от социален работник в отдел "Закрила на детето" и приложенията към него. Развити са съображения досежно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в Глава Трета на ППЗЗДет. "Ред за осъществяване на мерките за закрила на детето", при отчитане на спецификата на конкретните отношения, регулирани със ЗЗдет., принципите и характера на мерките за закрила на детето. Обоснован е извод относно наличието на цитираното в оспорената заповед основание по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., с което е изпълнена хипотезата за настаняване на дете извън семейството, с оглед трайната невъзможност на родителите му да го отглеждат. Посочено е, че мярката е постановена в съответствие с целта на закона, която се изразява в защита на основните права на детето и създаване на подходящи условия за неговото развитие. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за спешно настаняване на дете, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на преценка на събраните доказателства, анализ на приложените към административната преписка социални доклади, сигнали, проучвания, протоколи от проведени срещи във връзка с оценка на средата за отглеждане на детето, обосноваващи правилността на изводите, до които е достигнал административния съд при приложение на материалния закон. Установените обстоятелства се субсумират в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗД за настаняване на детето извън семейството, тъй като родителите му се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Предвид изчерпаните възможности за оставане на детето в семейна среда, към момента на постановяване на заповедта, законосъобразно е пристъпено към настаняването му в КСУДС ЦНСТ – [населено място], с оглед временна защита на интересите му. Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за нейното издаване - чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., обуславяща разпоредените правни последици. Обжалваната заповед е съответна и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, № 13589/07, пар. 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най – висши интереси. Приема се също в практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧ), че националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany, № 30943/96, пар. 64). В този смисъл е и решението на Съда по правата на човека по делото Ribic v. Croatia, (№ 27148/12, пар. 92.). Съгласно нормата на чл. 142 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид горното, ирелевантни са доводите на касационната жалбоподателка досежно предприетите от нея действия след издаване на процесната заповед, с оглед завръщането й в Република България. По силата на чл. 27 ЗЗДет. мярката за настаняване на дете извън семейството по административен ред е с временен характер до произнасяне на компетентния съд в производството по чл. 28 ЗЗдет. При отпадане на основанията по чл. 25, ал. 1 ЗЗДет., законодателят е разписал процедура в чл. 30 ЗЗДет. във вр. чл. 29, т. 6 ЗЗДет., в която е установен редът за прекратяване на настаняването на дете извън семейството. С установяване на изискуемият се от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., настаняване на дете извън семейството, са доказани. Административният орган в рамките на възложеното му правомощие обосновано намира, че осъщественият нормативен състав създава необходимост от прилагането на мярката, с което се изпълняват целите на закона. Съобразно наличните данни административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,