Решение № 5169 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1467/2014 г.

Решение № 5169 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1467/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 237, ал. 1 и сл. АПК. Образувано е по искане на пълномощника на Петър Тихомиров Кунински, от с. Търнава, област Враца, за отмяна на влезлите в сила решение № 11 от 23.04.2010 г. по адм. д. № 99/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Враца, шести състав и решение № 14101 от 23.11.2010 г. по адм. д. № 7394/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. Като отменително основание е посочен текстът на чл. 239, т. 3, предложение второ АПК. Ответникът - Директора на Областна дирекция на МВР, гр. Враца, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цветкова, моли искането да бъде оставено без уважение. Искането за отмяна е постъпило в предвидения в чл. 240, ал. 2, предложение 2 АПК тримесечен срок от възникване на основанието за отмяна, направено е от страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, поради което е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: В искането за отмяна са релевирани доводи, че основанията, за издаване на заповед рег. № 327 от 20.01.2010 г. на ИД Директора на Областна дирекция на МВР, гр. Враца - обвинение в извършване на престъпление и задържане под стража, както и решенията на съда са отпаднали. С постановление от 11.10.2010 г., по отношение на Кунински, е прекратено наказателното производство за престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. последно НК и чл. 282, ал. 1 във връзка с чл. 26 НК. С влязла в сила присъда по нохд № 575/2012 г. по описа на Районен съд, гр. Бяла Слатина, Кунински е признат за невинен. Искането за отмяна на влезлите в сила решения е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение, по следните съображения: В заповед рег. № 327 от 20.01.2010 г. на ИД Директора на Областна дирекция на МВР, гр. Враца, като фактически основания за издаване на административния акт е посочено, че на 11.09.2009 г. главен полицай Петър Тихомиров Кунински е задържан и привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 82/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура, гр. Враца. Същото е станало обществено достояние на широк кръг от граждани от публикации в средствата за масово осведомяване, на други служители на МВР и на органите на съдебната власт, което се е отразило негативно върху авторитета на МВР, поради което е уронен и престижът на службата като институция. Прието е, че дисциплинарно наказаното лице е нарушило т. т. 4, т. 7 и т. 8 от етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Като правно основание на цитираната заповед са посочени разпоредбите на чл. 228, т. 2, чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. От съдържанието на заповедта става ясно, че на Кунински не е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", тъй като е прието, че държавният служител е извършил престъпление. Ето защо обстоятелството, че с присъда № 35 от 1.04.2013 г. по нохд № 575/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Враца, влязла в законна сила на 18.10.2013 г., обвиняемият е признат за невинен, е правно ирелевантно. Казаното се отнася и до постановление от 11.10.2010 г., постановено по сл. д. № 82/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура, гр. Враца, с което, по отношение на Кунински, е прекратено наказателното производство за престъпление по чл. 321, ал. 3, предл. последно НК и чл. 282, ал. 1 във връзка с чл. 26 НК. Молителят не спори по обстоятелството, че към момента на издаване на процесната заповед, спрямо него е действала мярка за неотклонение "задържане под стража". От административната преписка се установява, че със заповед рег. № 4871 от 24.09.2009 г., при образуване на дисциплинарното производство, държавният служител е отстранен временно от длъжност. Обстоятелството, че спрямо Кунински е била приложена цитираната мярка за неотклонение за продължителен период от време също продължава да бъде факт с правно значение, независимо от оправдателната присъда. Както бе посочено по-горе, лицето е задържано на 11.09.2009 г. в гр. Бяла Слатина. С определение № 307 от 14.09.2009 г. по чнд № 434/2009 г. по описа на Окръжен съд, гр. Враца, наказателно отделение, на основание чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1 НК, по отношение на Кунински е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража". В цитираното определение е прието, че е налице основателно предположение, че обвиняемият е извършил престъпления, наказуеми с "лишаване от свобода". Също така съдебният състав е преценил, че е налице и втората кумулативна предпоставка на чл. 63, ал. 1 НПК, а именно наличие на опастност да се извърши друго престъпление. Длъжността, заемана от обвиняемия, начинът на осъществяване на престъпленията и цялостното му поведение говорят, че само отстраняването от длъжност не е достатъчно, за да бъдат постигнати целите, визирани в разпоредбата на чл. 57 НПК. Поради угрозата от наказателна репресия съществува реална опастност да се въздейства на свидетели и по този начин да се смути безпрепятственото провеждане на разследването, като не е без значение и обществената значимост на случая. Определението на Врачанския окръжен съд е било потвърдено с определение № 327/2009 г. на Софийския апелативен съд. По делото няма данни, а и молителят няма такива твърдения, че определението за налагане на мярка за неотклонение "задържане под стража" е обявено за незаконосъобразно. Фактът, че с влязла в сила присъда обвиняемият е признат за невинен не означава обезателно, че мярката за неотклонение "задържане под стража" е противоречала на закона към момента на нейното вземане, с оглед фазата и целите на наказателния процес към този момент. При това положение фактът, че държавният служител е задържан под стража за продължителен период от време по повдигнато обвинение, остава непроменен. Молителят не сочи доказателства, от които да бъде установено към кой момент мярката за неотклонение "задържане под стража" е заменена с друга или отменена и на какво основание. Това е документ, с който Кунински е могъл да се снабди своевременно, тъй като е бил обвиняем в наказателния процес, а не да изисква представянето на цялото наказателно дело. Непроменено остава и обстоятелството за негативния отзвук, породен от ареста на полицаите, един от които е Кунински. Последният е отразен в медийното пространство, коментирано е в гражданското общество, в системата на МВР, в прокуратурата и съда. Разпоредбата на чл. 239, т. 3, предл. 2 АПК визира като основание за отмяна на влезлите в сила съдебни актове, когато съдебният акт е основан на акт на съд или друго държавно учреждение, който в последствие е бил отменен. Влязлата в сила присъда, с която Кунински е признат за невинен няма отношение към спора и не представлява юридически факт, пораждащ отменително основание, тъй като нито административният орган в обжалваната заповед, нито в решенията по административните дела (първоинстанционно и касационно), като основание за реализиране на дисциплинарната отговорност е сочено извършването на престъпление. В тази връзка в константната практика на Върховния административен съд се приема, че дисциплинарната отговорност е на плоскостта на служебното правоотношение на държавния служител и тя е различна от наказателната отговорност, която е на плоскостта на правоотношения, възникнали по силата на НК и НПК. По изложените съображения се приема, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 3, предл. 2 АПК за отмяна на влезлите в сила решения. Предвид изхода по делото разноски в полза на молителя не се присъждат, а ответникът не е направил такова искане. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,