Решение № 2602 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16112/2010 г.

Решение № 2602 от 22.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16112/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Милко Йорданов Маринов, от гр. Ботевград, против заповед № К-12517/05.11.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед № 3-2427/12.08.2010 г., зам. директорът на ОД на МВР - София, във връзка с постъпил сигнал за липса на веществени доказателства - цигари без бандерол, съхранявани в стая № 3 на РУП Ботевград, е разпоредил да се извърши проверка и е назначил комисия. В резултат на извършената проверка е изготвена справка и е направено предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя. На 30.08.2010 г. директорът на ОД на МВР - София е направил предложение до министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство срещу Милко Йорданов Маринов. Със заповед от 02.09.20010 г. дисциплинарно наказващият орган е образувал дисциплинарно производство, определил е състава на дисциплинарно-разследващия орган и е разпоредил да се изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. На 07.09.2010 г. държавният служител е запозната със заповедта. На 07.09.2010 г. председателят на дисциплинарно-разследващия орган е поканил Маринов да даде писмени обяснения. На 09.09.2010 г. и на 15.09.2010 г. последният е дал писмени обяснения, с които дисциплинарно наказващия орган е запознат на 04.11.20101 г., видно от поставените резолюции. В резултат на проведеното дисциплинарно производство на 28.09.2010 г. е изготвена обобщена справка, в която са направени изводи, че Милко Маринов, полицейски инспектор IV степен в група "Охранителна полиция" на РУП Благоевград за времето от 20.00 ч. на 06.08.2010 г. до 08.00ч. на 07.08.2010 г. като дежурен служител по районно управление не е изпълнил служебните си задължения по организацията и реда за осъществяване на дежурство и е допуснал от сградата на управлението да бъдат изнесени веществени доказателства - 7500 бр. кутии цигари без бандерол, иззети по досъдебни производства, като действията му са станали достояние на негови колеги, на други служби в МВР и на граждански лица и са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Констатирано е, че инспектор Маринов е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и е направено предложение на държавния служител да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят е запознат с обобщената справка на 29.09.2010 г. На 11.10.2010 г. дисциплинарно-разследващият орган е изготвил и становище. На 05.11.2010 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която е наложил на Милко Маринов дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение. Като фактически основания за издаване на заповедта е посочено: за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че за времето от 20.00 ч. на 06.08.2010 г. до 08.00 ч. на 07.08.2010 г., като оперативен дежурен в РУП Ботевград, без възникнала служебна необходимост умишлено е освободил от дежурство полицейски служители, като за период от около 10 минути "Оперативна дежурна част" и сградата на управлението са останали без охрана и контрол, през което време са изнесе веществени доказателства -7550 бр. кутии цигари без бандерол, на стойност от около 3 000 лв., иззети като веществени доказателства по досъдебни производства № 179/2010 г. и 428/2010 г. и оставени на съхранение в стая № 3 в сградата на РУП - Ботевград, с което са причинени значителни вреди, а постъпката му е станала обществено достояние, с което виновно е нарушил чл. 14, ал. 2 и чл. 31, т. 5 от Инструкция № Iз-1373/21.06.2010 г. на МВР за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР и т. 7, 12 и 39 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени - чл. 224, ал. 2, т. 2 и 4, чл. 227, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. От събраните в административното производство доказателства, в т. ч. и обясненията, дадени от служители на РУП-Ботевград се установява, че съгласно утвърден график за дежурствата по управление инспектор Маринов е бил определен за дежурен от 17.30 ч на 06.08.2010 г. до 8.00 ч. на 07.08.2010 г. По утвърдения график по това време в РУП Благоевград са изпълнявали служебните си задължения жалбоподателят в качеството му на оперативен дежурен, Христо Ганчев - дежурен в Оперативна дежурна част и Мирослав Михайлов, назначен за охрана на пост № 1-охрана на сградата на РУП. Маринов е провел инструктаж на служителите застъпващи на смята от 20.00 ч. на 06.08.2010 г. до 8.00 ч. на 07.08.2010 г. Около 20.40 ч. на 06.08.2010 г. жалбоподателят е разрешил на главен полицай Ганчев да отиде до дома си в с. Врачеш заедно с полицай Михайлов. Двамата заминали със служебния автомобил и се върнали на служба след около 30 мин., при което главен полицай Ганчев отново поискал разрешение да отиде до с. Врачеш, което му било дадено, като Маринов не определил компетентен служител, който да го замества, а той останал в оперативната дежурна част до 21.30 ч., когато Ганчев се върнал. Стая № 3, в която се съхранявали веществените доказателства по досъдебни производства се намира в коридор с 24 часа видео наблюдение, което се извършва в реално време в оперативната дежурна част от дежурните полицаи. При прегледа на видеозаписите се установило, че единствено за период от 7 минути, около 21.30 ч. на 06.08.2010 г., камерата, наблюдаваща коридора и вратата на стая № 3 е закрита с бял лист, с което е осуетено извършване на видео наблюдението, а видеоизмерителя на камерата е назад с 37 минути от реалното време. Установено е, че ключа от стая № 3 се съхранява в оперативната дежурна част. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарнонаказващия орган, съдържаща реквизитите на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта съобразно изискването на чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР. Проведено е дисциплинарно производство и служителят е запознат с обобщената справка, при което е спазен чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР. Същият е дал обяснения, с които министърът на вътрешните работи е запознат, което е удостоверено с поставените резолюции. Заповедта е издадена в срока по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Следователно при постановяването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена и в предписаната от закона форма като съдържа задължителните реквизити на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е издадена в съответствие с материалноправната норма на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в оспорената заповед тежко нарушение на служебната дисциплина. Установено е, че Милко Маринов, без възникнала служебна необходимост, е разрешил на главен полицай Ганчев и полицай Михайлов няколкократно да напускат РУП - Ботевград като не е осигурил заместването им, през който период от управлението са изнесени веществени доказателства - цигари без бандерол. С действията си жалбоподателят е нарушил чл. 14, ал. 2 и чл. 31, т. 5 от Инструкция № Iз-1373/21.06.2010 г. на МВР за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, в резултат на което управлението е оставено без охрана и от дежурни служители, довело до изнасяне на веществени доказателства. С поведението си Маринов е нарушил и цитираните в заповедта разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. С неизпълнение на служебните си задължения жалбоподателят е осъществил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронил престижът на службата, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. В резултат на нарушаване на служебните си задължения Маринов е допуснал да бъдат изнесени от сградата на РУП веществени доказателства по досъдебни производства, находящи се в охраняемата страда на управлението, което е станало обществено достояние. Следователно извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и е довело до уронване на престижа на службата. Доводите, че жалбоподателят не е запознат с цитираната инструкция, поради което нарушението й не може да му се вмени във вина, са неоснователни. Допуснатите нарушения са част от служебните задължения на Маринов, регламентирани в длъжностната му характеристика, с която същият е запознат. Съгласно последната полицейският инспектор ръководи, контролира и отговаря за цялостната дейност на повереното му подразделение, контролира работата на нарядите, следи и взисква за спазване на служебната дисциплина. Ето защо факта дали жалбоподателят е запознат с Инструкция № Iз-1373/21.06.2010 г. на МВР за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, е ирелевантен за законосъобразността на обжалваната заповед. Доводът, че посоченото в заповедта количество цигари не е установено, което води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, също е неоснователен. От събраните в административното производство доказателства - обяснения на разследващи полицаи по несъмнен начин е установено, че липсват веществени доказателства по описаните в заповедта досъдебни производства. От същите обяснения става ясно, че се касае за 1520 бр. кутии, което обстоятелство не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед. В случая релевантният факт за осъществяване на материалноправното основание на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е допуснатато тежко нарушение на служебната дисциплина, довело до липсата на веществени доказателства и изнасянето им от самото полицейско управление, а не тяхното количество. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,