Решение № 15589 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6401/2014 г.

Решение № 15589 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6401/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Красимир Николаев Пъргов срещу решение № 1291/4.03.2014 г., постановено по адм. д. 12463/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 1089/6.12.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната Агенция "Автомобилна Администрация" (ИААА), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В обстоятелствената част на касационната жалба се съдържат и оплаквания относно мотивите на съдебното решение, които навеждат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения. Касационният жалбоподател иска отмяна оспореното съдебно решение. Не претендира разноски. Ответникът изпълнителен директор на ИААА оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание и по съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 1291/4.03.2014 г., постановено по адм. д. 12463/2013 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Красимир Николаев Пъргов против заповед № 1089/6.12.2013 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че релевантните за издаване на обжалвания акт предпоставки са били налице. Съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административнопроизводствени правила и материалноправни предпоставки. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ЗДСл не изисква извършване на подбор при съкращаване на длъжност. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Основните възражения в касационната жалба за липса на обсъждане от страна на първоинстанционният съд на доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата и писмените бележки, както и на всички събрани по делото доказателства, а и за допуснати грешки при назоваване на длъжността на Красимир Пъргов и наименованието на неговия работодател, са основателни. АССГ не е възприел и обсъдил наличието на три длъжностни разписания от 5.12.2013 г., 9.12.2013 г. и 10.12.2013 г. като се е ограничил в споменаване на тези от 5.12.2013 г. и от 10.12.2013 г. при изброяване на приетите доказателства, но като одобрени от Председателя на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. При формиране на правните изводи е посочена датата 10.12.2013 г. като разграничение в съпоставка на броя на длъжностите "главен инспектор" в отдел "Контрол и статистика" в Дирекция "Автомобилна инспекция", но този анализ не конкретизира спрямо кое предходно длъжностно разписание е извършен. За правилното приложение на материалния закон това обстоятелство е важно, доколкото длъжността, която е заемал жалбоподателя е в Дирекция "Инспекционна дейност и мониторинг", а не в Дирекция "Автомобилна администрация". Аргумент за липсата на прецизност при обсъждане на доказателствата по делото и неизясняване на спора от фактическа страна е и обстоятелството, че съдът използва като синоними понятията "главен инспектор" и "главен експерт", за да обозначи длъжността, която е съкратена. Очевидно от писмените доказателства по делото в администрацията на ответната страна фигурират длъжности както "главен инспектор", така и "главен експерт", поради което използването на двата израза за обозначаване на една длъжност не може да бъде разглеждана като техническа грешка, а представлява процесуално нарушение, изрично наведено като касационен довод. Допълнително следва да бъде посочено, че обжалваното съдебно решение не съдържа съображения по всички доводи в жалбата, част от които действително не са относими към спора по същество, но дори не са споменати като направени. Съдът при изпълнение на задължението си за служебна проверка на действителността и законосъобразността на обжалваната пред него заповед е обосновал своите изводи и с аргументи, които не са навеждани от страните, което не представлява процесуално нарушение, но в настоящия случай също подпомага за формиране на убеждение, че съдебният акт съдържа повече принципни, отколкото конкретни съображения. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция няма право да извършва фактически установявания, поради което допуснатите неточности, неясноти и противоречия в мотивите на обжалваното съдебно решение, не могат да бъдат заместени с други в настоящото производство. Липсата на точно изяснена фактическа обстановка представлява пречка относно проверката за правилно приложение на материалния закон - чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). По отношение на останалите касационни доводи за неправилно приложение на материалния закон, респективно необходимостта от подбор при прекратяване на служебни правоотношения поради съкращаване на щата е налице непротиворечива съдебна практика, която следва да бъде съобразена след изясняване на спора от фактическа страна. При всички случай обаче при тази проверка първоинстанционният съд следва да съобрази доколко издадената заповед отговаря както на материалния закон, така и на целта му с оглед наведените изрични доводи, че е прекратено служебното отношение на опитен служител по лични причини (конфликт), а не поради служебна необходимост. Предвид изложеното обжалваното решение се явява неправилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение