Решение № 21 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16530/2011 г.

Решение № 21 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16530/2011 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", представляван от юрисконсулт Боян Митев, срещу Решение № 302 от 01.11.2011 г. по адм. д. № 370/2011 г. на Административен съд - Ямбол, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на акта, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят оспорва изводите на съда за нищожност на процесното уведомително писмо и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като неправилно и да остави в сила оспорения административен акт. Ответникът - Стоян Владев Недев от гр. Елхово, чрез процесуалния си представител адв. Димитър Петров с писмен отговор изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и оставяне без уважение на касационната жалба. Съдът правилно е приел, че оспорения административен акт е нищожен - издаден от некомпетентен орган. Счита, че са основателни изводите на съда за нарушение на чл. 26, чл. 27 и чл. 34 от АПК, тъй като не е била дадена възможност на заинтересованото лице да направи възражения по установените несъответствия в подаденото заявление за подпомагане и одобряване на субсидия по схемата за национални доплащания в областта на животновъдството за 2010 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 302 от 01.11.2011 г. Ямболският административен съд е обявил нищожността на уведомително писмо № 6500/15131 от 10.03.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция, в частта му, в която не е одобрено подпомагане на 12 броя животни с посочени ушни марки: BG13D0304377, BG13D0304404, BG14D0087445, BG14D0087450, BG20D0207044, BG22D0122805, BG26D0188459, BG26D0497866, BG26D0497887, BG26D0498224, BG26D0498236, BG26D0498245 и е върнал преписката на органа за ново разглеждане. Производството пред административния съд се е развило по реда на чл. 145 и следващите от АПК и е образувано е по жалба на Стоян Владев Недев против процесното уведомително писмо. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са съображения за несъответствия на акта, в частта му, в която не е одобрено подпомагане на 12 броя животни, като е оспорен и размера на предоставената субсидия по схемата за национални доплащания за овце и кози майки, обвързана с производството. Ямболският административен съд е установил, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане на 15.04.2010 г., в което сред заявените животни фигурират 12 броя по ушни марки изброени в уведомителното писмо като липсващи или неотговарящи на критериите за допустимост за подпомагане. Според първоинстанционния съд ДФ "Земеделие"- РА е приложил Наредба № 21 за реда и контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания, като броя допустими според агенцията животни 164 е намален с 12 броя и са субсидирани 152 броя, тъй като според методиката процентът несъответствие е до 10%. Административният орган не е посочил конкретно дали животните липсват или не отговарят на критериите за допустимост, като не са предоставени доказателства за последваща проверка на стопанството до 30.11.2010 съобразно Наредба № 21 от 30.06.2010 г.за реда и контрол на изискванията на схемите за национални доплащания към директните плащания. Според съда, решаването на въпроса за подпомагане по заявление с УИН 28/260410/34461 служебно от административния орган, без да уведоми бенефициента за констатираните несъответствия и без да му даде възможност да изложи съображения и да представи доказателства в своя защита представлява нарушение на чл. 26, чл. 27 и чл. 34 от АПК. Съобразно нормата на чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените доказателства да провери законосъобразността на акта на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, като при констатирана нищожност, тя следва да бъде обявена, дори и да няма искане за това. Първоинстанционният съд е съобразил, че акта е издаден от името на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и подписан от зам. изпълнителния директор Мюхеттин Караоглан. Видно от представените по делото документи, същият е имал възложени функции да издава и подписва уведомителни писма за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г. В случая е обжалвано писмо касае кампания 2010 г., от където съдът е приел, че зам. изпълнителният директор не е разполагал с материална компетентност, нито към датата на подаване на заявлението за подпомагане, нито към датата на издаване на уведомителното писмо. По този начин съдът е счел, че издателя на акта е длъжностно лице без предоставени по надлежния ред функции и процесното писмо е обявено за нищожно в обжалваната му част. Така постановеното решение е правилно. В мотивите на обжалваното решение са развити правилни съображения, че уведомителното писмо - предмет на съдебния контрол е обективирало волеизявление на издалия го административен орган ДФ "Земеделие"-РА и с него се засягат права и законни интереси на адресата му, тъй като чрез него се определя броя на животните, допустими за подпомагане и съответно размера на сумата, която следва да бъде получена. Първоинстанционният съд е обосновал верен извод, че с оглед горните доводи процесното писмо е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от AПК. Съобразил е, че материалната компетентност на лицето, издало и подписало писмото не е налице и атакуваният административен акт е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен, като преписката е изпратена на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, за ново произнасяне. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка и въз основа на подробно обсъждане на доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. По отношение на оспорения административен акт, съдът е извел законосъобразно заключение, че същият е издаден от некомпетентен административен орган по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Верен и обоснован е изводът на Ямболския административен съд, че не са налице изискуемите законови предпоставки за издаване на оспорения пред него акт, т. е., че издателят на акта не е разполагал с материална компетентност да го издаде. От съществено значение в случая е обстоятелството, че процесното писмо е подписано от зам. изпълнителния директор, който съобразно представените Протокол № 5 от 20.05.2010 г. от заседание на УС на ДФ "Земеделие" и Заповед № 01-РД/1403/01.06.2010 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", не разполага с материална компетентност към датата на издаване на писмото. По касационното дело е приета като доказателство заповед на изпълнителния директор на ДФЗ от 24.02.2011 г., с която са делегирани права на заместника му. В тази заповед обаче не е посочено за коя кампания става въпрос така, както е направено в предходната такава от 01.06.2010 г. От посоченото следва да се приеме, че извършеното делегиране на права ще действа занапред, тъй като документа няма действие с обратна сила. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което е обявена нищожност на уведомителното писмо, в частта му, в която не е одобрено подпомагане на 12 броя животни, следва да остане в сила като законосъобразно и правилно. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение