Решение № 10103 от 26.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6830/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Л. М., гр. Белене, [улица], против Решение 1859 от 22.05.2024 г., постановено по адм. дело 275/2024 г. по описа на Административен съд/АС/ - Плевен, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Решение 293р - 3786/14.03.2024 г. за отнемане на разрешение за носене и употреба на /служебно - обектово/ късо бойно огнестрелно оръжие и боеприпаси 20230911688, издадено от Началника на Районно управление/РУ/ - Левски. Според касатора решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в непредоставяне на фактическа възможност на М. да изрази становище във връзка с образуваното срещу него административно производство, за което на 15.03.2024 г. му е било връчено съобщение, а ден по-рано - на 14.03.2024 г. е било издадено процесното решение. Моли касационната инстанция да отмени съдебното решение. В съдебно заседание касаторът се явява лично, поддържа касационната жалба и моли съдът да я уважи по съображенията, изложени в нея, като вземе предвид, че не е имало домашно насилие, постигнали са споразумение с жената да оттегли жалбата си срещу парично обезщетение, не е бил задържан и не е бил осъждан. Ответникът - Началникът на Районно управление Левски, в съдебно заседание не се явява и не се представлява, не депозира отговор по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима, кат подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административния съд Плевен е образувано по жалба на М. М. срещу Решение 293р - 3786/14.03.2024 г. за отнемане на разрешение за носене и употреба на /служебно - обектово/ късо бойно огнестрелно оръжие и боеприпаси 20230911688, издадено от Началника на Районно управление - Левски. От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява, че по отношение на М. М. е издадена Заповед за незабавна защита 2/28.02.2024 г. в производство по гр. дело 20244410100164 на Районен съд/РС/ - Левски, с която е разпоредено М. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. К. и му се забранява да приближава жилището й и местоработата й. На М. е изпратено Съобщение с Изх. УРИ 293000-1212/11.03.2024 г. от РУ - Левски, с което го уведомяват, че във връзка с издадена заповед за незабавна защита 2/28.02.2024 г. от РС - Левски, започва административно производство по издаване на решение за отнемане на основание чл.58, ал.1, т.8, вр. с чл.155, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/. В съобщението е посочено, че в 3 - дневен срок от получаване на същото М. може да представи писмени искания или възражения. Съобщението е връчено на М. на 15.03.2024 г. На основание издадената заповед за незабавна защита Началникът на РУ - Левски е издал оспореното пред първоинстанционния съд Решение 293р - 3786/14.03.2024 г. за отнемане на разрешение за носене и употреба на /служебно - обектово/ късо бойно огнестрелно оръжие и боеприпаси 20230911688, като се е мотивирал, че на М. е издадена и връчена Заповед за незабавна защита 2/28.02.2024 г. Не е спорно по делото, че с Определение 173/19.03.2024 г. Районен съд - Левски е прекратил производството по гр. дело 164/2024 г. по описа на РС - Левски поради отказ на молителя А. К. и е обезсилил издадената Заповед за незабавна защита 2/28.02.2024 г. Горецитираното определение е влязло в законна сила на 03.04.2024 г. Първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Обосновал е извод, че са изпълнени фактическите предпоставки за издаване на административния акт, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Според касатора непредоставянето на фактическа възможност да изложи възраженията си във връзка с образуваното срещу него административно производство, изразяващо се в съобщаване за започналото такова един ден след като е издадено процесното решение, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна на обжалвания административен акт. Излагат се твърдения от М. за липса на домашно насилие и за постигнато споразумение с лицето в полза на което е издадена заповедта за незабавна защита. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно наведения довод от М. за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, като е приел, че има нарушение, но то не е съществено, доколкото допускането му не би повлияло върху съдържанието на административния акт, както и не би довело до формиране на други правни изводи от административния орган. Касационната инстанция споделя изложените мотиви от административния съд за липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в посочения 3 - дневен срок в съобщението, който е изтекъл на 18.03.2024 г. М. не би могъл да представи писмени доказателства, които биха довели до формиране на извод от административния орган за липса на предпоставки за издаване на решение за отнемане на разрешение за носене и употреба на /служебно - обектово/ късо бойно огнестрелно оръжие и боеприпаси 20230911688, издадено от Началника на Районно управление - Левски. М. е представил пред административния съд Определение 173/19.03.2024 г. по гр. дело 164/2024 г. по описа на РС - Левски и Извънсъдебна спогодба от 19.03.2024 г., сключена между него и А. К., касаеща уреждане на упражняването на родителските права, издръжката и личните отношения с детето, родено от извънбрачната им връзка. И двете писмени доказателства са с дата 19.03.2024 г., т.е. следваща датата на изтичане на срока, предоставен на М. за възражения и искания. В този смисъл неоснователни са доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради неустановени от административния съд съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се подчертае, че в ЗОБВВПИ липсва регламентирано нормативно задължение на органа да уведоми лицето за образуваното производство по отнемане на разрешението. В хипотеза на чл. 155, ал. 1, във връзка с чл. 58, чл. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ органът действа при обвързана компетентност. Информацията за налагане на мярката по Закона за защита от домашно насилие/ЗЗДН/, ведно с доказателствата за това, постъпват при органа по служебен ред, като последица от установяване на факта на налагане на мярката е отнемане на издаденото разрешение. Спорът, поставен пред административния съд, се свежда до това дали заповедта, издадена на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, е основание за отнемане на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси по смисъла на чл. 58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие, а според чл. 155 от ЗОБВВПИ - при настъпване на някое от основанията по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 ЗОБВВПИ разрешителното се отнема. Административният съд - Плевен се е позовал на обстоятелството, че е наложена такава мярка и законосъобразно е отнето разрешителното. Мерките за защита от домашно насилие са посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 6 от ЗЗДН и се налагат с два вида съдебни акта: със заповед за незабавна защита по чл. 18 - като привременна мярка, и по чл. 15 - в съдебно производство. При наложена мярка за защита е изпълнено основанието по чл. 58, чл. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като последващото й обезсилване - на 19.03.2024 г., т.е. след датата на издаване на процесното решение - 14.03.2024 г., е ирелевантно. Дори привременната мярка да е отпаднала на основание влязъл в сила съдебен акт, щом към момента на издаване на административния акт фактическото основание по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е изпълнено, органът е длъжен да издаде акт по чл. 155, ал. 1, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, ако мярката е наложена през последните три години. В конкретния случай оспореният административен акт е издаден преди постановяване на съдебното определение. Материалноправната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е изпълнена, поради което Решение 293р - 3786/14.03.2024 г. за отнемане на разрешение за носене и употреба на /служебно - обектово/ късо бойно огнестрелно оръжие и боеприпаси 20230911688, издадено от Началника на Районно управление Левски е материално законосъобразно. Предвид изложеното, като е отхвърлил подадената от М. М. жалба, АС - Плевен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне. По горните съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение