Решение № 2892 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7681/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Главен инспектор в отдел Контрол на храните при Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/ Варна, чрез процесуалния представител юрист. Георгиев, против Решение 56 от 30.06.2023 г. по адм. дело 84/2023 г. на Административен съд/АС/ Габрово. Изложени са доводи неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. иска са от касационната инстанция да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да прогласи като правилно издадено Разпореждане за насочване на храни 01451/24.03.2023 г. В открито съдебно заседание касаторът се представлява от процесуалният представител юриск. Георгиев, който поддържа касационната жалба, няма доказателствени искания. Моли касационният съд да уважи жалбата по изложените подробно в нея доводи. Претендира присъждане на юриск. възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли съдът да присъди същи в минимално предвидения размер. Ответникът по касационната жалба Уко България ООД, не представя писмен отговор, по жалбата. В открито съдебно заседание ответникът не се представлява, постъпила е молба от 14.02.2024 г. от адв. Иванов, с която представя писмени бележки по съществото на спора и претендира разноски по представен списък на същите. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Габрово е отменил по жалба на Уко България ЕООД Разпореждане за насочване на храни 01451/24.03.2023 г., издадено от Главен инспектор към ОДБХ - Варна и е осъдил Българска агенция по безопасност на храните да заплати в полза на жалбоподателя сторените в съдебното производство разноски. С оспорения пред административния съд акт на дружеството е разпоредено насочване за унищожаване чрез изгаряне в екарисаж на 404 броя бидони от ПВЦ х 50 л./кг./-20200 л./кг./ отработена мазнина, намиращи се в помещение, стопанисвано от Уко България ЕООД на адрес: гр. Варна, [улица]. В разпореждането е посочено, че проверяваният обект представлява нерегистриран склад за съхранение на отработени мазнини - странични животински продукти, категория 3, по реда на чл.229, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВМД/. Констатирано е наличието на 404 бр. пластмасови бидони по 50 л., общо 20 200 кг. отработени мазнини, без партида. При извършена проверка на 14.03.2023 г. е установено, че бидоните са без партида, удостоверяваща произхода им. Не са представени документи за произход на 396 бр. бидони, същите са без партида и произход, всички 404 бр. бидони са пълни с отработена мазнина . Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол 022384/14.03.2023 г. Извършена е последваща проверка на 16.03.2023 г., при която на управителя М. Кайзер е връчен горецитирания констативен протокол от 14.03.2023 г., като управителят е представил 2 броя фактури - 1915/22.02.2023 г. и 1920/10.03.2023 г., с доставчик Дюк Доминион Ком ООД и получател Уко България ООД, предмет: растителна мазнина за технически цели. Извършени са още две проверки- съответно на 24.03.2023 г. и на 31.03.2023 г., констатациите от които са обективирани в констативни протоколи. При проверката от 24.03.2023 г. на управителя е връчено процесното разпореждане за насочване на храни, а при проверката от 31.03.2023 г. е установено, че обозначителните знаци за запечатване на обекта са отстранени. В хода на съдебното производство са представени пет приемо - предавателни протоколи от 13.03.2023 г. между Уко България ООД и други дружества, касаещи изкупуване на растителна мазнина. Не се спори по делото, че на Уко България ООД е издаден от Регионална инспекция по околната среда и водите Регистрационен документ 03-РД-00000835-00 от 22.03.2019 г., съгласно който дружеството може да извършва дейности по третиране на отпадъци на площадка с местонахождение: гр. Варна, [улица], код 200125, вид на отпадъка хранителни масла и мазнини, дейности, кодове R13 - Съхраняване на отпадъци до извършване на която и да е от операциите R 1 - R12, освен временното съхраняване до събирането им на мястото на образуване. Съдът е обсъдил данните по административната преписка, доводите и възраженията на страните, въз основа на които е приел, че по отношение на процесния обект в гр. Варна не е задължителна регистрацията по чл.229 от ЗВМД, тъй като в случая не е установено в помещението да се осъществява нито една от посочените в нормата дейности - по производство, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход. Според АС - Габрово не е установено в помещението да са налице продукти с животински произход. Представените фактури и приемо предавателни протоколи касаят растителни, а не друг тип мазнини, като административният съд е приел, че не е установено жалбоподателят е съхранявал 404 бидона с животински мазнини във въпросния обект на 14.03.2023 г. В обобщение административният съд е достигнал до извода, че е останало недоказано по безспорен начин наличието на такива точно продукти в склада, находящ се в гр. Варна. За да отмени обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел на следващо място, че в същото е посочена нормата на чл.46, ал.1 от Закона за управление на агрохранителната верига/ЗУАТВ/, която обаче съдържа шест хипотези, без да е конкретизирана относимата такава. В същото време обаче АС - Габрово е предположил, че става въпрос за т.2 - за храни от животински произход с неустановен произход, но не е налице установеност на факта на съхранение на храни от животински произход във всичките 404 бидона. По горните съображения първоинстанционният съд е отменил оспореното разпореждане, като издадено в противоречие с материалния закон и в нарушение на съществени процесуални изисквания и основни правни принципи. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно е обсъдил релевантните правни разпоредби. Категорично по делото се установява, че в процесния склад се съхраняват 404 бидона с растителна мазнина, за което са представени писмени доказателства от оспорващото дружество. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗВМД, обектите, в които се извършва производство, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, и на продукти, получени от странични животински продукти, подлежат на регистрация от съответната областна дирекция по безопасност на храните. По смисъла § 1, т. 90 от ДР на ЗВМД, производството представлява добив, обработка, преработка, съхранение, опаковане, пакетиране и препакетиране или отделни етапи от тези процеси. В случая "УКО България" ООД е съхранявал растителни мазнини в склада, обект на инспекцията. За този вид дейност по третиране на отпадъци дружеството притежава Решение за регистриране и издаване на регистрационен документ 03-РД-00000835-00/22.03.2019 г. на директора на РИОСВ Варна. Настоящия съд намира, че след като в раздел 1.2 на решението са посочени дейностите и кодовете - Съхраняване на отпадъци, а по смисъла на § 1, т. 90 от ДР на ЗВМД съхранението е дефинирано като част от производството, то инспектираният обект също подлежи на регистрация в ОДБХ Варна на основание чл. 229, ал. 1 от ЗВМД. Понятието кухненски отпадъци е легално дефинирано в Приложение І /"Определения, предвидени в чл. 2"/ т. 22 на Регламент /ЕС/ 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент /ЕО/ 1069/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива. Съгласно т. 22 на Приложение І от Регламент /ЕС/ 142/2011 г. кухненски отпадъци са цялата отпадъчна храна, включително използвано олио за готвене, от ресторанти, обекти за обществено хранене и кухни, включително централи кухни и кухни в домакинства. По смисъла на чл. 10, б. "п" от Регламент /ЕО/ 1069/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент /ЕО/ 1774/2002 г., всички кухненски отпадъци, различни от посочените в чл. 8 б. "е" /това са кухненски отпадъци от превозни средства, работещи по международни линии/, се категоризират като странични животински продукти материал от категория 3. В обобщение касационният съд приема, че по смисъла на Регламент /ЕО/ 1069/2009 г. всички кухненски отпадъци, в които съгласно приетия във връзка с прилагането му Регламент /ЕС/ 142/2011 г. попада и използваното олио за готвене, се квалифицират като странични животински продукти. След като се касае за съхраняване на растителна мазнина, която по смисъла на горните разпоредби представлява продукт, получен от странични животински продукти, то е налице хипотезата на чл.229, ал.1 от ЗВМД и провереният обект следва да е регистриран в ОДБХ. Нарушението на това изискване е достатъчно основание официалните ветеринарни лекари да наложат предвидената в чл.138, б. ж от Регламент /ЕС/ 2017/625 на Европейския парламент и на съвета от 15 март 2017 година, принудителна административна мярка насочване за унищожаване чрез изгаряне в екарисаж на откритите 404 бидона, общо 20 200 кг. отработени мазнини, без партида в нерегистрирания в ОДБХ Варна склад. Фактът, че обектът е регистриран по реда на Закона за управление на отпадъците, не освобождава дружеството - жалбоподател от задължението да регистрира обекта по реда на чл. 229 от ЗВМД. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно, налице са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесния административен акт като неоснователна. В полза на ОДБХ - Варна следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции, представляващи такива за процесуално представителство в минимален размер от по 100 лв. на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение