Решение № 10294 от 11.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5310/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество (ЗАД) "Армеец" АД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 1073/22.02.2021 г. по адм. дело 10726/2020 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 494/17.09.2020 г. по преписка 801/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта му т.1 и т.3 и изменено същото решение на КЗД в частта му по т.3, с която на ЗАД "Армеец" АД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева, като е намален размера на имуществената санкция на 500 (петстотин) лева. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на решението на КЗД изцяло. Ответникът по касационна жалба - КЗД, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с оспореното пред него решение на КЗД е установило, че при осъществяване на своята дейност ЗАД "Армеец" е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обект: Регионална агенция ЗАД "Армеец", гр. Ловеч, ул. "Димитър Пъшков" 8 - дискриминация по смисъла на чл.5 вр. с чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак "увреждане". Със същото решение на КЗД на основание чл.47, т.3 вр. с чл.80, ал.2 ЗЗДискр. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева и му е предписано на основание чл.47, т.4 ЗЗДискр. в тримесечен срок от постановяване на решението да предприеме необходимите мерки за изграждане на достъпна архитектурна среда до посочения обект. АС е изложил мотиви, че решението на КЗД е постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, притежава необходимите реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила. За да се произнесе по материално - правната законосъобразност на оспореното решение, АССГ е приел, че към 29.01.2019 г. от тротоара до входа на обекта има две стъпала, тоест липсва архитектурна среда, която да гарантира достъпа на хора с увреждания. В офиса на дружеството се предоставят публични услуги и въпреки, че не е държавна или общинска собственост, за него се отнасят задълженията за осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания, като е извършен подробен анализ от кои норми следва това задължение. Неизпълнението му представлява неравно третиране по признак "увреждане" по смисъла на чл.5 ЗЗДискр., като дадените задължителни предписания са законосъобразни. Съдът е приел, че размерът на санкцията следва да бъде намален, тъй като нарушението е първо и няма данни за настъпили вредоносни последици спрямо конкретно лице, което да не е могло да ползва пубичната услуга на дружеството. Решението е правилно като краен резултат. Достъпна среда по смисъла на $ 1, т.2 от Наредба 4/01.07.2009 г.за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с увреждания ( отм. ДВ бр.12/12.02.2021 г., в сила към датата на проверката) е среда в урбанизираните територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Липсата на тези обстоятелства представлява по-неблагоприятно третиране, съответно пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на хората с увреждания, имащи затруднения при придвижването в сравнение с останалите граждани, както и пряко нарушение на разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., съгласно която изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Осигуряването на достъпна среда при предлагане на публична услуга е задължение на предлагащия публичната услуга, в противен случай хората с увреждане са неравно третиране от него при достъпа да публичната услуга. Видно от констативния протокол по преписката проверката е извършена на 24.01.2019 г. ( АССГ е допуснал фактическа грешка относно датата, която не води до неправилност на решението) и към тази дата е в сила Закон за хората с увреждания, обн. ДВ бр105/18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Съгласно чл.57, ал.2 от Закона за хората с увреждания достъпността на съществуващите сгради за хората с увреждания следва да бъде осигурена чрез прилагане на технически, организационни мерки или чрез спомагателни средства и пособия. Дружеството не е доказало да е предприело каквито и да е било от трите вида мерки, които да улеснят достъпа на хора с определени видове увреждания до публичните услуги, предлагани в процесния офис, за част от които не му е необходимо съгласието на наемодателя, изискуемо при реконструкция. Липсват и доказателства дружеството да е искало съгласието на наемодателя за реконструкция и да не го е получило. Предвид изложеното в съответствие с правилно разпределената тежест на доказване (л.62) и последиците от недоказване на благоприятни за дружеството факти е изводът на АССГ за осъществяване от дружеството на нарушението на изискването за равно третиране, посочено по - горе. Намаленият от съда размер на наложената имуществена санкция ( по т.2 от решението на КЗД, а не по т.3 както е посочил АССГ в диспозитива вследствие на фактическа грешка) е съобразен с изтъкнатите от съда смекчаващи отговорността обстоятелства, индивидуализиращи нарушението и няма основания за отмяна на решението и в тази му част. Предвид изложеното решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се присъди на КЗД претендираното юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,