Решение № 1425 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2012 г.

Решение № 1425 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9466/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Столична, гр. София, чрез процесуален пълномощник, против Решение № 3118 от 11.06.2012 г. на Административен съд - София град, 6-ти състав, постановено по адм. д. № 3058 от 2010 г. по описа на съда, с което е отменено Решение № К 47-0376/7.05.2008 г. на Началника на Митница София, в частта, с която върху установеното държавно вземане за ДДС за "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното заплащане на посочената сума. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че при оформяне на режим внос, датата на възникване на митническото задължение е идентична с датата на приемане на митническата декларация и от този момент съответната главница става изискуема и длъжникът изпада в забава без покана. Сочи, че допълнително определеният с решението на началника на Митница София ДДС не е заплатен в срока, посочен в поканата, както и, че уведомлението следва да се възприеме като официален документ, носител на счетоводна информация, независимо, че дължимите суми са вписани по-късно в регистъра за вземане под отчет. Навежда довода, че задължението за ДДС не попада в обхвата на традиционните собствени ресурси на ЕС, с оглед на което МК не съдържа специални разпоредби за събирането му и за дължимостта на лихвата. Счита, че постановеното по дело С-546/09 г. решение на СЕС не дава категоричен отговор на спорния въпрос и съдът погрешно е възприел определената лихва за забава като санкционна. Намира, че моментът на възникване на задължението за ДДС е определен в чл. 54 от ЗДДС, а чл. 201, § 1 във вр. с § 2 от МК изрично сочи, че митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация. От този момент длъжникът изпада в забава и без покана по аргумент на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, поради което законната лихва се дължи от възникване на задължението. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли първоначално предявената жалба. Ответникът - "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна по подробно изложени доводи. По същество моли съда да остави в сила атакуваното съдебно решение, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в обстойно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Обжалваното съдебно решение е постановено в изпълнение на Решение № 4778 от 13.04.2010 г. на ВАС, първо отделение, с което е отменено като неправилно предходно Решение № 35 от 13.05.2009 г. по адм. дело № 5049 по описа за 2008 г. на Административен съд София - град, първо отделение, 11-ти състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Пред същия предмет на съдебен контрол е Решение № К-47-0376/7.05.2008 г. на Началника на Митница София, в частта, с която върху установеното държавно вземане за ДДС, за "Аурубис България" АД, гр. Пирдоп е определена и законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. За да отмени същото, първоинстанционният съд е приел за установено следното: С ЕАД № 07BG005003H0000170/24.04.2007 г. търговското дружеството е оформило под режим "допускане за свободно обръщение с едновременно освобождаване за крайно потребление" стоки - меден концентрат от Македония. При извършена митническа проверка от служители на дирекция "Последващ контрол" в ЦМУ са съставени доклад, допълнителен доклад и докладна записка, с които е предложено да се установи и вземе под отчет допълнителен ДДС по процесния ЕАД. С уведомление за доброволно плащане на публични държавни вземания е определена нова МС на стоките на основание чл. 35, ал. 1 от ЗМ и дължима лихва по чл. 211а от ЗМ, а след връчването му на 8.02.2008 г. е издадено оспореното Решение № К-47-0376/7.05.2008 г. на Началника на Митница София, с което по посочения ЕАД е определено допълнително митническо задължение за ДДС в размер на 4 356 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. Така определеното задължение е взето под отчет на 11.05.2008 г., а главницата е платена на 21.05.2008 г. Горната фактическа установеност не е била спорна между страните. Спорът се е концентрирал върху размера на дължимата законна лихва, в зависимост от началния момент на забавата, досежно който административният съд е приел, че при допълнително определени митнически задължения лихва за забава се дължи след надлежното уведомяването на длъжника за задължението и изтичането на посочения срок за доброволно изпълнение. Този краен правен извод на административният съд е изведен след всеобхватно изследване на всички относими и необходими доказателства, въз основа на които са установени релевантните за спора факти и обстоятелства. В хода на проведеното първоинстанционно производство и при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а направените правни изводи логически съответстват на установените фактически положения. Обжалваният съдебен акт не страда от касационния порок необоснованост и с него правилно е приложен материалният закон. Съобразно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. По аргумент от чл. 54, ал. 1 от същия закон, данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗДДС разпорежда, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Съгласно чл. 201, § 1, б. "а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МКО/, вносно митническо задължение възниква при допускане за свободно обръщение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение се поражда от момента на приемане на митническата декларация. Разпоредбата на чл. 217, § 1 от Регламента постановява, че размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който са събрани необходимите данни. Същият следва да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин веднага след като този размер бъде взет под отчет. Съобразно чл. 222, § 1, б. "а" от същия непосредствено приложим общностен нормативен акт, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Разпоредбата на чл. 232, § 1, б. "б" от МКО постановява, че когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. В случая, оспореният митнически акт е мотивиран от правна страна с разпоредбите на чл. 201, 214 и чл. 218, § 2 и чл. 221 от МКО. Съдът на Европейския съюз с Решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с аналогичен на процесния казус предмет, е дал задължително тълкуване на разпоредбите на чл. 201, § 1, буква а) и § 2 във връзка с чл. 214, чл. 222, § 1, буква а) и чл. 232, § 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Съгласно т. 27 от мотивите на това Решение, самият текст на разпоредбата на чл. 232, § 1 "б" МКО предвижда начисляване на лихви след изтичане на срока за плащане, който видно от систематичното място на разпоредбата е този, даден с поканата за плащане по чл. 221, § 1 от МКО. В т. 32 и 33 от мотивите на решението изрично е посочено, че "съгласно чл. 232, § 1, буква б) от Митническия кодекс, лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице." Когато митническото задължение възниква на основание членове 202 - 205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, за всички случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, както Митническият кодекс, така и Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение (в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, точки 19 и 23). Съобразно мотивите на СЕС по втория преюдициален въпрос, разпоредбата на чл. 214, § 3 МКО е приложима само за стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, какъвто процесният случай не е. Стоките са поставени под режим "допускане за свободно обръщение", който не е митнически икономически режим с отложено плащане. Поради това, настоящият състав намира за неоснователен доводът на касатора за неотносимост на коментираното решение на СЕС към процесния случай поради разлика във фактическата обстановка, изразяваща се в попълването на митническата декларация не на основата на предварителна, а на окончателна цена. Релевантна е идентичността на спорния правен въпрос и сходството на относимите факти и обстоятелства, а тълкуването на приложимите общностни правни норми от СЕС дава конкретни измерения на тяхното съдържание. То гарантира единство в прилагането на правото на ЕС и обвързва националния съдия в държавите - членки. В коментираното решение, СЕС, давайки отговор на третия преюдициален въпрос, категорично подчертава, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство. Настоящият касационен състав не споделя главните доводи на касатора, че такава разпоредба в Закона за митниците съществува и това е тази на чл. 211, ал. 1, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 1 от закона. Съгласно визираната норма, в хипотезите, при които размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове. Същата изцяло възпроизвежда разпоредбата на чл. 232, § 1, б. "б" МКО, спрямо която, ведно с останалите разпоредби на Кодекса и на Регламента за прилагане, изрично СЕС приема, че не се съдържат обсъжданите санкции. Той цитира предходно свое Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C-91/02, Recueil, стр. I-12077, в т. 23 от което е посочено, че "митническият кодекс и регламентът за прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че те не противоречат на правна уредба, която предвижда едно увеличение на митническото задължение в случай на възникване на митническо задължение по смисъла на членове 202 до 205 или 210 или 211 от митническия кодекс на общността или в случай на събиране a posteriori по смисъла на чл. 220 от същия кодекс, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет или също, в случай на събиране впоследствие по смисъла на чл. 220 от МКО, между датата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет, при условие, че лихвеният процент бъде определен при аналогични условия на тези, които преобладават в националното право за нарушения от същото естество и същата тежест и които придават на санкцията характер на ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект." Посоченият извод ясно разкрива своето съдържание при съпоставката му с обсъжданата по дело С-91/2002 разпоредба на австрийското национално право. Същата предвижда, че с изключение на посочените в § 2 случаи, в хипотезите, при които е възникнало митническо задължение по силата на членове от 202 до 205 и от 210 до 211 от Митническия кодекс, или в случай на събиране на митническо задължение на основание на чл. 220 от Митническия кодекс, следва да бъде заплатено едно увеличение на митническото задължение, чиято обща сума съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между възникването на митническото задължение и неговото вземане под отчет, а също, в случай на събиране a posteriori /впоследствие/ на основание на чл. 220 от Митническия кодекс, което съответства на лихвите за забава, които биха били дължими за въпросния период между дата на изискуемост на митническото задължение, взето под отчет първоначално и последващото му вземане под отчет. Съществува задължение за плащане на административни такси на основание на чл. 105." При липса на подобна национална уредба обаче, подобно санкционно увеличение на публичните задължения е незаконосъобразно. При осъщественото последващо вземане под отчет, длъжникът следва да бъде изрично уведомен за допълнително определените задължения и да му се предостави срок за доброволно плащане. Едва след неговото изтичане и липсата на изпълнение, той изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата главница. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че разпоредбите на МК не се прилагат по отношение на задължението за ДДС при оформяне на режим "крайно потребление" и решението от 31.03.2011 г. по дело С-546/2009 г., образувано по преюдициално запитване на тричленен състав на Върховния административен съд на Република България по адм. д. № 6077/2009 г. на ВАС, с предмет аналогичен на процесния казус, е неприложимо и не дава категоричен отговор на спорния въпрос. Видно от т. 2 на решението запитването е отправено по спор между "Аурубис България" АД и началника на Митница Столична /по-рано началник на Митница София/ относно размера на дължимите лихви върху сумата на определено допълнително задължение за внасяне на данък върху добавената стойност, както и относно началната дата, от която се дължат тези лихви. В раздел "Обстоятелствата в основата на спора", т. 12 и т. 13, 14 и 16 от решението е описана абсолютно идентична фактическа обстановка - "Аурубис" внася меден концентрат с произход от Македония. Стоките са допуснати до свободно обръщение. Митническите декларации са попълнени въз основа на предварителна цена, посочена във фактура на продавача и установена при спазване методиката за определяне на цената, предвидена в сключения между този продавач и "Аурубис" търговски договор. Окончателната цена е определена във финална фактура. Началникът на митницата издава решение, с което установява допълнително държавно вземане за ДДС, което да бъде заплатено със законната лихва от датата на възникване на митническото задължение. Следователно, правилно е прието от първоинстанционния съд, че преюдициалното запитване касае абсолютно идентичен случай. Настоящият състав не споделя тезата на касатора, че в решението не се съдържа ясен и точен отговор на поставените въпроси, а разрешенията в него не са приложими спрямо лихвата за забава. Именно по отношение на нея СЕС категорично е уточнил в т. 1 от диспозитива на съдебния акт, че чл. 232, § 1, б. "б" от МК следва да се тълкува в смисъл, че лихва за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащането. По отношение на връченото уведомление е необходимо да се съобрази тълкувателно приложимото решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по съединени дела С-124/08 и С-125/08, в т. 21 от което е прието, че от текста на чл. 221, § 1 от МК следва, че вземането под отчет, което съгласно чл. 217, § 1 се изразява във вписването от митническите органи на размера на сборовете в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна документация, задължително предхожда уведомяването на длъжника за размера на вносните или износните сборове /Решение от 23 февруари 2006 г. по дело Molenbergnatie, С-201/04 Recuel, стр. I-2049, т. 46/. В т. 22 е посочено: "Всъщност този хронологичен ред на дейностите по вземане на отчет и по уведомяването за размера на сборовете, утвърден със самото заглавие на раздел 1 от глава 3, дял VII от МК "Вземане под отчет на размера на митническото задължение и уведомяване на длъжника" трябва да се съблюдава, за да не се създаде различно третиране на длъжниците и освен това да се застраши хармоничното функциониране на митническия съюз /Решение по дело Molenbergnatie, т. 47". В т. 23 е даден категоричен отговор на първия въпрос по дело С-124/08 и на въпроса по дело С-125/08, че уведомяването на длъжника може да се извърши само ако размерът за митните сборове е бил предварително взет под отчет. В случая липсват доказателства по делото за надлежно уведомяване на длъжника по подходящ начин от митническите органи в съответствие с чл. 221, § 1 от МК след вземането под отчет. То не е равнозначно на уведомлението както твърди касатора, а по аргумент от чл. 831, ал. 1 от ППЗМ и за целите на чл. 205, ал. 1 от закона се осъществява чрез вписване в регистъра за вземане под отчет в съответното митническо учреждение на изчисления от митническите органи размер на митните сборове. Всичко гореизложено мотивира настоящия състав да приеме, че като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените по делото разноски, възлизащи на сумата от 136.91 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,