Решение № 6576 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 153/2009 г.

Решение № 6576 от 20.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 153/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Разград, против Решение № 83 от 14.11.2008 г. по адм. дело № 123 по описа за 2008 г. на Административен съд - Разград, с което е отменена изцяло заповед № РД-09-425 от 14.07.2008 г. за налагане на санкции - финансови неустойки с общ размер 2340 лв. (по 180 лв. за 13 нарушения). Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 150, ал. 1, т. 6 и чл. 152, ал. 1 от АПК и необоснованост. Ответникът МБАЛ "Св. Иван Рилски - Разград" АД, гр. Разград, е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Разград е Заповед № РД-09-425 от 14.07.2008 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Разград, с която на МБАЛ "Св. Иван Рилски - Разград" АД са наложени санкции на основание чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД-2006 г. за нарушения по КП № 47 Нестабилна форма на ангина пекторис без инвазивно изследване и/или интервенционално лечение, както следва: по т. 1 - финансови неустойки в размер на 900 лв. по ИЗ № 1220, 1292, 1233, 514 и 982, и в размер на 360 лв. по ИЗ 3717 и 3917; по т. 2 - финансови неустойки с общ размер 1080 лв. по ИЗ № 866, 974, 913, 1061, 704 и 707. Решението на първоинстанционния административен съд е правилно в частта, с която оспорената заповед е отменена за наложените санкции по т. 1 за нарушения по ИЗ № 1220, 1292, 1233, 514 и 982 и по т. 2 за нарушения по ИЗ № 866, 974, 913, 1061, 704 и 707. Съдът законосъобразно е приел, че не е налице несъответствие между договорената по вид и обем и оказаната медицинска помощ, изразяващо се в неспазени медицински критерии за дехоспитализация и определяне на следболничен режим. Изводите на съда произтичат от обстоятелството, че насочването на болните с висок риск не е извършено при условията на спешност, с оглед на което непосочването на лечебното заведение за извършване на диагностично инвазивно изследване не съставлява основание за прилагане на санкцията по чл. 328, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД-2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравно-осигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.) Развитите в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост и съдопроизводствени нарушения, са неоснователни. Нарушението на съдопроизводственото правило по чл. 150, ал. 1, т. 6 от АПК не е съществено, защото лечебното заведение е указало в какво се състои незаконосъобразността на акта във възражението си до Директора на РЗОК - Разград с вх. № 29-02-231 от 29.05.2008 г. против съставения медицински протокол № РД-13-112 / 20.05.2008 г. В оспорената заповед не са изложени допълнителни и различни фактически или правни съображения, обосноваващи налагането на санкциите. Несъществено е и нарушението на правилото по чл. 152, ал. 1 от АПК за подаване на жалбата чрез органа, издал оспорения акт. Въз основа на копието от жалбата съдът е изискал преписката от РЗОК - Разград и я е приложил по делото. Следва да се сподели изводът на първоинстанционния съд, че непосочването на конкретно лечебно заведение за извършване на диагностично инвазивно изследване не се квалифицира като несъответствие между договорената по вид и обем и оказаната медицинска помощ. Задължителните процедури от лечебно- диагностичния алгоритъм на КП № 47 са извършени и вписани в съставените медицински документи. Съгласно Приложение № 17 към НРД, 2006 г. болницата е длъжна да преведе пациента в друго лечебно заведение без да завърши клиничната пътека в случаите на усложнено протичане, налагащо спешно инвазивно изследване и лечение при престой по-малък от минималния. Разглежданите случаи са различни и по всички истории на заболяването клиничната пътека е завършена. Съгласно т. 4 от КП № 47, Приложение № 17 към НРД, 2006 г., болните с нестабилна стенокардия и висок риск се насочват за инвазивна оценка на коронарния резерв, а довършването на лечебния процес и проследяването се извършва чрез изброените контролни прегледи. Неправилното попълване на документите "история на заболяването" и "документ № 1" не съставлява фактическо основание за прилагане на санкциите по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД, 2006 г. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в горната част. Решението на Административен съд - Разград следва да бъде обезсилено в частта, с която Заповед № РД-09-425 от 14.07.2008 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Разград, е отменена за наложените санкции по т. 1 - финансови неустойки с общ размер 360 лв. - за нарушения по ИЗ № 3917 и № 3717 по КП № 47. Във възражението до Директора на РЗОК - Разград с вх. № 29-02-231 от 29.05.2008 г. е посочено, че за ИЗ № 3917 и ИЗ № 3717 "МБАЛ "Св. Иван Рилски - Разград" АД не възразява" (л. 105). В протокол № 4 от 05.06.2008 г. на Арбитражната комисия също е констатирано, че МБАЛ не е възразила относно посочените две истории на заболяването (л. 121). В жалбата си до съда болницата е посочила, че оспорва заповедта по съображенията, развити във възражението против медицинския протокол. Съдът се е произнесъл по непредявена жалба и постановеното от него решение е недопустимо в частта, с която заповед № РД-09-425 от 14.07.2008 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса - Разград, е отменено за необжалваните санкции по т. 1 - финансови неустойки с общ размер 360 лв. Присъдените деловодни разноски в полза на МБАЛ "Св. Иван Рилски - Разград" АД следва да се намалят на 176, 92 лв. по съразмерност на уважената част на жалбата (50 лв. държавна такса и 126.92 лв. адвокатско възнаграждение). В касационното производство болницата не е била представлявана от адвокат, поради което искането за присъждане на договорено и невнесено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. не следва да бъде уважено. Следва да бъде уважено искането на РЗОК - Разград за присъждане на направените деловодни разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и за адвокатски възнаграждения в размер на 40 лв. за първата инстанция и 50 лв. - за втората инстанция при обжалваем интерес 360 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (общо 115 лв.). При това положение размерът на присъдените деловодни разноски в полза на МБАЛ "Св. Иван Рилски - Разград" АД следва да бъде намален по компенсация на 61.92 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,