Решение № 5063 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2032/2026 г.

ВАСПето отделение12.05.2026 г.докладчик Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40/09.01.2026 г. по адм.дело №214/2025 г. на Административен съд - Разград. ОСЪЖДА на Държавен фонд „Земеделие“ да заплати 460, 16 евро (четиристотин и шестдесет евро шестнадесет цента) на "АГРОСЕРВИЗ - Р" ООД, гр. Разград, Индустриален квартал. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА секретар: Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение № 40/09.01.2026 г. по адм.дело №214/2025 г. на Административен съд (АС)- Разград, с което е отменено негово уведомително писмо (УП) изх. № 02 -170 - 2600/2067 от 01.06.2025 г. в частта, с която на "АГРОСЕРВИЗ - Р" ООД, гр. Разград, е отказано оторизиране на сумата 21 245,12 лева - представляваща 100% от исканата субсидия по интервенция "Еко - НИП" за 2023 г. и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне със задължителни указания, като му е определен 60 дневен срок за издаване на административен акт. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу УП, присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "АГРОСЕРВИЗ - Р" ООД, гр. Разград, чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмена молба, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че оспорената пред него част от УП е издадена от компетентен орган, в писмена форма, подписана е с валиден квалифициран електронен подпис, но изложените в него мотиви не отговарят напълно на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 АПК, тъй като не става ясно конкретното правно основание, на което е наложена санкцията по "Еко - НИП" за 2023 г. за употреба на препарата за растителна защита (ПРЗ) "АДЕНГО 465СК", а са възможни множество различни хипотези по чл.87 и 88 от Наредба №3/10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда на налагане на административни санкции. АС е посочил, че писменото становище от 22.07.2025 г. в докладна записка на директор на дирекция "Директни плащания" е във връзка с вече подадена жалба до съда срещу УП, не изхожда от издателя на акта и не попада в нито една от хипотезите на ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС, в която е възможно мотивите на административния акт да са изложени отделно от него. Съдът е приел, че в административното производство са нарушени разпоредбите на чл.35 и 36 АПК, тъй като административният орган не е изяснил всички правнорелевантни факти и не е събрал всички необходими доказателства. Административният орган не е изпълнил задължението си по чл.41, ал.3 от Наредба №3/10.03.2023 г. да провери дневниците за проведена растителна защита и торене, поради което е издал УП в противоречие с принципите за истинност по чл.7 АПК и служебно начало по чл.9 АПК. АС е изложил мотиви, че в хода на административното производство е допуснато и нарушение на чл.61 от Наредба №3/10.03.2023 г., който въвежда изисквания при установени несъответствия в резултат на извършените административни проверки ДФЗ да информира кандидатите за това, като им предостави срок за тяхното отстраняване и/или корекция на заявление, тъй като заявителят не е уведомяван за резултатите от административните проверки. Съдът е приел, че УП противоречи на приложимото материално право. Тези му изводи се мотивират от факта, че във фактура от 28.04.2023 г. с повече от един закупени препарата от "АГРОСЕРВИЗ - Р" ООД фигурират и 65,5 литра "АДЕНГО 465СК", който към този момент е бил определен като ПРЗ от първа професионална група. След анализ на дневника за проведени химични обработки и употребени торове, подобрители на почвата и биологично активни вещества през стопанската 2022/2023 г., разпечатки от системата ЕПОРД за заявени и извършени растителнозащитни дейности и заключението на вещите лица, този препарат не е употребен на заявените за подпомагане по "Еко - НИП" площи. Препаратът се употребява при производство на царевица за зърно и силаж, а за кампания 2023 г. жалбоподателят не е заявявал за подпомагане по "Еко - НИП" площи, засети с царевица, поради което и съгласно чл.41, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №3/10.03.2023 г. няма основания за процесния отказ за финансово подпомагане. Решението е правилно като краен резултат, макар и съдът да не споделя всички мотиви на АС. Видно от приложение №19 към УП в таблица 19.2 и поясненията към нея е посочено фактическото основание за постановения отказ за финансиране - употребата на "АДЕНГО 465СК" от първа професионална група, като съгласно поясненията към колона 3 е налице хипотезата на чл.41, ал.5 от Наредба №3/10.03.2023 г. за отказ за подпомагане. Доколкото чл.41, ал.5 препраща към ал.3 и ал.1, то очевидно заявените по "Еко - НИП" площи са приети за недопустими за подпомагане поради употреба на препарат от първа професионална група съгласно класификацията му към последния ден от срока по чл.12, ал.1 от Наредба №4/2023 г. за условията и реда за подаване на заявленията за подпомагане на интервенции за подпомагане на площ и животни. На предходната страница е посочено и основанието на чл.88, т.7 от Наредба №3/10.03.2023 г. за намаляване на размера на плащането или отказа му в случаите, когато кандидатът не е спазил изискванията по глава втора, където се намира и чл.41 от Наредба №3/10.03.2023 г. Тоест в обжалваната част на УП се съдържат фактически и правни основания за постановения отказ за финансиране. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на АС за допуснато съществено нарушение на административно- процесуалните правила, състоящо се в неизпълнение на задължението на административния орган по чл.41, ал.3 от Наредба №3/10.03.2023 г. да провери дневниците за проведена растителна защита и торене, което в случая е съществено предвид обстоятелството, че фактурата в случая е въведена в системата от заявителя, ведно с декларацията по чл.46 от Наредба №3/10.03.2023 г. заради другия закупен с нея препарат, а препаратът от първа професионална категория е единствено за третиране на царевица и по "Еко - НИП" не са заявявани за 2023 година площи с царевица. Обоснован е и изводът, че не е уведомяван заявителят по реда на чл.61 от от Наредба №3/10.03.2023 г. за констатирани несъответствия и не му е давана възможност за корекция. Настоящият съдебен състав споделя и доводите на АС за липса на основания да се примат заявените площи за недопустими за подпомагане по "Еко - НИП" за 2023 г. на основание чл.41 от Наредба №3/10.03.2023 г., поради което мотивите му не следва да бъдат повтаряни на основание чл.221, ал.2, изр. последно АПК. Предвид изложеното правилно АС е приел, че оспорената част от УП е постановена и в нарушение на приложимото материално право. С оглед на посоченото решението е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски и юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 460, 16 евро, които не се явяват прекомерни предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от ДФЗ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

17