Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г.

Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. Т. Л. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1882 от 19.11.2009 г., по в. гр. д. № 2505/2009 г., с което след отмяна на решение № 1589 от 12.06.2009 г., по гр. д. № 3150/2008 г. на Пловдивския районен съд е отхвърлен като неоснователен предявения от касаторката, като ищец, срещу [фирма], [населено място] отрицателен установителен иск за признаване на установено по отношение на ответника, че същата не му дължи сумата общо от 2 616.12 лв., по издаден в полза на последния изпълнителен лист по гр. д. № 6861/2000 г. на ПРС, предмет на преобразуваното изп. д. № 20088240400281 на ЧСИ К. П. с район на действие ПРС, включваща неплатена топлинна енергия и лихви за периода 01.11.1998 - 23.10.2008 г., съгласно акт за проверка по разчет към 23.10.2008 г. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост допуснато нарушение на съществените процесуални правила на чл. 154 ГПК и чл. 180 ГПК и на материалния закон - чл. 111, б. "в" ЗЗД и чл. 116, б. "в" ЗЗД, във вр. с чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В подробните си доводи, изложени в касационната жалба, касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд във вр. с направеното от негова страна в хода на делото правопогасяващо възражение за давност, че с оглед характера на вземането на кредитора за неплатена топлинна енергия приложима е не кратката погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, а общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, както и че при отсъствие на изрично постановление на СИ в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), изпълнителното производство не следва да се счита за прекратено, поради което и в този случай се прилага законовото правило на чл. 116, б. "в" ЗЗД и през периода м. IV.2004 г. - м. VI.2006 г., давност не е могла да тече. Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността на въведените касационни основания. Касационната обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по отношение на обусловилите крайния правен резултат по делото въпроси: а./ на процесуалното право - "При отсъствие на изрично постановление на СИ в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), следва ли изпълнителното производство да се счита за прекратено ex lege и дали в тази хипотеза намира приложение законовото правило на чл. 116, б. "в" ЗЗД?" и б./ на материалното право - "Вземането на цената на консумираната топлинна енергия има ли периодичен характер и приложима ли е спрямо него кратката погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД?". Прието е, че по първия формулиран правен въпрос, съществува противоречие в практиката на съдилищата, израз на която са дадените различни, спрямо обжалвания съдебен акт, разрешения на същия в ТР на ОСГК на ВС № 47/65 г., по гр. д. № 23/65 г.; № 589/72 г. и по гр. д. № 141/72 г. на I-во т. о. на ВС, а по отношение на втория е налице несъответствие със задължителната съдебна практика на ВКС - решение № 168/22.12.2009 г., по т. д. № 408/2009 г., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалвания съдебен акт по предявения кумулативно отрицателен установителен иск, основани на чл. 124, ал. 1 ГПК ПОС е приел за доказано съществуването на кредиторовото вземане, позовавайки се на пълното съвпадение в данните на начисленото от ответното ТД, като консумирана от наследодателя на ищцата количество топлинна енергия за отопляемия обем на ползваното от последния жилище с тези по заключението на изслушаната в хода на делото специализирана съдебно-техническа експертиза и за дължимото обезщетение за забава, неоспорено от страните и преценено наред с всички останали доказателства. При определяне стойностния израз на така възприето за потребено от наследодателя на Лескова количество доставена от ответника топлинна енергия и следващите се лихви за безспорната длъжникова забава въззивният съд е взел предвид и приетото без възражения от страните заключение на изслушана в хода на производството пред ПРС съдебно-счетоводна експертиза, като отричайки основателността на своевременно въведеното от ищцата правопогасяващо възражение за давност, основано но чл. 111, б. "в" ЗЗД, по съображения, че процесното вземане на кредитора не е периодично по своя характер и по отношение на него приложение намира общата петгодишна давност, която към релевантния за спора момент не е изтекла е приел за неправилно застъпеното в обратен смисъл становище от ПРС. За неотносимо към възражението за изтекла погасителна давност и настъпило по силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД прекъсване на давностния срок ПОС е счел фактическият състав на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), на който ищцата се е позовала. Становището си решаващият съд е аргументирал с липсата на издадено от ДСИ постановление за прекратяване на образуваното въз основа на процесния, издаден на несъдебно изпълнително основание чл. 237, б. "з" ГПК (отм.), изпълнителен лист, изпълнително производство по изп. д. № 4376/2000 г. срещу б. ж. на [населено място] З. Л. - наследодател на ищцата и с отсъствието на изрично поискано от последния, в качеството му на длъжник, прекратяване на изпълнителното производство, респ. обезсилване на извършените по искане на взискателя нови изпълнителни действия, предприети след изтичане на установения двегодишен преклузивен срок - през м. август на 2004 г. и в периода след 4.06.2006 г. Решението е неправилно. По отношение на материалноправния въпрос, във вр. с който касационното обжалване е допуснато, касаещ приложимата спрямо вземанията за потребена топлинна енергия погасителна давност е налице създадена трайна съдебна практика. Израз на същата, освен цитираното от касатора решение № 168/22.12.2009 г., по т. д. № 408/2009 г. на II-ро т. о. на ВКС, са и решение № 31/09.09.2010 г., по т. д. № № 400/2009 г. на II-ро т. о. на ВКС; решение № 173 от 28.10.2009 г., по т. д. № 1095/2009 г. на II-ро т. о. на ВКС и решение № 111/08.10.2010 г., по т. д. № 1068/2009 г. на I-во т. о. на ВКС. С оглед дадените в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения тази практика има задължителен за съдилищата характер по см. на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е създадена по реда на чл. 290 и сл. от действащия ГПК. Следователно обстоятелството, че даденото с обжалвания въззивен съдебен акт разрешение на поставения и посочен по-горе правен въпрос е в несъответствие с възприето в задължителната цитирана практика на ВКС становище, според което вземанията на ТД - доставчици на топлинна енергия, произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия, поради еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, обосновава правен извод, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон - института на погасителната давност, считайки за неоснователно правопогасяващото възражение на ищцата по отношение оспореното от нея вземане на ответника, основано именно на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Що се касае до поставения от касатора процесуалноправен въпрос, обусловил приложното поле на касационното обжалване, то настоящият съдебен състав, счита, че съществуващото противоречие в практиката на съдилищата по см. на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК в случая е преодоляно след постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с решението на настоящия състав на II-ро т. о. на ВКС, ТК № 31/09.09.2010 г., по т. д. № 400/2009 г. Възприетото в него разрешение, задължително за съдилищата в страната, съгласно т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, във вр. с чл. 290 ГПК е в смисъл, че изпълнителният процес в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) се прекратява eх lege, когато взискателят не е предприел извършване на изпълнителни действия в продължение на две годишния преклузивен срок години, независимо от отсъствие на постановление на съдебния изпълнител, имащо декларативно, а не конститутивно действие. В съгласие с така изразеното становище са и последващите съдебни решения на ВКС, ТК също постановени по реда на чл. 290 ГПК - № 94/27.07.2010 г., по т. д. № 943/2009 г. на I-во т. о. на ВКС и № 76/07.06.2011 г., по т. д. № 634/2010 г., в които същото е доразвито и е в смисъл, че ако е осъществен съставът на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.), новата погасителна давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече, независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство. Гореизложеното налага обжалваното решение, поради основателност на въведените от касатора оплаквания, да бъде отменено. Видно от данните по делото, за част от задълженията на наследодателя на ищцата, обхващащи периода 01.11. 1998 г. - 01.07.2000 г. ответното [фирма], [населено място], правоприемник на [фирма], се е снабдило с изпълнителен лист срещу длъжника, въз основа на който е било образувано изп. д. № 4376/2000 г. при IV-ти район на ПРС. Последните предприети изпълнителни действия по горепосоченото изп. дело са: изпращане на призовката за доброволно изпълнение до длъжника, получена редовно от последния, чрез съпругата му, настоящ касатор на 23.01.2001 г. и удостоверение от 14.03.2001 г. от АДВ, сочещо за отсъствие на публичноправни задължения на б. ж. на [населено място] - Л. Следователно по силата на законовото правило на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) с изтичане на двегодишния преклузивен срок, начиная от това последно изпълнително действие, изпълнителното производство по изп. д. № 4376/2001 г. следва да се счита за прекратено на 15.03.2003 г., независимо от липсата на постановление на съдебния изпълнител, имащо единствено констативен, но не и конститутивен характер. Същевременно, доколкото процесуалният закон не е въвел, като предпоставка за настъпване правните последици, произтичащи от прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) изискване за длъжника да е подал изрична молба в тази насока, то липсата на такава в случая е правно ирелевантна и не обосновава правен извод за отсъствие на настъпил прекратителен ефект. Въз основа на гореизложеното, при съобразяване законовото правило на чл. 116, б. "в" ГПК и дадените в задължителното за съдилищата ППВС № 3/80 г. разяснения, че изпълнителният процес, като част от гражданския исков процес не изисква предприемането на нови принудителни действия, извън волеизявлението на взискателя за принудително осъществяване на вземането му, поради което нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД намира съответно приложение по отношение на същия, настоящият съдебен състав счита, че осъществените от взискателя действия по изпълнението, след датата на прекратяване ех lege на изпълнителното производство, вкл. получената от Р. - П. справка за осигурителните права на длъжника, са правно ирелевантни и непротивопоставими на наследниците на последния, починал още на 25.10.2003 г. Или, с изтичане на тригодишния срок по чл. 111, ал. 1, б. "в" ЗЗД, считано от датата на прекратяване на изпълнителното производство до датата на образуване изпълнителното производство срещу наследниците по закон на длъжника, между които и ищцата, по изп. д. № 20088240400281 на ЧСИ К. П. с район на действие ПРС - 12.09.2008 г. започналата да тече нова погасителна давност за вземането на взискателя по издадения на осн. чл. 237, б. "з" ГПК (отм.) изп. лист отдавна е била изтекла /15.03.2006 г./. С погасяване главницата на задължението, несъмнено са погасени и акцесорните задължения за лихви, обстоятелства, които въззивният съд не е съобразил. Основателността на въведеното с исковата молба правопогасяващо възражение за давност обуславя и основателност на предявения отрицателен установителен иск, който след отмяна на обжалваното въззивно решение следва да бъде уважен по правилото на чл. 293, ал. 1 ГПК. Мотивиран от тези съображения и на осн. чл. 293, ал. 1 ГПК, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС