Решение № 241 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10593/2013 г.

Решение № 241 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10593/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Иван Борисов Митев от гр. Пещера против решение № 361/11.06.13 г. по адм. д. № 206/13 г. по описа на Административен съд-Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК Южен централен район, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховият администативен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и като я разгледа по същество, приема следното: С обжалваното решение Административен съд-Пазарджик е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Митев срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-402/19.11.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Южен централен район е наредил премахване на незаконен строеж "Пристойка и надстройка на съществуваща вила с пл. № 208А", находящ се в УПИ I-вилно застрояване, кв. 12, летовище "Св. Константин", общ. Пещера, обл. Пазарджик. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК за отмяната му. От фактическа страна по делото е установено, че строежът, чието премахване е предмет на разпоредителната част на заповедта, е извършен от адресата Митев без изискуемите одобрен инвестиционен проект и разрешение за стоеж. В тази връзка съдът е събрал относими към правилното разрешаване на спора доказателства, вкл. писмено заключение/основно и допълнително/ на съдебно техническа експертиза и гласни доказателства. Въз основа констатациите на в. л. Иванова е приел, че представените по делото разрешение за строеж и архитектурен проект не касаят предметното на заповедта пристрояване и надстрояване на вилната сграда, а въз основа на свидетелските показания, че същото е извършено от оспорващия Митев, след като по договаряне със св. Велева е влязъл във владение на вилната сграда с уговорката да я позва и поддържа. Касационната жаба срещу така постановеното решение, е неоснователна. Извършителят на незаконния строеж в лицето на касатора Митев е безспорно установен, вкл. и при извършената от Районна прокуратура Пещера проверка по преписка вх. № 847/12, приключила с постановление от 25.09.12 г. за прекратяване и отказ да се образува срещу лицето досъдебно наказателно производство по чл. 323, ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/. В тази насока са и показанията на св. Велева, предоставила му владението върху вилната сграда, както и констатациите по протокола от 19.07.12 г. за извършена проверка на строежа от община Пещера. Противно на твърдението в касационната жалба, вещото лице изрично в писменото си заключение е посочило, че приложеното по делото Разрешение за строеж № 46/27.04.88 г. и архитектурен проект не се отнасят за пристройката и надстройката, предмет на обжалваната заповед. Административният орган е приел, че строежът е извършен през 2012 г. въз основа на заявлението на съседите Пандови, по повод което е извършена проверка от община Пещера и съставен Констативен протокол от 19.07.12 г. В качеството на свидетел заявителят Пандов е уточнил периода на строителството - 2008-2011 г., който съдът е възприел като време на извършването му. Касае се до несъществено разминаване, предвид което и при липсата на каквото и да е било съмнение относно идентичността на строежа, проверен от общинската администрация и процесния такъв, това установяване не обосновава извод за незаконосъобразност на заповед, респ. неправилност на решението, с което оспорването срещу тази заповед е отхвърлено. В мотивите на решението се съдържа обосновка за извода за неоснователност на довода за издаване на заповедта в нарушение на административнопроизводствените правила. В унисон с данните по административната преписка съдът е приел, че при връчване на съставения по преписката констативен акт не е нарушена предвидената в чл. 225, ал. 2 ЗУТ процедура, както и правото на защита на адресата на акта, тъй като същият не е бил намерен на посочения по преписката адрес и с подадената по реда на чл. 215 ЗУТ жалба е реализирал в пълен обем защитата си срещу издадената по тази преписка заповед. Функционалното предназначение на помещенията, ситуирани в обследвания строеж, е ирелевантно при преценката за законосъобразното му извършване. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия касационен състав на II-ро отделение