Решение № 5224 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1833/2025 г.

Производството е по е по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Постъпила е молба от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт П. Бонева, с която моли да бъде допусната поправка на явна фактическа грешка в решение 3668 от 08.04.2025г. на Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, постановено по адм. д. 1833/2025 г. в частта му за разноските. В молбата се твърди, че съдът е осъдил касатора да заплати на НАП София разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 4 000лв., като погрешно е посочил, че то се отнася за всички съдебни инстанции. Посочва се, че в мотивната част на решението изрично е посочено, че касатора следва да бъде осъден да заплати на НАП- София, в състава на която като юридическо лице влиза Д ОДОП Пловдив, разноски за касационната инстанция /юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 4 000лв. Моли Върховния административен съд да поправи допуснатата явна фактическа грешка. Ответникът по молбата В. Г. М. , [ЕГН], от [населено място], общ.Садово, обл.Пловдив, [адрес], взема становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съгласно чл.175,ал.1 АПК във вр. 228 АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Предвид на това следва да бъде прието, че молбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е основателна. От данните по делото е видно, че с решение 3668 от 08.04.2025 г. постановено по адм. д. 1833/2025 г., Върховния административен съд, първо отделение, е оставил в сила решение 368 от 13.01.2025г. на Административен съд Пловдив,ХI-ти състав, постановено по адм. д. 1603/2024г. С решението съдът е осъдил В. Г. М. , [ЕГН], от [населено място], общ.Садово, обл.Пловдив, [адрес], да заплати на Национална агенция по приходите София разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 4 000 / четири хиляди / лева. От мотивната част на решението е видно, че по отношение на разноските съдът е приел, че при този изход на процеса на осн.чл.161,ал.1 ДОПК касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д ОДОП Пловдив разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 4 000лв. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че в случая е допусната очевидна фактическа грешка, като неправилно е посочено, че присъдените разноски се отнасят за всички съдебни инстанции, а не само за касационната такава. В този смисъл подадената молба за поправка на очевидна фактическа грешка се явява основателна и следва да бъде уважена, като бъде постановено решение, с което бъде посочено, че дължимите разноски от касатора В. Г. М. се дължат за касационната инстанция, а не всички инстанции, както грешно е посочено в решението. Наведените в писмения отговор възражения за недължимост на възнаграждението не следва да бъдат обсъждани, тъй като същите не са предмет на спора по настоящето производство. Водим от горното и на осн. чл. 175, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и § 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,