Решение № 4571 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9288/2010 г.

Решение № 4571 от 31.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9288/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ВЕЖЕН" ООД, с ЕИК 820174055 и адрес за кореспонденция гр. Тетевен, ул. "Пенка Михайлова", № 83, подадена чрез адв. И. Йотов против решение № 214/25.05.2010 г. на Административен съд Велико Търново, Втори състав, постановено по адм. д. № 315 по описа за 2009 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 110800299/19.01.2009 г. на ТД на НАП - Ловеч в частта, потвърдена с решение № 122/26.03.2009 г. на Директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново, с която на "ВЕЖЕН" ООД: 1. Са определени данъчни задължения ДДС за внасяне в размер на 438 617,65 лв. и лихви върху тази сума в размер на 111 229,88 лева. 2. Са определени корпоративен данък в размер на 14 598,02 лв. и лихви върху тази сума в размер на 1 957,48 лева. 3. "ВЕЖЕН" ООД е осъдено да заплати на Д "ОУИ" - В. Търново сумата в размер на 12 405 лева юрисконсултско възнаграждение. Ревизионния акт е поправен с АПРА № 900192/02.02.2009 г. срещу който не е била подадена отделна жалба. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение в оспорената част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че са налице реално извършени доставки по процесните фактури, получени от "ВЕЖЕН" ООД. Данъчната основа и ДДС са заплатени, във връзка с което са съставени съответните счетоводни операции. Последните са потвърдени със заключението по ССчЕ, проверило счетоводните документи на доставчиците. Доказана е материалната, техническата и кадрова обезпеченост на доставките, който факт е останал необсъден от първоинстанционния съд. В подкрепа на твърдението за реалност са представени писмени доказателства. Незаконосъобразно е увеличен финансовия резултат на "ВЕЖЕН" ООД със сумата общо в размер на 123 933 лева, тъй като в чл. 7, ал. 3 и 4 от ЗСч. са изброени хипотези при които се счита, че е налице документална обоснованост, в случаите когато съществуват документи, удостоверяващи липсващата информация или когато счетоводните документи отразяват вярно документираната стопанска операция. Събраните по делото доказателства установяват, че процесните фактури попадат без изключение в горецитираните хипотези. По изложените в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание съображения, дружеството е пледирало чрез адв. Йотов за уважаване на касационната жалба и присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - В. Търново я е оспорил с писмен отговор, изготвен от юрисконсулт С. Цацинова. Счита, че съдът подробно е обсъдил и преценил доказателствата по делото, постановил е мотивирано решение. Липсват годни доказателства, които да установяват прехвърляне собствеността върху родово определените вещи. Товарителниците, пътните листи и приемо-предавателните протоколи са оспорени. Задължение на ДЗЛ е да докаже положителният факт, какъвто представлява реално осъществената доставка. Липсата на такава води до преобразуването на ФР за 2007 г. Неналичието на реквизити не е посочено в съдебното решение, като основание за увеличение на резултата. Уважени са доказателствените искания на дружеството, включително за изслушване на експертиза и разпит на свидетели. Юрисконсулт Иванов е пледирал за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Обсъдени са доказателствата на страните и техните доводи, няма такива за прехвърляне собствеността върху стоките. Само издаването на фактурите е недостатъчно. Липсва документална обоснованост, защото не е доказано че сделките са действително извършени, респективно че обективират реално осъществени стопански операции. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението в обжалваните части на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да отхвърли жалбата административният съд е установил следното от фактическа и правна страна: С РА в обжалваната част по ЗДДС (отм.) за д. п. м. 10., м. 11.2004 г., от м. 06. до м. 12.2005 г. и от м. 01. до м. 12.2006 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 163 047,29 лв. по 33 бр. фактури, издадени от "Еко Петролиум" ООД. Предмет на стопанските операции е доставка на стоки - гориво, а по една от фактурите - доставка на материали по приложение. Извършена е насрещна проверка на доставчика, при която е констатирано осчетоводяване на издадените фактури, начисляване на данъка, посочено е, че горивото е съхранявано в петролна база на "Еко Петролиум" ООД, намираща се в с. Долни Богров. Впоследствие са представени два приемо - предавателни протокола от 31.12.07 г. и от 31.05.08 г., както и пътни листи. Според приходните органи документите съдържат противоречива и непълна информация. Не е установена материално - техническа и кадрова обезпеченост на доставчика. Правото на данъчен кредит е отказано поради липсата на реална доставка по см. на чл. 6 вр. с чл. 63, чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). Според съда установената фактическа обстановка е останала непроменена в резултат събраните по време на съдебното оспорване доказателства. Това е така, защото липсват счетоводни доказателства относно заприходяването на горивото и неговото изписване. Договорът за влог не е достатъчно доказателство. Няма доказателства за транспортирането на това гориво и неговото приемо - предаване. Въпросите за счетоводното отчитане на стопанските операции по издадените фактури и начисляването на данъка не са спорни между страните. Относно автентичността на представените писмени доказателства е открито производство по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК вр. с § 2 ДР на ДОПК. Съдът не е кредитирал свидетелските показания, защото не било установено кои лица и в какво качество са подписали съставените документи. За данъчни периоди по ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63/06 г.) м. 01., м. 02, м. 03, м. 11, м. 12.2007 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 226 840 лв. по 13 бр. фактури, издадени от "Еко Петролиум" ООД, с предмет доставка на стоки - гориво. Съдът е посочил, че в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС е дадено легално определение на понятието данъчен кредит за целите на облагането по този закон. Данъчното събитие се свързва с датата на която се прехвърля собствеността. - чл. 25 и чл. 6 ЗДДС. Наличието на облагаема доставка съгласно чл. 6 е основният елемент от правопораждащият фактически състав на чл. 68, ал. 1 ЗДДС. При липса на реална доставка на стока или услуга, е налице основание за непризнаване на кредита. За д. п. м. 04.07 г. е отказано правото на данъчен кредит в размер на 5 001 лв. по фактура, издадена от "Хари 1" ЕООД с предмет на стопанската операция - доставка на строителни материали. На доставчика е извършена насрещна проверка, като искането е връчено по реда на чл. 32 ДОПК. Жалбоподателят е представил договори, приемо - предавателни протоколи, които според съда са оспорени. Гласните доказателства не са кредитирани. В писмо изх. № 19 - 24 - 03 - 346/23.02.2010 г. на ТД на НАП - София град, офис "люлин" е записано, че доставчикът е подавал СД, извършена му е ревизия, но за периода не е подавал ГДД. Според съда не е доказана реалността на доставката. За д. п. м. 07 и м. 08. 07 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 6 600,60 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Маркен" ЕООД с предмет доставка на строителни материали. Установените обстоятелства са идентични като тези за "Хари 1" ЕООД. Посочените в писмо изх. № 10 - 44 - 00 - 672/11.02.2010 г. на ТД на НАП - София град, офис "Център" факти, че доставчикът е подавал СД и ГДД са индиции за водено счетоводство, но не и за извършена доставка. За д. п. м. 09.07 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 5 500,92 лв. по 3 бр. фактури, издадени от "Сад Б" ЕООД с предмет доставка на строителни материали. Извършена е насрещна проверка, представени са договори и приемо - предавателни протоколи. В заключението по ССчЕ е посочен начина на отразяване на стопанската операция, но не и разходите. Не е доказана автентичността на протоколите. В писмо изх. № 19 - 24 - 03 - 346/23.02.2010 г. на ТД на НАП - София град, офис "Люлин" е отбелязано, че доставчикът е подавал СД и ГДД, извършена е ревизия, но тези обстоятелства сами по себе си не обосновават извод за наличие на реални доставки. За д. п. м. 05.07 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 678,68 лв. по фактура, издадена от "ВТР груп" ЕООД с предмет доставка на строителни материали по опис. Фактите са същите както горепосочените. От представения РА № 2000 805783/27.04.09 г. на ТД на НАП - София град е установено, че ревизията е била по реда на чл. 122 ДОПК, тоест законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит. За д. п. м. 05., м. 06.07 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 13 700,41 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Анона груп София и Ко" ЕООД с предмет доставка на строителни материали по опис. По съображения както и за останалите доставчици съдът е направил извод за законосъобразно непризнаване правото на данъчен кредит. В заключението на в. л. е посочено, че има отразяване на стопанските операции, но според административния съд, само въз основа на записванията, не може да се потвърди реалността на доставките. Писмените доказателства са надлежно оспорени. За д. п. м. 10.07 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 12 204 лв. по 3 бр. фактури, издадени от "ЛВС - транс консулт" ЕООД с предмет доставка на строителни материали. Правото е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Липсват възражения и допълнителни доказателства относно доставчика. Експертизата не е проверявала счетоводството му. В писмо изх. № 1120/05.02.2010 г. на ТД на НАП - В. Търново, офис "ловеч" е записано, че е издаден РА, установяващ задължения на търговеца, но това само по себе си не е доказателство за наличие на реални доставки. За ревизирания период 2007 г. е определен корпоративен данък в размер на 16 848,97 лв. (след приспадане на внесения данък от 2 251,10 лв. остават за довнасяне 14 598,87 лв., като с част от сумата - 0,87 лв. е извършено прихващане и остават за довнасяне 14 598,02 лв., вж. табл. по т. I и т. II от разпоредителната част на РА). Данъкът произтича от извършено увеличение на ФР, на основание чл. 26, т. 2 вр. с чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО със сумата 33 003 лв. и увеличение, на основание чл. 26, т. 2 вр. с чл. 10, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗКПО със сумата от 90 930 лева. Поради ненадлежното документиране на разходите съдът е преценил увеличението за законосъобразно. Обжалваното решение е правилно е правилно и като такова трябва да бъде оставено в сила. Съображенията на касационната инстанция са следните: Основният спор по делото, независимо от различните ревизирани периоди, е дали "ВЕЖЕН" ООД е доказало положителният факт на реално извършени доставки. Именно липсата на доставки е основанието за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит и е в основата на увеличението на резултата. Предмет на стопанските операции са доставки на гориво и на строителни материали, тоест касае се за родово определени вещи. В тази връзка и за установяване прехвърляне на собствеността върху вещите чрез тяхното отделяне, дружеството е представило договори, приемо - предавателни протоколи, пътни листи. Частните документите са оспорени досежно тяхната автентичност и истинност, като първоинстанционният съд е формулирал законосъобразния извод за недоказаност от страна на дружеството във връзка с оспорването. Това е така, защото съдът правилно е обсъдил гласните доказателства. Свидетелите Д. Д. и Н. С. са потвърдили положените от тях подписи, без да са ангажирани други убедителни доказателства за съдържанието на оспорените документи. Следва да се отчете при преценка на гласните доказателства заинтересоваността на разпитаните лица - Д. е вписаният управител на дружеството - жалбоподател. Доставките от "Еко Петролиум" ООД не са установени с договора за влог, който недоказва съхраняването на горивото в базата на дружеството, находяща се в с. Долни Богров. Липсват доказателства за транспортирането на стоките, заприходяването или изписването на горивото със съответните разписки и протоколи. Доставчикът би могъл да прехвърли собствеността само върху притежаването от него гориво. Осчетоводяването на фактурите не запълва необходимостта от ангажирането на горепосочените доказателства. Същото може да се посочи спрямо твърдението, че са заплатени данъчната основа и ДДС. Констатациите на приходния орган относно недоказване реалността на доставките от "Хари 1" ЕООД, "Сад Б" ЕООД, "ВТР груп" ЕООД и "ЛВС - транс консулт" ЕООД, не са опровергани. Предмет на доставките по издадените от тези търговци фактури са строителни материали. Приемо - предавателните протоколи са оспорени, във връзка с което по делото не са събрани доказателства. "Хари 1" ЕООД не е подавал ГДД, такава декларация е подадена от "Маркен" ЕООД и от "Сад Б" ЕООД, но липсват други доказателства във връзка с реалността на доставката. Издаденият ревизионен акт на "ВТР груп" ЕООД е по чл. 122 ДОПК, респективно същият не доказва реалността на доставката. Двата броя приемо - предавателни протоколи във връзка с доставките от "Анона груп София и Ко" ЕООД също са били оспорени, без във връзка с оспорването да са ангажирани съответните доказателства. Издаденият ревизионен акт на "ЛВС - транс консулт" ЕООД не е представен по делото, а освен това за установяване на реалността са необходими други доказателства, касателно предаването на стоките. Пълномощникът на "Вежен" ООД не е формулирал конкретни оплаквания за неправилност на съдебното решение в частта, касаеща определените вноски към фондове на ДОО, вноски за ДЗПО, вноски към фонд "ГВРС". Обосновано е възражението на представителя на ВАП, според което са налице предпоставки за увеличение на ФР и определяне на задължения по ЗКПО за 2007 г. Преобразуването е следствие от обстоятелството, че разходите не са документирани по предвидения ред. С оглед на резултата по делото в полза на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 12 405 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение