Решение № 15282 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4220/2013 г.

Решение № 15282 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4220/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив срещу решение № 491 от 28.02.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3989 по описа за 2012 г., с което е отменен акт за прихващане или възстановяване № 1218840/7.06.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив и административната преписка е върната на органа по приходите със задължителни указания. Инвокира се неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според касатора недължимо е възстановяване/прихващане с вземане за лихва върху недължимо внесен ДДС, щом задължението не е установено с акт на орган по приходите. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу АПВ. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация - "Садат" ООД отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба, доколкото недължимо платеният ДДС бил част от митни сборове, събирани от митническите органи и компетентността по възстановяването била за тях. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Предмет на оспорване пред АС Пловдив е частта на АПВ, с която се отказва възстановяване/прихващане на законна лихва по чл. 129, ал. 6 от ДОПК върху сумата 6 413.01 лева, определена върху недължимо внесени суми за ДДС по решение № 1620/2010 г. на началника на Митница Пловдив. Фактическите установявания на АС Пловдив са за установено с решението на началника на Митница Пловдив в тежест на "Садат" ООД задължение за доплащане на ДДС в размер на 6 413.01 лева и извършено плащане от задълженото лице на тези суми на 7.10.2010 г. Актът на митническия орган е отменен с решение № 470/19.03.2011 г. на Административен съд Пловдив, влязло в сила на 19.04.2012 г. след упражнен върху него инстанционен контрол от ВАС по адм. д. № 5998/2011 г. Определени за прихващане с АПВ са само недължимо внесените суми. Не са прихванати лихви за времето от 8.10.2010 г. до 7.06.2012 г. За да отмени АПВ АС Пловдив е приел, че в съответствие с чл. 129, ал. 6 от ДОПК на данъчния субект се дължи лихва върху неоснователно внесените суми от датата на внасяне до възстановяването им. Изключил е основателността на довода, че лихва се дължи само при плащане, основано на акт на орган по приходите. Позовал се е на практиката на СЕС по дело С-591/10. Решението е правилно. Както основателно сочи АС Пловдив страните не спорят по фактите, което е ограничило обхвата на доказването пред първата инстанция /арг. чл. 153 от ГПК във вр. с § 2, от ДР на ДОПК/. Не е спорно както установяването на задължението с акт на митнически орган, така и отмяната на утежняващия декларативен административен акт и размера на отпадналото задължение за ДДС, както и факта на плащането на пълния размер на установеното задължение от адресата на решението на началника на митницата на 7.10.2010 г. Спорът по правото също е ограничен. Администрацията не отрича правото на данъчния субект на възстановяване на недължимо платеното по решението на митническия орган, а правото на обезщетителна лихва по чл. 129, ал. 6 от ДОПК. Според тезата на приходната администрация лихва зе изтеклия период се дължи само ако недължимите суми са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите, какъвто началникът на митницата не е. Коректно и относимо е позоваването от първостепенния съд на обвързващата националните юрисдикции практика на СЕС. В цитираното от него решение по дело С-591/10 се настоява, че принципът на ефективността "... налага националните норми, свързани именно с изчисляването на евентуално дължимите лихви, да не водят до лишаване на данъчнозадълженото лице от подходящо обезщетение за причинената от недължимото плащане на ДДС загуба." /т. т. 28 и 29/. Съобразяването с принципа на равностойността предполага националната юрисдикция да провери дали съответстват на посочения принцип правилата, чието предназначение е да гарантират във вътрешното право защитата на правата, които субектите на правото черпят от правото на Съюза, и да провери както предмета, така и основните характеристики на исковете по вътрешното право, за които се твърди, че са сходни. Затова и крайният извод на Съда е, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че изисква данъчнозадълженото лице, което е надвнесло ДДС, събран от съответната държава членка в нарушение на законодателството на Съюза относно ДДС, да има право на възстановяване на събрания в противоречие с правото на Съюза данък, както и право да му бъде изплатена лихва върху размера на този данък. Според правото на Съюза обезщетяването на ДЗЛ за загубите от недължимо плащане на ДДС не е обвързано от принадлежността на органа установяващ задължението към ведомствената система на съответната приходна администрация. Обратното разрешение би било неприемливо при дефинирането на вноса като облагаема сделка в дял четвърти, глава четвърта от Директива 2006/112/ЕО. Разпоредбата на чл. 201 от Директивата относно платеца на ДДС при вноса е със систематично място в раздел 1 "Лица - платци на ДДС на данъчните органи", гл. 1, дял 11 от акта на първичното право. Подробните правила за плащане по вноса са предмет на националната правна уредба - чл. 211 от Директивата. Вносът е данъчно събитие по националното ни право - чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, като начисляването на данъка се извършва от митническите органи /чл. 56 от ЗДДС/, а внасянето му е в републиканския бюджет по сметка на митническото учреждение оформящо вноса /чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Противоречащата на съюзното право национална правна уредба, обвързваща правото на лихва за неоснователно внесени или събрани суми с принадлежността на органа, издал акта за установяване на вземането, към определена ведомствена система, не следва да се прилага - т. 33 от цитираното решение на СЕС, съобразено с принципа на примата. Не са основани на позитивното право доводите на прокурора, основани на възприемането на ДДС като част от митните сборове и следващата от това компетентност на митническите органи да решат спора относно съществуването на правото на лихва за неоснователно внесеното. Според § 1, т. 2 от ДР на Закона за митниците вносните митни сборове включват митата и таксите с равностоен ефект, дължими при вноса, поради което няма как за ДДС да са приложими правилата на гл. 28 от ЗМ за възстановяване и опрощаване на митни сборове. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение