Решение № 11373 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3646/2009 г.

Решение № 11373 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3646/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Йордан Псалтиров Исаев против решение от 9.10.2008 година по адм. дело № 501/2008 година на административен съд - Монтана. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 1702 от 3.07.2008 година на кмета на община Монтана и му е отказано правото да придобие собствеността върху у предоставения му за ползване имот № 1496 по помощния план на зона "Парта", м. "Под Кацарското" в размер на 600 кв. м. Релевира доводи за необоснованост на съдебния акт - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Георги Костадинов Кацарски и заинтересованата страна Йордан Костов Младенов дават писмени становища за неоснователност на жалбата. Ответната община не изразява становище по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че след като ползвателят не се е възползвал от предоставеното му законово право да заплати имота, правото му да иска трансформация е погасено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на § 62, ал. 3 ПМС 456/1997 година. Образувано е по жалба от Йордан Костов Младенов против заповед № 1702 от 3.07.2008 година на кмета на община Монтана. С нея е признато на ползвателя Йордан Псалтиров Исаев право да придобие собствеността върху имот № 1496 по помощния план на зона "Парта" местност "Под Кацарското" в землището на същия град и е възложено извършването на оценка върху 600 кв. м. от имота. Възразил е, че заповедта е незаконосъобразна, макар и да е втора под ред. Позовал се е на писмо от МЗГ, че в местността липсват легитимни ползватели. От писмените доказателства по делото, в това число и от приложеното адм. дело № 280/2007 година на същия съд е установено, че административното производство е инициирано с молба от ползвателя от 2.07.1992 година за придобиване право на собственост върху лозе от 1000 кв. м., застроено с вила с площ от 18 кв. м. на един етаж. Установил е предоставено право на ползване с удостоверение № 157 от 18.01.1982 година. С него му е предоставено право на ползване върху лозе и празно място в местността "Под Кацарското" при описаните граници. Една година преди издаване на удостоверението с протоколно решение № 1 от 1981 година нарочна комисия е определила, като слабопродуктивни земите в осем местности. На първо място е местността "Парта" с площ от 4300 декара. Протоколът е утвърден от председателя на ИК на ОНС - Михайловград на базата на протоколно решение № 73 от протокол № 9 от 26.05.1981 година на ИК на ОНС. Предоставеният за ползване имот е заснет в помощния план с границите, посочени в удостоверението за предоставено право на ползване. По кадастралния план на зона "Парта", имотът е заснет с площ от 1095.9 кв. м. под номер 1496, застроен с едноетажна сграда с площ от 19 кв. м. Записан е на ползвателя Йордан Псалтиров Исаев. По повод на заявлението от 1992 година за трансформиране правото на ползване е изготвен оценителен протокол на 7.11.19992 година с определена оценка на имота. Данни за връчването му на заявителя липсват. След приемане на ПМС 456/1997 година, комисия по § 62, ал. 1 ПМС 456/1997 година е дала заключение, че са налице законовите основания ползвателят да придобие правото на собственост върху имота. На основание на даденото становище е издадена и оспорената заповед. Жалбоподателят в първоинстанционното производство се легитимира, като собственик с възстановено право на собственост в производство по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. В проведеното исково производство с решение от 18.10.1996 година по гр. дело № 423/1996 година на Монтанския окръжен съд на наследниците на Коста Младенов Кацарски е признато за установено право да възстановят собствеността си върху 25 декара в местността "Парта" при описаните граници. В изпълнение на съдебния акт, поземлена комисия - Монтана с решение № 2/1 от 18.06.1997 година е възстановила право на собственост в съществуващи стари реални граници върху четири имота, попадащи в зона по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. При тези данни по делото, съдът е приел, че след като ползвателят не е заплатил определената оценка на имота преди новирания срок в ПМС 456/1997 година, правото му да претендира трансформация е погасено. Същият не е подавал ново заявление през 1998 година и комисията не е имала правомощие да се произнася по наличието или липсата на предпоставките по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Въз основа на това е извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил. Решил е спора по същество, като е отказал на жалбоподателя право да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот. Така постановеното решение е неправилно. Ползвателят е изпълнил законовите изисквания, за да претендира признаване право да придобие собствеността върху предоставен му за ползване имот. Подал е заявление за това в срока по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, към което е приложил писмено доказателство за предоставено право на ползване. Такова е представеното удостоверение за ползване № 157 от 18.01.1982 година. В него се съдържат всички необходими елементи - индивидуализация на правното основание, на което е извършено предоставянето; индивидуализация на ползвателя и индивидуализация на имота. Същото е подписано от председателя на ИК на ОБНС. Удостоверението съставлява писмено доказателство за предоставеното право на ползване, което не е оспорено от собственика на земята и е годно да породи правните последици, за които е издадено. В тази връзка е неоснователно писменото възражения на Георги Костадинов Кацарски и позоваването на ответните страни на писмо от 26.02.2002 година от началника на кабинет на министъра на земеделието и горите, че ползватели с годни документи, легитимиращи се, като такива в зоната по § 4 няма. На следващо място е необоснован изводът на съда, че след като ползвателят не е заплатил определената през 1992 година цена на имота, правото на трансформация е погасено. Безспорни са данните по делото, че оценителният протокол не е връчен на заявителя - подобни доказателства липсват по преписката, което обстоятелство се установява и от писмо от 3.09.2008 година от кмета на общината до административния съд. При това положение недовършването на процедурата през 1992 година не е по вина на ползвателя, а се дължи на бездействие на администрацията, която не е изпълнила задължението си да го уведоми за изготвената оценка. По този начин към публикуването на ПМС 456/1997 година е била налице една висяща административна процедура, която законосъобразно е довършена по реда, предвиден в него. При установеното наличие на всички законови предпоставки, предвидени в разпоредбата на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ заповедта на кмета на общината се явява законосъобразна. Като не е съобразил всички факти и обстоятелства по делото, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението ще следва да се отмени и жалбата срещу заповедта на кмета за признаване право на ползвателя да придобие собствеността върху имота да се отхвърли, като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение