Решение № 8311 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14694/2017 г.

Решение № 8311 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14694/2017 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ град В. Търново при ЦУ на НАП, срещу решение № 415/07.11.2017 г., постановено по адм. д. № 460/17 г., по описа на Административен съд гр. В. Търново. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отхвърлена жалбата срещу РА. Претендира разноски. Ответната страна - Я. В. К., чрез пълномощника си адв. Ч. в писмен отговор излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт (РА) № Р-04000416004599-091-001/20.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 139/22.05.2017 г. на директор на Дирекция "ОДОП" В. Т. при ЦУ на НАП, с който е ангажирана солидарната отговорност на К. по чл. 19 от ДОПК за задължения на "Г.-97" ЕООД установени с РА № 061101672/21.10.2011 г., по РА № 071003204/03.02.2011 г. и по РА № 061102877/12.01.2012 г. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че в хода на ревизията е установено и поддържано наличие на предпоставките на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, а в рещението на горестоящия административен орган е приет наличие само на хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Безспорно установено е, че ревизираното лице е било управител на "Г.-97" ЕООД. За да приемат, че в това си качество лицето е укривало факти и обстоятелства, които е било длъжно по закон да обяви по съответния ред пред орган по приходите, ревизиращите органи са се позовали на факта, че К. е подписвал и подавал данъчни декларации, при които е налице разминаване между декларираното и действителното. Подавал е декларации за извършени СМР, по които не е бил признат данъчен кредит, което представлява укриване на факти. Прието е също, че е установена невъзможност да бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски, като е съобразено образуваното изпълнително дело № 331/2013 г. и наложените по него обезпечения, които са недостатъчни за покриване на задълженията. След анализ на разпоредбата на чл. 19 ДОПК, съдът е приел, че е налице първата предпоставка от разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно, че жалбоподателят има качеството на управител на дружеството - длъжник. Не е установено обаче наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. До този извод съдът е достигнал като е приел, че е необходимо укриването на факти и обстоятелства да е извършено съзнателно, а в настоящия случай констатацията за неправомерно ползване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, не е изградена на основата на конкретно посочване на фактите и обстоятелствата, които са послужили за тези изводи. Действително с влезлите в сила РА на дружеството са установени задължения, вследствие отказано му право на данъчен кредит, като в ревизионното производство по установяване на отговорността на жалбоподателя не са събрани доказателства за невярно деклариране на обстоятелства. Обсъждания и изводи на друг орган по приходите, изградени в друго ревизионно производство, съдът е приел, че са непротивопоставими на ревизираното лице в производството за реализиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК. Влезлите в сила ревизионния актове, с който са установени задълженията на "Г.-97" ЕООД ООД съдът е приел, че обвързва ревизията по чл. 19 от ДОПК единствено по отношение на размера на данъчните задължения, подлежащи на събиране. На следващо място съдът е приел, че обективната невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, като последица от действията по укриването на фактите и обстоятелствата, е предвидена в закона като съществен елемент от фактическия състав. Текстът е еднозначен и изисква установяване, че задълженията не могат да бъдат събрани, т. е. въпреки предприетите действия от приходната администрация и публичния изпълнител, е налице невъзможност да бъдат събрани тези задължения. Причинно - следствената връзка, между несъбираемостта на публичните задължения от укриването на фактите и обстоятелствата, съдът е приел, че е абсолютно необходима предпоставка за възникване на отговорността по ал. 1 на чл. 19 от ДОПК. Независимо от установените недобросъвестни действия на ревизираното лице, не е доказана пряка причинна връзка между тях и невъзможността за събирането на публичните вземания. Самите действия, предвид същността им, са насочени към препятстване установяването на публичните задължения, но нямат за своя като задължителна последица невъзможността за събиране на установените задължения. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като постановено след съвкупен анализ на събраните доказателства съобразно доказателствената им сила, при правилно разпределение на тежестта на доказване на релевантните факти и обстоятелства, в резултат на което са формирани обосновани и логически кореспондиращи си фактически и правни изводи. На първо място настоящият състав намира, че с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя, предмет на спора е наличието на предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, тъй като с решението на горестоящия орган е прието, че не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. С разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези, които са длъжни да ги удържат и внасят /вж. чл. 14, т. т. 1 и 2 от ДОПК/. Основен длъжник е лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Встъпващ съдлъжник е неговият управител или чл. на управителен орган. Предпоставка за встъпването е укриването от орган по приходите или от публичен изпълнител на факти и обстоятелства, които лицето е длъжно да обяви пред тях и като резултат да не може да се събере задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски. Отговорността е до размера на несъбраното. Несъмнено главният длъжник е от категорията на тези по чл. 14, т. 1 от ДОПК, тъй като задължението му за данъци е установено надлежно с посочените РА. Законово встъпилият съдлъжник /РЛ/ е имал качеството управител в периода на възникване на задълженията. Несъвместимо с правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за разпределяне на доказателствената тежест и изискването за главно пълно доказване на предпоставките за административния акт, установяващ задължения, е доказването да е сведено до представяне на РА на дружеството. Задължение на администрацията е да докаже всички елементи на правопораждащия фактически състав като основание за реализиране на отговорност, поради което са неоснователни доводите на касатора в тази насока за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила Субект на укриването е управителят, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/. Съставомерното поведение по чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква лицето не просто да не изпълни задължението си по обявяване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да направи, а да стори това умишлено - да е наясно със смисъла на действията си, да предвижда последиците им и съзнателно да иска или да допуска настъпването им. Основанието за възникване на отговорността на третото физическо лице по този текст е различно от основанието за възникване на задълженията на юридическото лице, които не са събрани. Приходните органи са пренесли изцяло констатациите от по РА № 061101672/21.10.2011 г., по РА № 071003204/03.02.2011 г. и по РА № 061102877/12.01.2012 г., с които са определени задължения на "Г.-97" ЕООД С оглед на фактите и обстоятелствата по делото, не може да бъде приета тезата на ревизиращия орган, че подаването на справка-декларация по ЗДДС, в която е посочена цената, на услугата - СМР, за която има издадена фактура, която услуга е приета за нереална в последствие в ревизионното производство на дружеството, е налице укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на счетоводните регистри по чл. 124 от същия закон. По делото нямо спор, че в декларацията е посочена цената, на която е извършена услугата и за която има издадени фактури. Липсват каквито и да е доказателства, управителят да е знаел, че съществува друг доставчик от посочения във фактурата или други факти, които да сочат на приетото впоследствие за липса на реална доставка на услуги, респективно за неправомерно упражнено право на данъчен кредит по доставките. Не може да бъде споделен довода на касатора, че съдът е следвало да обсъди фактите установени във връзка с влезлите в сила РА на "Г.-97" ЕООД. Те са предмет на производството по издаване и обжалване на РА, приложени по делото. Ревизираното лице не е укрило факти, на които се позовава касатора в жалбата, чрез представяне на приемо-предавателни протоколи, договори и фактури. Напротив те са представени и дружеството се е позовавало на тях в хода на извършените ревизии. Правилно съдът е приели липсата на последната комулативна предпоставка, а именно да е налице резултат от укриването на фактите, свързан с невъзможност да се събере задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски. Както правилно е приел съдът, действията на ревизираното лице, предвид същността им, са насочени към препятстване установяването на публичните задължения, но нямат за своя като задължителна последица невъзможността за събиране на установените задължения. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделени,