Решение № 799 от 3.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7127/2024 г.

Образувано е по искане на В. Г. Г. и В. В. Г. и двамата от гр. София, чрез адв. Жерков, за отмяна на влязлото в сила съдебно Решение 2376/28.02.2024 г., постановено по адм. дело 11881/2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на II-ро отд., с което е било отменено съдебно Решение 6486 от 31.10.2023г. по адм. дело 2337/2023г. по описа на Административен съд София град(АССГ) и е била отхвърлена жалбата на Г. срещу Заповед РА-30-11 от 13.01.2023г. на Главния архитект на Столична Община, с която на молителите е наредено да премахнат незаконен строеж: Извършени строително-монтажни работи в апартамент 11(на две нива), находящ се в гр. София, [адрес]. В искането за отмяна е заявено конкретно основание с позоваване на нормата на чл. 239, т. 5 АПК. Твърди се, че влязлото в сила съдебно решение, което приема за законосъобразна издадената заповед за премахване на незаконен строеж по отношение собствения на Г. апартамент [номер], би засегнало, ако се изпълни, и съседни имоти(ап.12, находящ се в същата сграда, а и самостоятелен обект на нивото на имота на молителите в съседна сграда, при съществуващото свързано застрояване ). Сочи се в тази връзка, че собствениците на тези имоти не са били уведомени за издадения акт, респ. не са взели участие в съдебното производство по проверка неговата законосъобразност, а изпълнението на акта ще рефлектира неблагоприятно върху титулярите на правото на собственост на тези обекти, в които също следвало да се изпълнят дейности по събаряне. Счита се, че по този начин и в следствие на извършено нарушение, страната е била лишена от възможност за участие по делото лично или чрез представител, а правният спор е останал и неизяснен, непопълнен с отнасящи се до него факти или доказателства. Ответният Главен архитект на Столична Община, чрез юриск. Василева, намира така депозираното искане за отмяна за неоснователно и настоява за отхвърлянето му. Претендира разноски. Върховният административен съд, VІII-ми петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта на искането за отмяна, намира следното. Искането, с позоваване на основанието по чл.239, т.5 АПК, е направено в указания в чл.240 ал.3 АПК едногодишен срок от влизане в сила на посоченото съдебно решение и е от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен съгласно чл.238 ал.1 АПК. Или искането се явява допустимо. По основателността. Преди всичко следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани . Цитираната законова новела съдържа няколко отделни хипотези, а именно: когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото, когато не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Т.е. общото във фактическия състав на основанието по чл.239, т.5 от АПК е обстоятелството, че страната, която се позовава на него не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото и на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В случая двамата искатели са участвали в производството и пред административния, и пред Върховния административен съд, като са били редовно призовани и представлявани пред двете редовни съдебни инстанции. В искането за отмяна се твърди наличие на основанието по чл.239, т.5 от АПК по отношението актовете и на двете съдебни инстанции, но като фактически обстоятелства са изложени оплаквания относно процесуално нарушение, изразяващо се в конституиране само на част от засегнатите с акта лица, респ. неконституирането и на други заинтересовани такива според искателите. Или в искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение не са наведени доводи и твърдения за ограничаване правото на участие в процеса на искателите, които са конституирани като страни (жалбоподатели) в производството пред първата инстанция и са призовавани като ответници пред касационната инстанция. При така очертаните фактически оплаквания в искането за отмяна се налага извод, че те не обуславят наличието на предпоставките на чл.239, т.5 от АПК, защото дори да е допуснато процесуално нарушение при постановяване на съдебните решения по същество на правния спор с тях не е нарушено правото на участие на лицата, подали искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на касационната инстанция, защото всички тези лица са участвали в цялото съдебно производство. Неучастието на други лица, респективно евентуалното накърняване на чужди права на оспорване на административния акт, не подлежи на защита по искане на страни в съдебното производство и не е възможно да породи право на отмяна на основание чл.239, т.5 от АПК на влязло в сила съдебно решение на касационна инстанция, постановено с участието на искателите и без нарушаване на тяхното лично право на участие в процеса. Що е отнася до допълнително изложените доводи относно законосъобразността, респ. за пропорционалността на приложената с административния акт мярка, то изводите и на административния орган, а и на съдебните състави относно приложението на ЗУТ, не подлежат на обсъждане в настоящото производство, което като извънреден способ за съдебен контрол е ограничено само до основанията по чл.239 от АПК. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл.239, т.5 АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По разноските. Такива се претендират от ответника, поради което разноски са дължат на Столична Община, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия,