Решение № 3167 от 15.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7914/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и от Т. Живакова с ЕТ Т. Живакова , чрез процесуалния й представител адв. Б. Захариев срещу решение 246 от 31.03.2023 г. по адм. дело 570/2022 г. по описа на Административен съд Хасково в съответните му части. Подадена е и частна жалба от ЕТ Т. Живакова , чрез адв. Б. Захариев срещу определение 655 от 03.07.2023 г. по адм. дело 570/2022 г- по описа на Административен съд Хасково, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. С обжалваното решение е прогласена нищожността на оспорения от ЕТ Ревизионен акт Р-16002621001716-091-001 от 11.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден и изменен с решение 201 от 13.05.2022 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, като преписката е изпратена на главен инспектор по приходите ръководител на ревизията със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението. Със същото решение Националната агенция по приходите е осъдена да заплати на ЕТ разноски в размер на 48 486,18 лева. В касационната жалба на директора на дирекция ОДОП - гр. Пловдив се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за невалидност на процесния РА, като излага доводи за липса на допуснати от приходните органи нередовности на процедурата по възлагане на ревизията и по връчване на ЗВР и за спазване на разпоредбите на чл. 28 чл. 33 ДОПК. В заключение иска отмяната на съдебния акт и връщане на делото на друг състав на съд за разглеждане на спора по същество. Претендира разноски. Касаторът Т. Живакова с ЕТ Т. Живакова обжалва решението в частта, в която преписката е върната на компетентния орган по приходите, като поддържа, че в процесния случай с оглед констатирания тежък порок в ревизионното производство, а именно нередовно връчване на ЗВР преписката не следва да бъде връщана на данъчната администрация. Иска отмяната на решението в посочената част. Претендира разноски. Ответниците по касационните жалби оспорват същите. Частният жалбоподател Т. Живакова изразява становище за неправилност на обжалваното определение, с което не е уважено искането й за изменение на съдебния акт в частта на разноските. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на дирекция ОДОП - гр. Пловдив и за основателност на касационната жалба на ЕТ. Изразява становище за правилност на решението в частта за разноските, както и на обжалваното определение. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от лица, за които съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211 АПК. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: За да прогласи нищожност на процесния РА, съдът е формирал извод за допуснати съществени нарушения в рамките на ревизионното производство, изразяващи се в нередовно връчване на ЗВР Р-16002621001716-020-001 от 23.03.2021 г. и на ИПДПОЗЛ от 23.03.2021 г. Приел е, че ел. адрес [електронна поща] принадлежи на физическото лице Т. Живакова, а не и на едноличния търговец, както и че няма доказателства именно този електронен адрес да е заявен от търговеца. Според съда са допуснати нарушения и при удостоверяване на връчването на ЗВР и на ИПДПО на посочения ел. адрес, като представената по делото разпечатка на записа за връчване на процесните документи е изпратена на 12.04.2022 г., но вече на друг деклариран от ЕТ ел. адрес. Така осъщественото последващо редовно връчване на ЗВР според АС Хасково, което е след изтичане на срока на ревизията не може да санира допуснатото съществено процесуално нарушение, което обуславя крайния извод за нищожност на оспорения РА. На основание чл. 160, ал. 5 ДОПК вр. чл. 173, ал. 2 АПК съдът е върнал преписката на компетентния орган по приходите. Така постановеното решение е неправилно. Основателни са доводите на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив за неправилна преценка от страна на първостепенния съд на събраните по делото доказателства, което е довело до формиране на неправилния извод за нищожност на РА. Процесното ревизионно производство е образувано със ЗВР Р-16002621001716-020-001 от 23.03.2021 г., която ЗВР заедно с ИПДПОЗЛ от 23.03.2021 г. е изпратено на ел. адрес [електронна поща]. На л. 89 от папка 1 то приложенията към делото е приложено удостоверение за извършено връчване по електронен път, съгласно което електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 24.03.2021 г., е активирана на 30.03.2021 г. от [номер] документът е изтеглен от имейл [електронна поща]. В удостоверението изрично са описани документите, връчени по електронен път ЗВР, ИПДПОЗЛ и справки. С молба вх. 6960 от 02.04.2021 г. / прил. на л. 108 от папка 1 от приложенията/ лицето Т. Живакова с ЕТ Т. Живакова иска спиране на ревизионното производство до максималния срок от три месеца поради съмнения за неточности и непълнота на наличната счетоводна информация вследствие на некоректност на назначения счетоводител. В молбата изрично е описана процесната ЗВР / като номер и дата на издаване/. Молбата за спиране на производството е подадена от същия имейл [електронна поща] На 06.04.2021 г. е издадена заповед за спиране на производството, която е изтеглена от имейл [електронна поща] / съгласно приложеното удостоверение на л. 113 от папка 1 от приложенията/. На 14.08.2021 г. лицето подава декларация, в която посочва като лице за контакт М. Минчева с ел. адрес [интернет адрес], като от тази дата приходните органи изпращат за връчване на този ел. адрес издадените в хода на ревизията документи. Действително на 12.04.2022 г. отново на ревизирания субект са изпратени както ЗВР, така и ИПДПОЗЛ от 23.03.2021 г. на този нов деклариран ел. адрес, за което са налице доказателства по делото. При така установеното от фактическа страна необосновано съдът е формирал извод за допуснато съществено нарушение на процедурата по връчване на ЗВР съгласно чл. 28 чл. 33 ДОПК. Съгласно чл.28, ал. 2 ДОПК всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Разпоредбата на чл. 30, ал. 6 ДОПК предвижда, че електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на съответната администрация. В настоящия случай електронната препратка към съобщението за електронно връчване на ЗВР Р-16002621001716-020-001 от 23.03.2021 г. е активирана на 30.03.2021 г. от [номер], както и по категоричен начин се установява, че именно от имейл [електронна поща] лицето е подало молба за спиране на ревизията, в която молба е цитирало процесната ЗВР. Това означава, че Т. Живакова с ЕТ Т. Живакова е уведомена за образуваното ревизионното производство при спазване на правилата, разписани в чл. 28 чл. 33 ДОПК. В този смисъл несъстоятелно е становището на първоинстанционния съд, че по делото не са ангажирани доказателства имейл [електронна поща] да е бил заявен именно от търговеца, доколкото това е ел. адрес на физическото лице Живакова. В допълнение следва да се посочи, че молбата за спиране на ревизията е изходяща именно от Т. Живакова с ЕТ Т. Живакова и цитирането от нея на ЗВР с точна дата на издаване на номер означава, че Живакова е узнала за ЗВР и за нейното съдържание за започване на ревизия като ЕТ с [ЕИК] с обхват годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. и ДДС за периода от 01.01.2019 г.- 28.02.2021 г. Без значение е и последващото връчване на ЗВР на 12.04.2022 г. на декларирания впоследствие ел. адрес [ел. адрес]. С оглед на горното, като е достигнал до извода за нищожност на процесния РА, АС Хасково е постановил неправилно решение. Решението се явява неправилно и в частта, в която преписката е върната на компетентния орган по приходите при условията на чл. 160, ал. 5 ДОПК вр. чл. 173, ал. 2 АПК поради обвързаността на двете правомощия на съда. Делото следва да бъде върнато на друг състав на същия съд за извършване на преценка за законосъобразност на РА в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. При този изход на спора, решението в частта на разноските, както и определението, с което е оставено без уважение искането на Т. Живакова с ЕТ Т. Живакова за изменение на съдебния акт в частта за разноските, следва да се отменят. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото новият състав на АС Хасково ще се произнесе по исканията на страните за разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение