Решение № 12138 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2012 г.

Решение № 12138 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4145/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Видин, чрез процесуалния представител юрисконсулт Цветомира Димитрова, против решение № 13/8.02.2012 г., постановено по адм. дело № 330/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Видин, с което е отхвърлена жалбата на РЗОК - гр. Видин срещу решение № 146/8.12.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Видин, с което е оставено в сила разпореждане № 433/18.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУСО гр. Видин. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Видин, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Видин е отхвърлена жалбата на РЗОК - гр. Видин срещу решение № 146/8.12.2010 г. на директора на РУСО - гр. Видин, с което е оставено в сила разпореждане № 433/18.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУСО гр. Видин, по ревизионен акт за начет вх. № 33-01-7/08.11.2010 г. и пореден № 433/09.11.2010 г., за събиране от РЗОК гр. Видин на сумата 2255,78 лв., от които 1199,64 лв. - главница и 1056,14 лв. - лихва, представляваща причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете. За да постанови този акт съдът е приел за установено, че жалбоподателят - РЗОК гр. Видин, в качеството си на осигурител неоснователно е изтеглил и изплатил на Галина Иванова Мишева парично обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст, тъй като детето й Александър Мишев, за времето от 5.10.2006 г. до 28.05.2007 г. е било настанено в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 КСО за получаване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Съдът е обосновал извода, че законосъобразно е наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва, тъй като съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Изложил е също съображения, че осигурителят не е осъществил възложения му превантивен контрол по установяване правото на парично обезщетение на осигуреното лице Галина Мишева, което е довело до неправомерно теглене на суми от държавното обществено осигуряване за посочения период. Настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. По делото е безспорно установено, че Галина Иванова Мишева е подала заявление от 21.08.2006 г. до директора на Районната здравноосигурителна каса гр. Видин, с което на основание чл. 164, ал. 1 КТ е поискала да ползва платен отпуск, считано от 22.08.2006 г. до навършване на две годишна възраст на детето й Александър Красимиров Мишев, родено на 7.05.2005 г. Към заявлението е приложена декларация от същата дата, в която Галина Иванова Мишева е декларирала, че детето й Александър Красимиров Мишев не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и че не е давала съгласие за ползване на отпуск от други лица по чл. 164, ал. 3 КТ; посочила е също, че в момента тя полага грижи за него /за детето/. Тази декларация е в съответствие с изискванията по чл. 46, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРБПО/, в който, според редакцията, действаща към процесния период - ДВ, бр. 54/2001 г., е предвидено, че когато заявлението по ал. 1 /за ползване на отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 КТ/ се подава от майката /осиновителката/, към нея се прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и че майката /осиновителката/ не е дала съгласие по чл. 164, ал. 3 КТ отпускът да бъде ползуван от бащата /осиновителя/ или от някой от техните родители. В подадената от Галина Мишева декларация е посочено, че детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и че в момента тя се грижи за него, което несъмнено означава, че детето не е настанено в детско заведение, каквото е изискването за съдържанието на декларацията по чл. 46, ал. 2 НРВПО. Безспорно е също, че отпускът по чл. 164, ал. 1 КТ е разрешен със заповед № ЗО-185/21.08.2006 г., издадена от директора на РЗОК - гр. Видин, както и че през целия период до навършване на двегодишна възраст на детето - 7.05.2007 г., осигуреното лице е получавало парични обезщетения за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО, които според констатациите в ревизионния акт за начет са общо в размер на 1199,64 лв. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО възниква за майката /осиновителката/ през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. Съгласно чл. 53, ал. 4 КСО паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Същият факт е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждане на малко дете. В конкретния случай е установено, че детето Александър Мишев е било настанено в детско заведение - Детска ясла "Слънчев кът" в гр. Видин, на 5.10.2006 г. и не е било изписано от детското заведение преди навършване на две годишна възраст. Изложените от първоинстанционния съд съображения за това, че детето следва да се счита за настанено в детско заведение, се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат повтаряни. Доводите в касационната жалба за това, че детето в случая не може да се счита за настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО, не могат да бъдат споделени. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли /отм., в сила до 5.12.2008 г./. Обосновано е прието, че и преди изменението на чл. 53, ал. 4 КСО, в сила от 1.01.2011 г., детските ясли са били считани от законодателя за детски заведения. Както детските градини, така и детските ясли, са заведения, създадени със закон и предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Поради това в понятието "детско заведение" /заведение за деца/ се включват както образователните заведения за деца, създадени по реда на Закона за народната просвета /детските градини/, така и детските ясли и детски кухни, създадени съгласно Закона за здравето. В този смисъл е постоянната практика на ВАС по подобни казуси. Предназначението на отпуска за отглеждане на малко дете е целево, тъй като той се предоставя на майката, за да полага грижи за своето дете и майката е тази, която преценява дали да се възползва от законоустановената възможност или не. Именно поради тази причина към писменото заявление за ползването на отпуска тя следва да приложи декларация, че детето не е настанено в детско заведение, т. е. това е условие за ползването на отпуска. Когато по време на ползването на отпуска майката на детето реши то да бъде настанено в детско заведение, необходимостта от ползването на отпуската отпада, поради което майката е длъжна да уведоми работодателя за настъпването на това обстоятелство и отпускът да се прекрати. По време на ползването на отпуска за отглеждане на малко дете се изплаща парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО, а съгласно ал. 4 на същия чл. изплащането на обезщетението се прекратява при настаняване на детето в детско заведение. Предвид това, за периода 5.10.2006 г. - 7.05.2007 г. майката Галина Иванова Мишева е получавала обезщетението за отглеждане на малко дете до две годишна възраст без основание. Това обаче не представлява достатъчно основание за ангажиране отговорността на осигурителя по реда на чл. 110, ал. 3 КСО за възстановяване на неправомерно получените от осигуреното лице суми. От страна на осигурителя не е допуснато нарушение на правилата за разрешаване на платен отпуск за отглеждане на малко дете до две годишна възраст на работещите по трудови правоотношения майки, уредени в чл. 164, ал. 1 КТ, както и реда и условията за ползването му, регламентирани в чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че след настаняването на детето в детската ясла майката не е подала декларация, с която да уведоми работодателя си за това обстоятелство и съответно да поиска прекратяване на ползвания отпуск и изплащането на обезщетението. Задължение на ползващия отпуска по чл. 164 КТ е да уведоми работодателя си, който е разрешил ползването на отпуска, в случай, че детето е настанено в детско заведение, за да се прекрати ползването на отпуска на основание чл. 46, ал. 7, т. 2 НРВПО и съответно изплащането на обезщетението съгласно чл. 53, ал. 4 КСО. Поради това че в конкретния случай осигуреното лице Галина Мишева е заварено в отпуск за отглеждане на малко дете към 1.01.2007 г. и изплащането на паричното обезщетение на това лице е започнало, то съгласно разпоредбата на § 22б ПЗР КСО /ДВ, бр. 106/2006 г./, обезщетението следва да се изплаща по досегашния ред, т. е. чрез осигурителя - работодател. Затова осигуреното лице е следвало да уведоми осигурителя си, който е и работодател за промяната в обстоятелствата, свързани с изплащане на обезщетението, респективно водещи до прекратяване на изплащането на това обезщетение. При действащата правна уредба работодателят - осигурител не е имал нормативно установено задължение, нито е бил в състояние да следи дали детето е настанено в детско заведение и да уведомява органите на НОИ. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че осигурителят не е осъществил възложения му превантивен контрол по установяване на правото на парично обезщетение, след като не е доказано, че от страна на осигурителя е допуснато нарушение на нормативните правила за разрешаването на отпуска и изплащането на обезщетението. Неизпълнението на задължението на осигуреното лице да декларира обстоятелството, че детето е настанено в детско заведение, не може да обуслови ангажиране на отговорността на осигурителя по реда на чл. 110, ал. 3 КСО. В този случай осигурителят не следва да носи отговорност за настъпилата щета за държавното обществено осигуряване. В посочения смисъл е разрешението на идентични правни спорове, дадено с решение № 9002/22.06.2011 г. по адм. дело № № 3888/2011 г., решение № 15009/16.11.2011 г. по адм. дело № 3895/2011 г., решение № 14725/14.11.2011 г. по адм. дело № 6162/2011 г., всички на ВАС, различни състави на шесто отделение. По изложените съображения обжалваният административен акт е постановен при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което бъдат отменени оспореното решение на директора на РУСО и потвърденото с него разпореждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,