Решение № 1502 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10231/2008 г.

Решение № 1502 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10231/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Дончева, като пълномощник на Венко Стефанов Събев, Денка Иванова Минчева и Маргарита Пенчева Дянкова, против решение № 54/12.06.2008 г. на Габровския административен съд, постановено по адм. д. № 45/2008 г. , с което е отхвърлено оспорването им срещу заповед № ДК-10-03/5.02.2008 г. на Началник РДНСК-Дряново. Решението се счита неправилно, настоява се за отмяната му. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват, представляват се от процесуалния им представител, който поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Изтъква се, че тук е последната възможност съдът да се убеди, че административният акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на обжалваната заповед, но не е дал отговор на оплакването за незаконосъобразността на издаденото разрешение за строеж на плътна ограда до 2.20 м. над прилежащия терен, която е издадена на основание чл. 48, ал. 3 от ЗУТ. Този текст на закона е само за урегулирани имоти. Имота на съседите е неурегулиран имот - ПИ 117 и за такива неурегулирани имоти, съгласно чл. 48, ал. 8 от ЗУТ, са посочени само леки огради. Ответните по касационната жалба страни не се явяват и не се представляват. Началникът на РДНСК-Габрово, се представлява от юрк. Радованова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Правилно съдът е преценил, че жалбоподателите не попадат в кръга на лицата по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, поради което не се явяват заинтересовани лица и нямат право да обжалват разрешението за строеж. Оградата е построена изцяло в имота на възложителя, поради което не е необходимо съгласие на собствениците на съседния имот. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, която е специална, определя конкретна активна легитимация, чрез очертаване на тесен кръг от лица, относно които законодателят е признал наличие на правен интерес за обжалване на строителното разрешение. Жалбоподателите не са между тях и жалбата им законосъобразно е отхвърлена от началника на РДНСК. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в законния срок от страни, участвали в административното производството, поради което е процесуално допустима. По съществото си същата е неоснователна, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. При правилно прилагане на материалния закон и обосновано, административният съд е приел, че заинтересуваните лица, имащи право да обжалват разрешенията за строеж, се определят съгласно чл. 149, ал. 1 и 2 ЗУТ. В конкретния случай е разрешено извършването на строеж, представляващ плътна ограда, с предвиждане същият да се осъществи изцяло в имота на възложителите, поради което не се изисква съгласие на съседите. Заинтересуваните лица, имащи право да обжалват акта за узаконяване са тези, посочени в чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, а именно - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Жалбоподателите са собственици на съседен парцел, поради което не попадат в кръга на лицата по посочената разпоредба и не са активно легитимирани да обжалват процесния акт. При тези, установени безспорно обстоятелства, законосъобразно Началникът на РДНСК е приел, че жалбата е процесуално недопустима и отхвърлил същата с процесната заповед. Първоинстанционният съд, като е приел, че заповедта е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби, е постановил обосновано и при правилно прилагане на материалния закон решение, поради което не са налице отменителни за него основания. Съдебният контрол е проведен цялостно и задълбочено. Съгласно чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, началникът на РДНСК се произнася с мотивирана заповед по основателността на жалбата срещу разрешение за строеж едва след преценка на нейната допустимост, т. е. ако жалбата е допустима, тогава се произнася по съществото на оспорването. В случая до разглеждане на спора по същество не се е стигнало, затова и административният орган, и съдът, не са се произнасяли по направените възражения, ограничен от законовите норми е и настоящият съд - възраженията в касационната жалба са неоснователни. В заключение следва да се обърне внимание, че в процеса неправилно са конституирани и допуснати до участие ДНСК (процесната заповед е издадена от Началника на РДНСК-Дряново, компетентен съгласно заповед и тя именно е предмет на контрол), Кметът на община - Дряново и Главния архитект на общината. Съдебното оспорване на административни актове е средство за решаване на спорове между гражданите и юридическите лица, от една страна, и администрацията - от друга, а не между държавни органи в това им качество - чл. 120 КРБ, чл. 147, ал. 1 АПК. Поради това Главният архитект, въпреки, че е издал разрешението за строеж, не разполага с възможности да обжалва заповед по чл. 216, ал. 5 ЗУТ, нито да участва в делото по обжалването й - чл. 153, ал. 1 АПК, вр. чл. 215 ЗУТ, включително да бъде процесуално субституиран от общината по реда на чл. 215, ал. 4 ЗУТ. В случая обаче участието им не води до съществено процесуално нарушение и не съставлява касационно основание за отмяна на решението, поради което и Върховният административен съд, второ отделение,