Решение № 9405 от 8.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5493/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на кмет на район Източен при Община Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Станчев, против решение 2672 от 20.03.2025г., постановено по адм. д. 2422/2024. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което при повторно разглеждане на делото е отменена заповед ЗРИ - 177 от 09.03.2023г. на кмета на район Източен при Община Пловдив, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж едноетажна масивна сграда с мансарда с идентификатор 56784.553.159.5 с приблизителна площ 83 кв.м., построена в имот с идентификатор 56784.553.159 по КККР на гр. Пловдив - общинска собственост, в УПИ ХІ - 502, кв. 7 по плана на [жк], гр. Пловдив с адрес: гр. Пловдив, [улица], извършен без одобрени проекти и разрешение за строеж. С решението община Пловдив е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди с, че неправилно съдът е приел, че издаването на оспорената заповед противоречие на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и на чл. 8 § 1 и § 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Навежда подробни съображения за липса на допуснати нарушения на тези норми. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски. Ответникът Ф. А. С., чрез процесуалния си представител адв. Ножаров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба Претендира разноски при приложението на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касацционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение първоинстанционния съд е приел, че въпросът за това, че процесната заповед е издадена от компетентният орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, както и относно спазването на административно производствените правила и инвиддуализацията на наредения за премахване строеж са изяснени в предходното разглеждане на делото. Във връзка с указанията, дадени в решение на ВАС, с което е отменено предходно съдебно решение и делото е върнато за ново разглеждане от нов състав на АС гр. Пловдив, съдът е съобразил и постановено съдебно решение, с което е отхъврена жалбата срещу постановен отказ за издаване на удостоверение за търпимост. В тази връзка е направи извод, че нареденият за премахване строеж не е търпим, тъй като е безспорно установено с влезнало в сила съдебно решение, че не е допустим по сегадействащите и действалите към момента на построяването му планове и правила и норми по устройство на територията. В тази връзка съдът е приел, че единственият необсъден въпрос е за пропорционалността на оспорения акт и за съответствието му с чл. 8 ЕКЗПЧОС. Приел е в тази връзка, че от доказателствата е установено, че това е единствено жилище на жалбоподателката, като сградата се намира в [жк], в който живее предимно ромско население, като по голямата част от строителството там е изпълнено с противоречие с действащите планове и без строителни книжа. Изложил е съображения, че в случая наложената мярка премахване на незаконно строителство е несъразмерна, тъй като не е обследвано в административното производство дали извършеното строителство пред 1957г. е било по неотложни нужди, както и поради това, че не са предложени на адресата на заповедта варианти за разрешаване на жилищния проблем. Поради това е приел, че заповедта е издадена в противоречие с чл. / ЕКЗПЧОС и я е отменил. Решението е неправилно. На първо място неправилен и в противоречие със събраните доказателства е узвода на съда за това, че нареденият за премахване строеж е единствено жилище на жалбоподателаката. Съдът безкритично се е доверил на събраните гласни доказателства, разпита на свидетеля, който е брат на жалбоподателката, без да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност. С оспорената в производството заповед е наредено на наследниците на С. С. а именно жалбоподателката Ф. и на С. С. да премахнат незаконен строеж, намиращ се в ПИ идентификатор 56784.553.159. Видно обаче от приетата по делото СТЕ е, че в посочения имот има построени още три жилищни сгради, които също се обитават от наследниците на С.. В СТЕ е описано и че още две сгради в имота, а именно 56784.553.159.7 и 56784.553.159.6 се обитават от жалбоподателката, като е описано кои други сгради се обитават от нейни роднини. Т.е. наредената за премахване постройка не е единствено жилище на жалбоподателката. В тази връзка е неправилен извода на съда за допуснато нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, а възражението в касационната жалба за липса на такова е основателно. Настоящият състав счита, че нареденото премахване на незаконен строеж отговаря на изискванията за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС, съобразявайки факта, че разрешителния режим за строежи е въведен с оглед именно опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите на строежите. В случая от събраните в хода на производството доказателства и в частност приетата по делото СТЕ се установява, че строителството не само е извършено без одобрени строителни книжа, които гарантират здравина, но че е строено когато, каквото, както и с каквото падне като строителни материали. Т.е. това строителство само по себе си може да се яви заплаха за живота и здравето на живеещите в него. Следва да се посочи, че мярката не е в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, който обаче е изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби в случая за изграждането на строежите, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.