Решение № 454 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2611/2018 г.

Решение № 454 от 11.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2611/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба подадена от И. Янев срещу решение № 547 от 02.01.2018 г. постановено по адм. дело № 802 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Велико Търново. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че в нарушение на чл. 171 от АПК съдът служебно е изискал и събирал доказателства, не е разпределил доказателстваната тежест и не е указал на страните, за кои обстоятелства не сочат доказателства. Представената по делото справка за водача не носи подпис, не представлява документ съгласно българското законодателство и съдържа неверни данни, поради което той изрично е изразил становище за неприемането й. Във връзка с оспорването на справката е изискал събирането на нови доказателства – заверен препис от влязло в сила решение на Районен съд – Поморие по н. а. х. д. № 419/2013 г., с което се опровергава вписаната в справката информация относно издадено му наказателно постановление (НП) № 844/2013 г. от Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Бургас, Районно управление (РУ) – Поморие, с отбелязване, че същото е влязло в сила и не е платено. Изисквайки служебно доказателства съдът го е лишил от правото да се запознае с тях и да изрази становище по приемането им. В резултат на това спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Органът не е представил доказателство, че нарушението е установено от автоматизираната система за контрол, както и за факта, че не се е явил в КАТ – Варна, в указания срок. По повод твърденията му, че през 2017 г. му е върнат контролния талон в КАТ – Варна и не му е съобщено наличието на издаден и неплатен фиш, в писмо от органа е посочено, че за периода 25 - 28.07.2017 г. няма данни за извършени нарушения от него по Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Описано е и отнемането на контролния талон при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено НП № 844/2013 г. Като причина за връщане на контролния талон е посочено изтичането на давностния срок за изпълнение на наказанието по чл. 82, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съдът обаче е пропуснал да отбележи, че в отговора не се съдържа исканата информация, а именно кога е върнат контролния талон, който факт остава неустановен по делото. Давностният срок по НП е изтекъл на 21.11.2015 г., след издаването на фиша на 16.10.2015 г., като връщането на контролния талон трябва да е осъществено след тези дати. При връщането на контролния талон фишът е следвало да бъде отразен в системата на МВР, за да може да го заплати своевременно. По посочените и по подробно изложени в жалбата съображения прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да бъде отменена заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Ответникът – Младши автоконтрольор в Районно управление – Елена при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Велико Търново, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на И. Янев против заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП № 17-0260-000165 от 31.07.2017 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ - Елена при ОД на МВР - Велико Търново. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че на 31.07.2017 г., младши автоконтрольор в РУ - Елена, около 14, 30 часа, в гр. Елена е спрял за проверка товарен автомобил "Фиат Дукато" с рег. [рег. номер на МПС], управляван от Янев. В хода на извършената проверка на водача е установено, че същият управлява автомобил след като има наложено наказание - глоба, наложена с фиш серия М № 139947 от 16.10.2015 г., като така наложената глоба не е заплатена в срока за доброволно плащане по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Установяването на обстоятелството, че Янев управлява МПС с неплатена глоба по фиш е извършено на база направена справка в автоматизираната информационна система "Административно-наказателна дейност" на МВР. Предвид посоченото административният орган - Н. Добрев на длъжност младши автоконтрольор в РУ - Елена при ОД на МВР - Велико Търново е издал оспорената заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП № 17-0260-000165 от 31.07.2017 г. Със заповедта, на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП по отношение на И. Янев - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание – глоба, наложена с фиш серия М, № 139947 от 16.10.2015 г., незаплатена в срока за доброволно плащане - до заплащане на дължимата глоба. Заповедта е връчена на адресата й на 31.07.2017 г. в 14, 40 ч. Съдът е посочил, че в хода на съдебното производство от страна на ответника са представени доказателства относно заеманата от издателя на акта длъжност към датата на издаване на оспорваната заповед за прилагане на ПАМ, справка за нарушител/водач И. Янев, както и документи, представляващи преписката по издаване на фиш серия М № 139947 от 16.10.2015 г., с които на Янев е наложена глоба в размер на 50, 00 лв. От началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна също е представена преписката по издаване на спорния фиш, справка за извършени плащания на наложени глоби от Янев, както и справка за допуснати нарушения и наложени наказания по ЗДвП на И. Янев. В хода на съдебното производство Янев е представил платежно нареждане от 31.07.2017 г., удостоверяващо извършено от него плащане на 50, 00 лв. глоба с фиш серия М № 139947 от 16.10.2015 г. От представените платежни документи и допълнителна информация от "Уникредит Булбанк" АД - филиал Елена, съдът е установил, че Янев е платил глобата, наложена с фиш серия М № 139947 на 31.07.2017 г. в 14, 56 часа. След като е заплатил глобата, Янев е представил документите, удостоверяващи плащането на същата на административният орган, като от своя страна последният е прекратил действието на приложената ПАМ, връщайки на Янев СУМПС на 31.07.2017 г. в 15, 00 часа. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а ПАМ е приложена съобразно материалния закон и съответства на целта на закона. Посочил е, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП, тъй като към момента на извършване на проверката на 31.07.2017 г., в гр. Елена, в 14, 30 часа, Янев е управлявал МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно плащане по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Достигнал е до извод, че са били налице отразените в заповедта обстоятелства, предвид приобщения към доказателствения материал по делото фиш за налагане на глоба бл. № 0139947, издаден от младши автоконтрольор при сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Варна, за извършено нарушение на 13.05.2015 г. от И. Янев - управление на МПС с превишена скорост и наложено административно наказание – Глоба в размер на 50, 00 лв., на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 186, чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Посочил е, че наложената с фиша глоба е заплатена от И. Янев на 31.07.2017 г. в 14, 56 часа. Веднага след представянето пред административния орган на документите, удостоверяващи плащането на въпросната глоба, прилагането на принудителната административна мярка е било прекратено. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е уведомяван за издаден му фиш от 2015 г. и че такъв не му е връчван. Посочил е, че по делото е приета като доказателство покана № 5350-56/2015 г. от 15.05.2015 г. с която И. Янев е поканен, на основание чл. 186, ал. 4 от ЗДвП, да се яви в едноседмичен срок от получаването й в сградата на сектор "Пътна полиция" - гр. Варна, за да се запознае с видеоклип за нарушение установено на 13.05.2015 г. - управление с превишена скорост. В поканата изрично е посочено, че при неявяване в определения срок на И. Янев ще бъде издаден фиш, който фиш се смята за връчен от датата на издаване на фиша. Въпросната покана е получена лично от Янев на 21.05.2015 г. в 10, 10 часа. Изложил е, че нормата на чл. 186, ал. 4 от ЗДвП постановява, че при неявяване в определения срок, посочен в писмената покана за явяване до нарушителя, на нарушителя се издава фиш в негово отсъствие, който се смята връчен от датата на издаване на фиша. При тази хипотеза, извън връчването на писмена покана за явяване за съставяне на фиш за налагане на глоба, от страна на административния орган не се предприемат други действия по връчване на вече издадения фиш, а той се смята за връчен на адресата, от датата на издаване на фиша. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП (ред. ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. В случая посочените в нормата предпоставки са безспорно установени. От представените пред първоинстанционното производство доказателства се установява, че към момента на прилагането на ПАМ – 31.07.2017 г., около 14, 30 часа, водачът И. Янев е управлявал МПС с наказание глоба, наложена с фиш серия М, № 0139947, издаден от младши автоконтрольор при сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Варна, за извършено на 13.05.2015 г. от него нарушение, за което му е наложено административно наказание – глоба в размер на 50, 00 лв. При безспорно установено наличие на предвидените в нормата предпоставки, е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до заплащане на дължимата глоба. Правилно първоинстанционният съд е приел, че от представената по делото покана № 5350-56/2015 г. от 15.05.2015 г., редовно връчена на Янев, се установява, че на основание чл. 186, ал. 4 от ЗДвП, фишът се счита за връчен на Янев от датата на издаването му. Доколкото за административния орган не съществува задължение да уведомява повторно водачите за издадените от него актове, обстоятелствата дали Янев е посещавал гр. Варна в периода 25 - 28.07.2017 г., дали в този период му е върнат талона или не и дали същият е бил уведомяван или не за наличие на неплатено задължение по фиш се явяват ирелевантни за спора. Съгласно чл. 159, ал. 2 от ЗДвП, отнето СУМПС не се връща на водача до заплащане изцяло на дължимите глоби, но посоченото задължение не съществува за органите в съответната ОД на МВР по отношение на други задържани от тях документи. От приобщените като доказателства по делото документи от "Уникредит Булбанк" АД - филиал Елена се установява, че глобата наложена с фиш серия М, № 0139947 е платена след прилагането на мярката - на 31.07.2017 г. в 14, 56 часа. При представяне от Янев на доказателства за заплащане на дължимата глоба, СУМПС му е било върнато, с което действието на мярката е преустановено. Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения, че АС – Велико Търново е лишил Янев от възможност да се запознае с част от представените по делото доказателства и да изрази становище по тях. Доказателствата по които Янев не е изразил становище, са представени с молби от трети неучастващи по делото лица, съответно на 01.12.2017 г. и на 13.12.2017 г. С молба от 18.12.2017 г. Янев е заявил, че е служебно ангажиран и не може да се яви в съдебното заседание, насрочено на 19.12.2017 г., в което посочените доказателства са приети, но същевременно не е представил доказателства за служебната си ангажираност и изрично е посочил, че не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 142, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК, неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. При липса на данни за обективната невъзможност на Янев да присъства в съдебното заседание, за съда не съществува задължение да предоставя възможност на неявилата се страна да се запознае с приети по делото доказателства, съответно – да изрази становище по тях. Видно от чл. 193, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК, с възможност за изразяване на становище по приемането на доказателствата или по евентуалното тяхно оспорване, редовно уведомената страна разполага най-късно до края на съдебното заседание, в което те са представени. Неоснователно е и възражението, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, предвид неизискването от съда на заверен препис от решението постановено по н. а. х. д. № 419 по описа за 2013 г. на Районен съд – Поморие. Верността на данните в представената по делото справка за водач, досежно наказателно постановление № 844 от 22.08.2013 г. е обстоятелство ирелевантно за преценка законосъобразността на мярката, доколкото нито посоченото НП, нито отразените досежно него в справката обстоятелства, са били основание за прилагането й. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,