Решение № 5877 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14912/2013 г.

Решение № 5877 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14912/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Давид Петев Димитров от гр. Харманли против Решение № 1929 от 16.08.2013 г. на Административен съд - Пловдив по адм. д. № 2713 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 261201223 от 6.06.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 916/26.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с който за касатора са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 и 2006 г., както и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007, 2008 и 2009 г., ведно със следващите се лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 171, ал. 4 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК да му укаже за кои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Счита, че в хода на процеса е препятствана възможността му да събере поисканите гласни доказателства, в резултат на което спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Намира, че решаващият състав е игнорирал голяма част от събраните относими доказателства, като не е обсъдил същите и не е формирал изводи във връзка с тях. Сочи, че съдът не е изложил никакви мотиви във връзка с релевираните в жалбата му и в хода на процеса възражения, в резултат на което е постановил необосновано и противоречащо на материалния закон решение. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и върне делото за ново разглеждане от друг състав или постанови решение по съществото на спора, с което отмени оспорения РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт № 261201223 от 6.06.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 916/26.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, с който за Давид Петев Димитров са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 и 2006 г., както и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007, 2008 и 2009 г., ведно със следващите се лихви за забава. За да обоснове преценката си за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон. До този краен правен извод решаващият състав е достигнал след като от фактическа страна е приел за установено следното: Процесната ревизия е повторна и е проведена в изпълнение на Решение № 1006/2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив. Същата обхваща периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2009 г., като с протокол № 1205341/6.04.2012 г. са присъединени доказателствата, събрани в хода на предходната ревизия. Въз основа на осъществения техен анализ ревизиращите са установили, че съпругата на Давид Димитров е извършвала продажба на валута през 2005 г. в размер на левовата равностойност на 39 090.95 лв.; през 2007 г. - на 33 687.15 лв. и 2008 г. - на 33 069.42 лв. Констатирано е, че за тези суми не са представени документи, удостоверяващи произхода на средствата, поради което е прието, че същите са доходи с неустановен произход, обуславящи извода за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. След извършена преценка на относимите обстоятелства по визираната разпоредба и съпоставка на осъществените парични разходи с получените приходи, ревизиращите са изчислили данъчните основи по години. Въз основа на съставените парични потоци, за 2005 г. е прието, че размерът на дохода с неустановен произход възлиза на 19 545.47 лв., общата годишна данъчна основа - на 19 545.47 лв., като дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ е 4 150.91 лв., ведно със следващата се лихва за забава в размер на 3 076.47 лв. За 2006 г. размерът на дохода с неустановен произход е определен на сумата от 27 000 лв., общата годишна данъчна основа - 27 000.00 лв., дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) - 5 844.00 лв., ведно с лихва за забава - 3 552.53 лв. За 2007 г. доходът с неустановен произход е определен в размер на 16 843.58 лв., общата годишна данъчна основа - 16 843.58 лв., дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ - 3 358.46 лв., ведно с лихва за забава - 1 571.44 лв. За 2008 г. при доход с неустановен произход - 16 534.71 лв., общата годишна данъчна основа е определена на 16 534.71 лв., дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ - 1 653.47 лв., ведно с лихва за забава в размер на 524.29 лв. За 2009 г. доходът с неустановен произход е определен в размер на 35 112.54 лв., общата годишна данъчна основа на 35 112.54 лв., а дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ възлиза на 3 511.25 лв., ведно с лихва за забава в размер на 716.34 лв. След съпоставка на контроверсните твърдения на страните, решаващият състав е приел, че спорът между тях се концентрира върху произхода на продадената от съпругата на ревизираното лице валута по време на брака им с ревизираното лице, а от там и върху наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за облагане по аналог. В тази връзка съдът е счел, че ангажираните доказателства не установяват, че продадената валута е легален доход на двамата съпрузи от работа в САЩ в периода 2001 - 2003 г., нито доказват, че на сватбеното им тържество през 2003 г. са получени парични дарения общо на стойност 22 750 лв. Преценил е, че крайните салда по години съгласно съставените парични потоци сочат наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, с оглед на което е приел, че законосъобразно органите по приходите са провели ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от същия кодекс, съдът е счел, че материалната доказателствена сила на констатациите в РА не е оборена в хода на процеса, в резултат на което е формирал извода, че оспореният РА е законосъобразен. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в частта относно ревизираните 2005, 2006, 2007 и 2008 г. Неоснователни са оплакванията на касатора, обосноваващи тезата му за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт в тази му част. Действително, част от ангажираните доказателства и релевираните от лицето възражения не са обсъдени от съда, но този процесуален пропуск в случая не би могъл да се квалифицира като съществен, тъй като не е повлиял върху правилността на крайния правен извод досежно посочените ревизирани периоди. При обективираните в РА констатации за наличие на доходи с източник продажба на валута и съставените парични потоци, в които не са включени декларираните като налични парични средства в размер на 47 500 евро и 15 000 щатски долара, формирани от работа в Съединените американски щати (САЩ), както и получени на сватбеното тържество парични средства в размер на 22 750 лв., в тежест на ревизираното лице е било да докаже как е била съхранявана посочената сума, както и от какви източници са били доходите на семейството за 2004 г. при липса на декларации за такива парични средства от легалния престой на съпрузите в САЩ преди ревизираните периоди. Независимо, че от представена справка от Автоматичен информационен фонд "Граничен контрол" при Главна дирекция "Гранична полиция" относно преминавания през ГКПП на Давид и Атанаска Димитрови за периода от 1.01.2000 г. до 31.12.2003 г. е установено, че всеки един от тях е пребивавал на територията на САЩ за около 5 месеца в рамките на една календарна година от 2000 г. до 2003 г., като за Давид Димитров няма данни да е бил на територията на САЩ през 2002 г., то сами по себе си тези обстоятелства не доказват получаването и спестяването на посочените суми. Дори и в обратната хипотеза обаче, по аргумент от чл. 8, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 6 ЗДДФЛ, тези суми отново би следвало да се квалифицират като облагаем доход на лицата, получен в чужбина, тъй като този доход не попада в приложното поле на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане на доходите на лицата между България и САЩ. Същата е обнародвана в ДВ, бр. 5 от 2009 г., с оглед на което тя се прилага само за доходите, получени след 1.01.2009 г. Ирелевантно в тази връзка е и възражението относно момента на влизане в сила на разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ДОПК, която в качеството си на процесуална норма е приложима в образувано през 2012 г. ревизионно производство и не променя правилата относно тежестта на доказване в рамките на съдебното производство. Тя лежи върху ревизираното лице, в качеството му на страна, която твърди положителни факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Именно поради това, в негова тежест е било осигуряването на събирането на допуснатите от съда гласни доказателства чрез довеждане на посочените свидетели. Въпреки многократно предоставените му от съда възможности за това, той не е предприел действия в тази насока, поради което собственото му процесуално бездействие не би могло да обоснове тезата за допуснато съществено процесуално нарушение и препятстване на възможността му да ангажира доказателства. Неоснователно е и оплакването на касатора, че съдът не се е произнесъл по възражението му за нищожност на РА, тъй като в съдебния акт са изложените подробни мотиви, проследяващи заповедите по образуване на ревизионното производство, предприетите процесуални действия, констатирането на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и преминаването на ревизията към особения ред по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Приемайки, че в тази им част материалната доказателствена сила на обективираните в РА констатации не е опровергана в хода на производството и в съответствие с чл. 124, ал. 2 от ДОПК възприемайки същите за верни, първоинстанционният съд е постановил решение, което в тази си част не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Основателно е оплакването на касатора досежно допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт относно ревизираната 2009 г. В тази си част решението е постановено при неизяснен от фактическа страна спор и липса на формирани констатации относно твърдението на ревизираното лице за върнат през 2009 г. от физическото лице Емил Зайчев заем в размер на 71 000 лв., предоставен му от Давид Димитров преди началото на ревизирания период. Тъй като това обстоятелство е от съществено значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице за 2009 г., а първоинстанционният съд не е изложил каквито и да е мотиви във връзка с него, то настоящата инстанция, с оглед установената в чл. 220 от АПК забрана, е препятствана ефективно да провери правилността на съдебното решение в тази му част. Това налага и неговата отмяна, включително и в съответната част за разноските и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,