Решение № 515 от 11.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2446/2011 г.

Решение № 515 от 11.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2446/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1122/2011 г. на Никополски районен съд /РС/, отмяна на постановеното по него протоколно определение от 17.03.2011 г. за одобряване на постигнато споразумение, и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В съдебно заседание на 8.11.2011 г. искането на Главния прокурор се поддържа от представителя на ВКП. Осъденото лице, редовно уведомено не участва в инициираната от прокуратурата извънредна съдебна процедура. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 17.03.2011 г., по нохд № 1122/2011 г., РС-Никопол в производство по чл. 381-383 от НПК е одобрил постигнатото между представителя на обвинителната власт и защитника на А. К. Д. споразумение, с което обвиняемият се признава за виновен в извършено на 10.02.2011 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици-ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, като изпълнението на наложеното наказание е отложено по чл. 66 от НК, с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок. Съдебният акт не е бил предмет на инстанционна проверка и придобил юридически стабилитет в деня на обявяването му, което обуславя приложимостта на процесуалните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК, в пределите на извънредния контрол. Атакуваното, с искане на Главния прокурор за възобновяване на нохд № 1122/2011 г. на Никополски РС, протоколно определение е постановено в нарушение на материалния закон. Съдебният акт е незаконосъобразен в частта, с която е приложен институтът на условното осъждане по отношение на индивидуализираната наказателната санкция на А. Д.. Видно от установените по делото фактически данни и обезпечаващия ги доказателствен материал, същият е осъждан с предхождащи наказателното преследване по настоящото дело съдебни актове - присъда от 26.02.2000 г., по нохд № 1608/2000 г. на РС-Плевен, в сила от 28.03.2001 г., с която за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 от НК му е наложено наказание - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при условията на чл. 66 НК; присъда № 268/5.04.2002 г., по нохд № 268/2001 г. на Варненски военен съд, в сила от 5.04.2002 г. с определена наказателна санкция по чл. 23, ал. 1 от НК за престъпни посегателства по чл. 389, ал. 2 и чл. 346, ал. 2, т. 1 от НК - ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при ОБЩ режим на изтърпяване; протоколни определения от 14.06.2006 г., 3.07.2006 г. 22.12.2006 г., 30.01.2007 г. и 03.07.2007 г., съответно по нохд № № 3079/2005 г., 71/2006 г., 867/2006 г., 49/2005 г. и 296/2006 г., по описа на Плевенски и Никополски РС, с които са одобрени споразумения, признаващи осъденото лице за виновно в осъществяването на престъпни деяния по чл. 343в, ал. 1 от НК, чл. 196, ал. 1, от НК и налагащи му наказания ГЛОБИ /по нохд № № 3079/2005 г., 71/2006 г./ и ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА /по нохд № № 867/2006 г., 49/2005 г. и 296/2006 г./; присъди по нохд № № 3971/2007 г. и 83/2008 г., с които е ангажирана наказателната отговорност на лицето за престъпления по чл. 196, ал. 1 от НК и осъдено на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА; и последната присъда № 9/22.01.2009 г., по нохд № 10567/2008 г., влязла в сила на 9.02.2009 г., санкционираща Д. на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, при строг режим, за престъпно посегателство по чл. 199 от НК. Очертаната фактология обосновава категорично заключение, че престъплението, предмет на разглеждане по нохд № 1122/2011 г., на РС, гр. Никопол е извършено след като А. Д. е многократно осъждан и при ангажирана осем пъти наказателна отговорност за умишлени престъпни посегателства от общ характер, с диференцирани санкционни последици /лишаване от свобода/, препятстващи прилагането на института на условното осъждане. Материалноправната разпоредба на чл. 66 от НК съдържа императивни изисквания, свързани с вида и времевите параметри на наложеното наказание и със съдебното минало на подсъдимото лице, при кумулативната даденост на които компетентният орган е суверенен и оправомощен да прецени възможността за отлагане изпълнението на определената наказателна санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с подходящ изпитателен срок, ако за постигане целите на чл. 36 от НК спрямо осъдения и другите членове на обществото, при поставен акцент на личната превенция, не е наложително да бъде изтърпяна ефективно. Конкретиката по делото сочи на липса на лимитираната задължителна предпоставка досежно необходимостта субектът на търсената и реализирана наказателна отговорност да не е осъждан на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление от общ характер. Логическа последица от констатираното игнориране на нормата на чл. 66, ал. 1 от НК е опорочаването на постановения акт, обективиращ волята на първоинстанционния съд. Допуснатото нарушение на материалния закон в обявеното на 17.03.2011 г. определение, с оглед установеното в чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК, аргументира основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на делото. По изложените съображения и в обсега на правомощията, с които е оторизиран, настоящият съд намира, че следва да отмени постановения от Никополски РС акт, при условията на чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, като делото бъде върнато за ново разглеждане, от друг състав. При повторното съдебно производство, в рамките на дадените от ВКС указания и при стриктно съблюдаване на визираните в чл. 66, ал. 1 от НК предписания, подробно интерпретирани в обстоятелствената част на решението, да се индивидуализира наказателната отговорност на А. Д.. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение