Решение № 11834 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3076/2010 г.

Решение № 11834 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3076/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Атанас Николов Белев, чрез пълномощника му - адвокат Свилен Овчаров, против Решение № 89 от 30.12.2009 г. по адм. дело № 3511/2009 г. на Административен съд София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против Заповед № 1411 от 07.04.2009 г. на Директора на главна дирекция "Гранична полиция"- за прекратяване на служебното му правоотношение. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - представлявана от юрисконсулт Маркова, оспорва жалбата като неоснователна. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че прекратяването на служебното правоотношение е направено при действието на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР и при наличието на придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО и проявена инициатива от органа по назначението. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 250 ЗМВР. Образувано е по жалба от Атанас Николов Белев против Заповед № 1411 от 07.04.2009 г. на Директора на главна дирекция "Гранична полиция", с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Възразил е за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради нарушение на материалния закон - прекратено служебно правоотношение без отправено искане от служителя, както и без да са налице условията на чл. 69 КСО. Позовал се е на тълкуването на закона, извършено с ТП № 6 от 29.10.2007 г. на Върховния административен съд. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че административното производство е инициирано от административния орган с предложение от 19.09.2008 г. за прекратяване на служебното правоотношение, поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - 27 години и 2 месеца действително прослужени на офицерските длъжности и длъжности за държавен служител в МВР от общ трудов стаж 29 години, единадесет месеца и десет дни. Предложението е възприето от министъра и въз основа на него е издадена обжалваната заповед. При тези данни по делото съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги е приел за неоснователни. Съобразил е, че чл. 69, ал. 2 КСО изрично урежда субективното право на държавните служители по ЗМВР да придобият право на пенсия независимо от възрастта. Условията са две в кумулативност: двадесет и пет години осигурителен стаж и от него две трети да са действително изслужени, като държавни служители в министерството. Те са налице по отношение на жалбоподателя. Наред с това новосъздадената правна възможност в чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР да се прекрати служебното им правоотношение е изцяло предоставена за реализирана на инициативата на административния орган. По тези съображения е приел обжалваната заповед за законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба на първо място се прави довод за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон- съдът е отхвърлил оспорване срещу административен акт, издаден в противоречие на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Несъстоятелен довод- в оспорената пред първоинстанционното производство заповед изрично се сочи основание за издаването й- поради придобиване на право на пенсия, по инициатива на органа по назначаването - по предложение на началника на РГС - Елхово. Последното е подробно сочи стажът на Белев в структурите на МВР и е неразделна част от производството по издаване на обжалваната заповед. Не намират правно основание и останалите доводи за незаконосъобразност, сочени в жалбата, за противоконституционност на материалната разпоредба. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за Конституционен съд, преценката дали нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е съобразена с нормата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ е от компетентността на Конституционния съд, а тъй като настоящият състав не констатира несъответствие по смисъла на чл. 150, ал. 2 КРБ, не е налице основание за изпълнение на процедурата визирана от последния текст. При наличието на влязъл в сила специален законов текст, уреждащ прекратяването на служебните правоотношения на лица от състава на МВР, последните следва да се съобразят с въведеното правило, задължително за всички субекти в обсега на уредената от него хипотеза. По тези съображения, касационната жалба се явява неоснователна в нейната цялост. Обжалваното решение, като правилно, постановени в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение