Решение № 556 от 23.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 543/2008 г.

Решение № 556 от 23.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 543/2008 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424 от НПК по искане на осъдения В. А. Х. за възобновяване на производството по н.о.х.д. № 563/2007 г. на Районния съд в гр. В. в.н.о.х.д. № 375/2008 г. на Окръжния съд във Велико Търново. В искането се сочи, че решението на въззивната инстанция и потвърдената от него присъда са постановени при нарушаване на материалния закони съдопроизводствените правила . Пред касационната инстанция защитникът на осъдения аргументира искането за отмяна на атакуваните съдебни актове с твърдения за неправилно изградени изводи за обективните и субективни признаци на престъплението и за едностранчиво, избирателно и непълно обсъждане на събраните доказателства. Представителят на прокуратурата пледира за отхвърляне на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. В. с присъда № 643 от 16.05.2008 г. по н.о.х.д. № 563/2007 г. признал подсъдимия В. А. Х. за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление на 9.12.2005 г. в гр. В. в писмена жалба, подадена до прокурор при Военноокръжна прокуратура гр. П., набедил С. И. Т. в престъпление от общ характер, като знаел, че е невинен, и на 22.12.2005 г. извършил същото деяние чрез гласни обяснения, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, пр. 1 от НК във връзка с чл. 26 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода и обществено порицание. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът привел в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година по н.о.х.д. № 277/1999 г. на Горнооряховския районен съд. Със същата присъда съдът осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец С. И. Т. 2000 лева, представляващи обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски. Окръжният съд в гр. В. с Решение № 151 от 28.08.2008 г. по в.н.о.х.д. № 375/2008 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил размера на лишаването от свобода от една година и шест месеца на една година. В останалата част присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване на производството по въззивното дело е направено в законния срок и допустимо. Преценено по същество то е основателно. Въззивният съд като инстанция по същество, солидаризирайки се изцяло с мотивите на районния съд, е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 107, ал. 3 и ал. 4, чл. 105, ал. 2 и чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от НПК при проверката и анализа на събраните доказателства и доказателствени средства. Това е опорочило формирането на вътрешното убеждение на съда и е отклонило наказателното производство от основния процесуален принцип на чл. 13 от НПК за разкриване на обективната истина. Основният доказателствен проблем в настоящия процес е съсредоточен върху установяване на фактите, свързани със субективната страна на престъплението. Двете предходни инстанции са приели, че подсъдимият е знаел за невинността на пострадалия, но въпреки това го е набедил пред военната прокуратура в причиняване на лека телесна повреда. За да стигнат до този решаващ за делото извод съдебните състави са счели, че: а) В. Х. не е получил никакви увреждания по време на престоя си в РПУ - Велико Търново на 26.10.2005 г., и б) На В. Х. било известно, че набеденият не е сред лицата, които са го разпитвали в РПУ - Велико Търново. Тези заключения не се базират на цялостна и прецизна проверка на доказателствения материал и неговия сравнителен анализ. На първо място това се отнася до произхода на телесните увреждания, отразени в съдебномедицинско удостоверение № 297/27.10.2005 г., издадено от началника на Съдебномедицинското отделение при МОБАЛ "Д"- Велико Търново. В него след преглед на пациента са констатирани три травми - на шията отляво, предно странично, линейна червеникава драскотина, надлъжно разположена с дължина 7-8 мм, в областта на седалището отдясно, петнисто бледочервеникаво кръвонасядане с размери 10/9 см и по горната повърхност на лявата гривнена става опасващо линейно лентовидно, червеникаво охлузване с ширина към 4 мм. В хода на досъдебното производство тези данни са били предоставени за съдебномедицинска експертиза (л. 50 и л. 51 от дознанието), със задача да се установи дали те съответстват по време и начин на описаното от подсъдимия насилие. Експертът се е въздържал от пълен отговор на този въпрос, като се е ограничил да свърже охлузването на ставата с приложението на белезници, одраскването по шията с действието на твърд предмет със заострен връх, а кръвонасядането на седалището - с удар с или върху твърд тъп предмет с неголям интензитет и неопределена форма. Въззивният съд не използвал капацитета на чл. 153 от НПК за постигане по-голяма конкретика и пълен отговор от страна на експерта, а заместил липсващата част от заключението със свои разсъждения. Така на стр. 3 от решението, абзац 2, съставът е отбелязал, че нанесените удари според жалбата на подсъдимия не съответстват на констатираните травми. Впечатляващо е "дописването" на експертизата с изрази, които не се съдържат в заключението. Така съдът твърди, че "според съдебномедицинската експертиза одраскването по шията може да е причинено и от ноктите на ръката ", а "при душенето с ръце са налице масивни кръвонасядания". Експертизата, изпълнена от разпитания пред първата инстанция д-р П не се обвързва с такива заключения. Те обаче се съдържат буквално в друга съдебномедицинска експертиза - тази, която била назначена по преписка В-1623/2005 г. на Плевенската военнокръжна прокуратура (л. 126 от досието по делото). Съдът в нарушение на чл. 105, ал. 2 от НПК се е позовал на доказателтва, които не са събрани по установения процесуален ред, тъй като цитираното експертно заключение е било включено в съвършено различна процедура, изготвянето му не е възложено от съда и то не е приобщено към доказателствения материал по предвидения в НПК ред. На следващо място съдът е цитирал на няколко места като свидетел лицето А. Й., но същият е заличен от списъка на лицата за призоваване без да е разпитан. С особено доказателствена стойност са отличени показанията на свидетеля П. Въззивният съд е отбелязал противоречие между тях и обясненията на подсъдимия, но е коментирал само тази част от тях, която е свързана с вземането на решение за подаване на жалба, но не и с идентифицирането на лицето, което според подсъдимия му е нанесло побой. Твърдението на подсъдимия, че е научил името на С. Т. именно от П., е останало извън вниманието на въззивния съд макар този факт да е съществен за субективната страна на деянието. Освен това П. е бил разпитан два пъти - веднъж пред съдия в досъдебното производство и втори път - пред първата инстанция. В мотивите на присъдата (л. 10), е отразено противоречие между тях и е дадена вяра на тези от досъдебното производство, без да се изложат аргументи за това предпочитание. Трябва да се отбележи, че разпитът пред съдия е извършен преди привличането на обвиняемия и той и неговия защитник не са участвали и не са могли да поставят въпроси. Освен това прочитането им в съдебното заседание не е извършено поради констатираното по-късно в мотивите противоречие, а защото свидетелят не си спомнял подробности . По този начин е пропусната възможността след прочитане на показанията, влизащи в конфликт с депозираните пред съда, да се проведе допълнителен разпит на свидетеля за изясняване различията. Въззивната инстанция, въпреки широките си правомощия, не е отстранила тези нарушения Макар да са констатирали противоречие между показанията на свидетеля и обясненията на подсъдимия двете предходни инстанции не са използвали и възможностите на разпита им в условията на очна ставка, за да се изчерпат процесуалните възможности на този доказателствен способ. На стр. 7 от решението въззивният съд е изложил становището си, че подсъдимият е подписал дневника за посетители на РПУ, грамотен е и следователно е прочел, че С. Т. не е посочен като лице, което е работило с него. От това заключение е направен извод за намерение за набеждаване предвид документираната невинност на пострадалия. Внимателният оглед на приложените копия на този дневник, както и цялостния му вид във фотоалбума на графическата експертиза, поставят под съмнение категоричността на това съждение. Колонката, където са вписани имената на свидетелите З служителите на РПУ, провели разпита със задържаните лица, няма титулна част на всяка страница т.е. твърде рисково е да се предположи, че подсъдимият, подписвайки се след няколко часа престой в полицията, е изяснил какви са имената в съседната колонка и злоумишлено е обвинил лице, което не фигурира там. Обобщено, дейността на втората инстанция по проверката и анализа на доказателствения материал не покрива заложените в НПК стандарти. Тук е мястото да се припомни, че суверенно право на решаващия състав е да формира вътрешно убеждение по достоверността, надеждността и достатъчността на доказателствените източници, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото. Всяко отклонение от този принцип представлява съществено процесуално нарушение . Ето защо искането за възобновяване на производството следва да бъде уважено, а делото - върнато за разглеждане от въззивния съд от стадия на закритото заседание по допускане на доказателствата, откъдето да започне отстраняване на посочените по-горе процесуални несъобразности. При този изход на делото не следва да се обсъждат доводите за нарушение на материалния закон поради несъставомерност на деянието. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК