Решение № 4691 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9552/2009 г.
ВАСV отделение12.04.2010 г.докладчик т Марина Михайлова
Диспозитив
Оставя в сила решение от 18.05.2009 г., постановено по адм. дело № 1008/2008 г. на Административен съд град Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4691 от 12.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9552/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по геодезия, картография и кадастър, град София против решение от 18.05.2009 г., постановено по адм. дело № 1008/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова заповед № РД-18-90/15.12.2007, за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Желязно, община Марица, в частта за поземлен имот 29.28, 29.29, 29.30, 29.203 и 13.8. Оплакванията в касационната жалба са недопустимост и неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответниците - Цветана Николова Китова, Вълка Стоева Георгиева, Мария Георгиева Георгиева - Папаризова и Никола Георгиев Георгиев, чрез пълномощника си са депозирали писмено възражение за неоснователност на касационната жалба. Ответникът кметът на Община Марица е депозирал писмено възражение със становище за основателност на касационната жалба. Областният управител на област Пловдив не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за допустимост и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил заповед № РД-18-90/15.12.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК гр. София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Желязно, община Марица, в частта относно имоти 29.28, 29.29, 29.30, 29.203 и 13.8, като е върнал преписката на административния орган за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри в обжалваната част съобразно действителните права на собственост. Със заповед № РД-16-29/20.06.2006 г., на основание чл. 35, ал. 1 и 2 от ЗКИР изпълнителният директор на АК е открил производство по създаване на кадастрална карти и кадастрални регистри за землището на с. Желязно. На 3.04.2007 г. жалбоподателите пред АС са подали възражение до кмета на община Марица с искане за изменение на кадастралния план поради допусната грешка. С оспорената заповед е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Желязно, община Марица, като възражението на жалбоподателите по отношение на собствените им имоти е било за неправилно нанасяне в кадастралната карта на техните имоти като собственост на община Марица, при липса на документи за собственост. Назначената със заповед № РД-14-61/25.06.2007 г. комисия е разгледала постъпилите възражения и с протокол № 173/9.11.2007 г. е приела кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Желязно, като не е възприела направените възражения по отношение на процесните имоти. По делото е представено нотариален акт № 72/1931 г., съгласно който Никола Георгиев Латинин /наследодател на Вълка Стоева Георгиева, Мария Георгиева Георгиева, Никола Георгиев Георгиев и Цветана Николова Китова/ е станал собственик чрез покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място от 11 дка и 2/1/2 ара, заедно с постройките в него, находящо се в землището на с. Желязно. С решение по гр. дело № 1729/1994 г. Пловдивският районен съд, влязло в сила на 25.04.1995 г. е признато за установено по отношение на държавата и на община Марица, че Георги Николов Георгиев и Цветана Николова Китова са собственици на недвижим имот от 5630.00 кв. м, представляващ парцел I I- училище, част от имот № 9 в кв. 2 по плана на с. Желязно, Пловдивска област. Съгласно приетата съдебно - техническата експертиза, че придобитият през 1931 г. имот от Латинин имот е заснет по плана от 1963 г. като пл. № 9 в кв. 2 по плана на селото и е бил с площ от 11300 кв. м, от които 9500 кв. м - в регулация и 1800 кв. м - извън регулацията на селото. С кадастралния и регулационен план на село Желязно от 1995 г. бившия имот пл. № 9 е заснет и отразен с нови планоснимачни номера: пл. н. 27 с площ от 5843 кв. м; пл. н. 28 с площ от 3230 кв. м и пл. н. 29 с площ от 1000 кв. м. Общата площ на посочените имоти е 10073 кв. м. От заключението на експертизата се установява, че при изработването на новата кадастрална карта на с. Желязно имотите на жалбоподателите не са отразени съгласно представените от тях документи за собственост и обсъденото по-горе съдебно решение, което има сила на присъдено нещо между страните по делото. Като е обсъдил доказателствата по делото и приетата експертиза, АС е изложил мотиви за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените му указания в мотивите на оспореното решение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилни са изводите в обжалваното решение за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР, която предвижда установяването на границите на поземлените имоти, чрез означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР въвежда задължение за собственика да представи на компетентните служби акт, удостоверяващ правата му на собственост, което в случая е изпълнено от жалбоподателите пред първата инстанция. Съобразяването с вещните права е задължение както за собственика, така и за органа. Представените в процеса документи за собственост, както и влязлото в сила решение по гр. дело № 1729/1994 г. на Пловдивския районен съд, установяват правата на собствениците на процесните имоти, така както бяха разисквани в предходното изложение. В този смисъл е и заключението на съдебно - техническата експертиза. Правилни са изводите на АС, че не е налице спор за материално право по отношение на спорните имоти, тъй като този спор е бил вече решен със сила на присъдено нещо, за което може да бъде направен извод и от представените съдебни решения по гр. дело № 485/2005 г. на Пловдивския районен съд, гр. дело № 1392/2006 г. на Пловдивския окръжен съд и гр. дело № 1975/2007 г. на Върховния касационен съд. След като собствениците на имотите, които не са били нанесени в кадастралната карта са депозирали искане за отстраняване на грешка в последния кадастрален план на с. Желязно и вече е била налице процедура по ЗКИР, задължение на кмета на общината е било да изпрати възражението на компетентните органи от Агенцията по кадастъра и имотния регистър за съобразяването на правото на собственост при изготвянето на кадастралната карта и кадастралните регистри на село Желязно по отношение на процесните имоти. Като е обсъдил всички относими към спора доказателства и е преценил същите с оглед на приложимите правни норми, АС е постановил обосновано и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са и оплакванията за недопустимост на съдебното решение, поради просрочие на жалбата пред първоинстанционния съд. От доказателствата по делото се установява, че заповед № РД-18-90/15.12.2007 г. е обнародвана в ДВ, бр. 6/18.01.2008 г. Срокът за оспорването й е 30-дневен съгласно нормата на чл. 49, ал. 2 от ЗКИР, и като такъв, който се брои в дни, започва да тече на следващия ден от съобщаването и изтича в последния ден. Това е 18.02.2008 г. Ако се брои срокът по предложения начин от касатора, той пък изтича в неделя - 17 февруари и тогава валидна е отново датата 18.02.2008 г. Разноски от ответниците не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс