Решение № 3286 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 244/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Ем Ел Трейд София ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Н. Х., подадена чрез адв. Механджиева, срещу Решение 1190 от 30.10.2024 г. по адм. дело 126/2023 г. по описа на Административен съд Силистра (АС-Силистра), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-03001922003973-091-001 от 15.03.2023, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 87 от 06. 06.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 133 555.02 лева и лихви по чл.1 ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.175 ДОПК, от 28 965.84 лева.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че доставчиците ДМС-Ойл-Груп ЕООД, ПМ Ойл ЕООД и Лотоси ООД са имали техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките. В допълнение сочи, че са налице разплащания по банков път с Лотоси ООД. Аргументира се, че според представения и неоспорен от ответника договор с Лотоси ООД за доставка на горива, доставчика е поел ангажимент за транспортирането на стоките до обекта на Ем Ел Трейд София ЕООД. Релевира доводи, че съдът напълно е игнорирал декларациите за съответствие и представените дневни финансови отчети, изпратени по ел. път на НАП. Акцентира, че същите съдържат данни за постъпилите и изведени от ревизираното дружество горива по вид, време и количество. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отмяна на РА. Алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Великова оспорва същата в писмено становище, претендира оставяне в сила на решението и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС-Силистра е бил РА Р-03001922003973-091-001 от 15.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 87 от 06. 06.2023 г. на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с който на Ем Ел Трейд София ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 133 555.02 лева и лихви по чл.1 ЗЛВДТДПДВ, във връзка с чл.175 ДОПК, от 28 965.84 лева.

В хода на ревизията е установено, че основната дейност на дружеството през ревизирания период е продажби на дребно на горива в следните обекти: бензиностанция в гр. Шумен, автомивка в гр. Силистра и автомивка в гр. Дулово.

Според ревизиращите задълженото лице неправомерно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, по фактури за получени стоки от доставчици - ПМ Ойл ЕООД, Лотоси ООД и ДМС-Ойл-Груп ЕООД, поради липсата на доказателства за реалното, фактическото доставяне на описаните във фактурите стоки (различни количества гориво), фискални бонове от ЕСФУ, изискуеми от чл.25 ал.1 т.2 Наредба Н-18/2006г.; доказателства за място на натоварване и разтоварване на горивото; доказателства за извършеното им транспортиране - водач; специализиран автомобил със съответен рег.номер; пътен лист;товарителница или др.;за преобладаващата част от релевираните доставки (основно от Лотоси ООД) не били представени съпроводителни документи - АДД, експедиционни бележки, декларация за съответствие на качеството на течните горива, фискален бон.

Съдът е приел, че процесният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма, при наличие на мотиви, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна при съобразяване на доказателствата, събрани в хода на ревизията и на съдебното производство, заключението на приетата съдебно счетоводна експертиза (ССЕ) и две допълнителни такива, заключението по съдебно-компютърно-техническа експертиза (СТЕ) и допълнителна такава първоинстанционният съд приел, че РА е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДДС.

По отношение на фактури 534/08.10.2021 г.; 545/17.10.2021 г., 163/08.04.2021 г. и 589/12.11.2021 г. (л.246-л.248), издадени от ДМС-Ойл-Груп ЕООД за продажба на EFIX дизел, АС-Силистра е акцентирал върху липсата на представени фискални бонове, липсата на доказателства за извеждането на горивото (в процесните обеми) от резервоарите на доставчика, както и на такива за неговото транспортиране от гр. Дулово до гр. Шумен. Съдът е приел, че няма реални доставки по обсъдените по-горе фактури.

По отношение на фактури 0000300006/09.11.2021 г. с предмет 3200 литра евро дизел, 0000300051/19.12.2021 г. с предмет 6000 литра евро дизел, фактура 0000300059/27.12.202021 г. с предмет евро дизел от 3200 литра, 0000300040/08.12.2021 г. с предмет евро дизел от 5000 литра с получател ПМ Ойл ЕООД са представени АДД, издадени от Инса ойл ЕООД, експедиционни бележки и декларации за съответствие на качеството на течните горива. Административният съд е изложил мотиви, че няма издадени фискални бонове от ФУ за продаденото гориво на Ем Ел Трейд София ЕООД, липсват транспортни документи за превоза на горивото до гр. Шумен и доказателства за извеждане на горивото от обекта на ДМС-Ойл-Груп ЕООД . Съдът е допълнил доводите си с отчетените разлики в нивомерните системи на бензиностанциите на доставчика и на ревизираното дружество за доставките на горивото.

Във връзка с фактурите, издадени от Лотоси ЕООД, обхващащи данъчни периоди: от м.януари.2020 г. до м.септември 2020 г. вкл., (подробно описани в РД от стр.19 до стр.28), с предмет евро дизел (предимно) и бензин А 95Н по фактура 0000102901/27.04.2020 г., първоинстанционният съд е обобщил, че са представени АДД, издадени от Инса ойл ЕООД, експедиционни бележки и декларации за съответствие на качеството на течните горива. Административният съд се е мотивирал, че няма представени транспортни документи, както и доказателства за реалното извеждане на фактурираните количества гориво от резервоарите на доставчика.

АС - Силистра е посочил, че по фактура 400400068/21.01.2020 г. за 4000 литра евро дизел, постъпилото количество дизелово гориво при задълженото лице предхожда по време доставката в резервоарите на Лотоси ЕООД. По фактура 400400086/01.03.2020 г. за 4 800 литра евро дизел, липсвали доказателства за реалното извеждане на горивото от резервоари на Лотоси ЕООД, вкл. неиздадени ФБ и, за документи за транспорта на горивото до обекта на ревизираното дружество. Сходна е ситуацията и по фактура 0400400145/31.08.2020 г., издадена от Лотоси ЕООД и фактура 459312/31.08.2020 г. издадена от Инса ойл ЕООД.

Административният съд е възприел доводите на приходните органи и относно издадените фактури след фактура 0400400153/09.09.2020 г. за представените от Ем Ел Трейд София ЕООД в хода на ревизията товарителници, в които нямало положен подпис, поради което не ги е ценил. Съобразил е, че във всички товарителници е посочен за водач - Ю. Х. (баща на управителя на ревизираното дружество) като за посочените автомобили е установено, че са собственост на други дружества, представлявани от П. Й., съдружник на собственика на оспорващото дружество до преобразуването му в ЕООД. Посочил е липсата на доказателства за извеждането на съответните количества горива от резервоари на доставчика и транспорта на горивото до бензиностанцията в гр. Шумен.

По отношение на издадените от Лотоси ЕООД 5 броя фактури за м.10. 2020 г. (стр.30-стр.31 РД), 4 броя фактури за м.11.2020 г. и 11 бр. фактури през м.12.2020 г., 7 бр. фактури през м. 01.2021 г., както и фактурите за м.02.2021 г.. 03.2021 г., 04.2021 г., 07.2021 г., 08.2021 г., 09.2021 г. и 10.2021 г. с предмет - различни количества евро дизел, съдът се е мотивирал с липата на съпътстващи документи. Относно фактура 0400400395/10.07.2021 г. за 3000 литра евро дизел и фактура 0400400442/23.10.2021 г. за 7000 литра евро дизел, нивомерната система на доставчика е отчела постъпване на гориво тип 201, а нивомерната система на ревизираното дружество е отчела доставка на дизелово гориво тип 203, поради което съдът е формирал извод за отсъствие на реални доставки от Лотоси ЕООД по процесните фактури.

Идентични са съображенията на първостепенния съд по фактури 003100001/03.02.2020 г., 0003100005/11.05.2020 г., 0003100009/20.11.2020 г. за доставка на стоки, издадени от Лотоси ЕООД, предвид липсата на придружаващи документи, удостоверяващи приемо-предаването на стоките.

Според АС - Силистра, вещото лице по СТЕ е детерминирало доставките, по които установените разлики в отчетеното постъпило гориво по нивомер и по документи се вместват в границите на допустимите грешки, но този извод не установявало реалното извършване на доставките.

След анализ на всички събрани доказателства първоинстанционният съд е приел, че процесните доставки от Лотоси ООД, ПМ Ойл ЕООД и ДМС Ойл Груп ЕООД покриват признаците на относителна субективна симулация. Формирал е извод, че задълженото лице знае, че участва в привидна доставка.

В заключение обобщава, че доставките по процесните фактури не са реално осъществени, респективно по отношение на същите не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС, във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:

Според националния данъчен закон и постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги.

Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на приемо-предаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС.

Решението е правилно в частта, с която е приет за материалнозаконосъобразен процесният РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит на Ем Ел Трейд София ЕООД по 4 бр. фактури, с предмет дизелово гориво, издадени от ДМС-Ойл-Груп ЕООД и по фактури (подробно описани в РД, стр.19-36) с предмет различни количества гориво и 3 фактури за стоки - масла, антифриз и др., издадени от Лотоси ЕООД.

В останалата част относно приетия за материалнозаконосъобразен РА относно отказания данъчен кредит по доставките на различни количества евро дизел по: фактури 0000300006/09.11.2021 г. с ДДС в размер на 1221,33 лв., 0000300051/19.12.2021 г. с ДДС в размер на 2177,81 лв., фактура 0000300059/27.12.2021 г. с ДДС в размер на 1162,66 лв., 0000300040/08.12.2021 г., с ДДС в размер на 1950 лв., издадени от ПМ Ойл ЕООД, решението е неправилно и следва да се отмени, като бъде отменен и РА в посочената му част.

1. Касационната инстанция не споделя мотивите на първостепенния съд за недоказаност на реалното извършване на процесните доставки на различно количество дизелово гориво по гореописаните 4 бр. фактури, издадени от ПМ Ойл ЕООД с ДДС в общ размер на 6511,80 лв.

Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от Съда на ЕС в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е застъпено и в решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране, допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка. В конкретния случай следва да се отчете и тълкуването, дадено в решението на Съда на ЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама.

В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по категоричен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС или услугата е извършена и резултатът е предаден от доставчика на получателя чл.9, ал. 1 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки.

Доставките на горива е специфична търговска дейност, като при доказване на реалното им извършване следва да е налице съобразяване с предпоставките за законосъобразно упражняване на данъчен кредит от получателя по доставките съгласно ЗДДС, както и с изискванията в Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.

В хода на ревизионното производство Ем Ел Трейд София ЕООД е представило относимите, допустимите и необходимите за установяване на факта на приемо-предаването на стоките документи. Налице е съответствие между предмета на доставките, посочен във всяка една от фактурите и предмета на доставките по експедиционните бележки.

На първо място, неправилно съдът не е ценил представените декларации за съответствие на качеството на течните горива в съответствие с изискването по чл.12, ал. 3 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, от предходните доставчици Инса Ойл ЕООД, и Ромпетрол България ЕАД, като вписаните количества гориво съответстват на тези по фактурите, издадени от ПМ Ойл ЕООД. Във всички декларации за съответствие е вписано, че горивото е предоставено за разпространение на ПМ Ойл ЕООД, а във всички заверки за предоставено количество дизелово гориво е отразено, че съответното количество гориво се предоставя за разпространение на Ем Ел Трейд София ЕООД. Същите са датирани и надлежно подписани от представител на ПМ Ойл ЕООД за предоставил горивото и от представител на Ем Ел Трейд София ЕООД за получил горивото.

На второ място, представен е АДД към всяка от процесните фактури, който доказва, че е издаден от данъчно задължените лица, по образеца съгласно приложение 14, чл. 80, ал. 1 ППЗАДС и съдържа данни за издател, вложител и превозвач на акцизните стоки, данни за самата акцизна стока (вид, количество, стойност) и регистрационен номер на транспортното средство, адрес на мястото на доставка. С акцизният данъчен документ се доказва, че горивото е напуснало данъчния склад. В тази връзка приходните органи и първоинстанционния съд не са ценили този документ, но с него може да се извърши проследяване на стоката от данъчния склад на производителя и/или вносителя до крайния потребител.

Действително по делото липсват доказателства за извършения транспорт като товарителници или пътни листи, но в обясненията на представителите на дружествата не се съдържа противоречие относно факта за липсата на транспорт на горивото. Според писмените обяснения на управителя на ПМ Ойл ЕООД, доставчикът не е извършвал транспорт на клиента . Съгласно представените писмени обяснения на РЛ, транспортът на горивото по процесните фактури не е извършен от доставчика. Възприемането от съда на констатацията на ревизиращите органи, че процесните доставки са нереални, защото няма доказателства за транспорта на горивото до обекта на ревизираното дружество, не съответства на доказателствата, събрани по делото, като същите не са оспорени от приходната администрация.

Едновременно с това ССчЕ установява и осчетоводяване на продаденото на задълженото лице гориво, вкл. и данни за плащането му, което преценено в съвкупност с другите доказателства, води до извод, обратен на този, направен от първоинстанционния съд. АС-Силистра неправилно се е съсредоточил върху липсата на издадени фискални бонове от ФУ, доколкото още в хода на ревизията доставчикът е представил банкови извлечения, удостоверяващи извършеното разплащане от Ем Ел Трейд София ЕООД. Освен това, според заключението на ССчЕ доставчикът е разполагал със стокова наличност, за да осъществи продажбите по процесните фактури, както и с техническа и кадрова обезпеченост.

Следва да се отбележи, че съгласно приетата и неоспорена допълнителна ССчЕ горивото, постъпило по процесните фактури, е било обект на последващи доставки от ревизираното дружество.

На следващо място, според допълнителната СТЕ, по въпрос три, вещото лице е дало отговор, че във всички извършени доставки има разминаване между зареденото гориво и отчетеното от нивомерната система и подадените данни от акцизните документи на НАП. По специално в колона 30 от приложение 2 експерта е установил допустимите разлики в отчетеното постъпило гориво по нивомер и документи. За фактури 0000300006/09.11.2021 г., 0000300059/27.12.2021 г., 0000300040/08.12.2021 г. е отбелязано, че се вмества в допустимата разлика. Единствено за фактура 0000300051/19.12.2021 г. не е посочено, че се вмества в допустимата разлика, но тази констатация сама по себе си не води до извода за недоказаност на доставката.

Следователно, съвкупната преценка на доказателствата обосновава извода за доказаност на приемо-предаването на процесните количества гориво по фактурите, издадени от ПМ Ойл ЕООД с получател Ем Ел Трейд София ЕООД. Като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА в посочената част, АС Силистра е постановил неправилно решение и същото следва да се отмени, като бъде отменен РА и в описаната част.

1. Касационната инстанция споделя мотивите на първостепенния съд в частта за недоказаност на реалното извършване на процесните доставки по 4 бр. фактури, с предмет дизелово гориво, издадени от ДМС-Ойл-Груп ЕООД и по фактури (подробно описани в РД, стр.19-36) с предмет различни количества гориво и 3 фактури за стоки-масла, антифриз и др., издадени от Лотоси ЕООД.

Подробно по отношение на всяка една от процесните фактури съдът е обсъдил събраните доказателства и е установил, че липсват доказателства за фактическо извеждане на горивото от резервоарите на бензиностанциите на доставчиците или има несъответствия между изведеното гориво или въведеното в резервоара на ревизирания, както и липсата на въведено гориво. Настоящият касационен състав споделя извода на административния съд за законосъобразност на процесния РА в посочената част и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

2.1 По отношение на доставките на гориво по фактури 534/08.10.2021 г.; 545/17.10.2021 г., 163/08.04.2021 г. и 589/12.11.2021 г. (л.246-л.248), издадени от ДМС-Ойл-Груп ЕООД липсват представени договори, експедиционни бележки, товарителници, АДД, декларации за съответствие на качеството на течните горива или приемо-предавателни протоколи. Обясненията на доставчика не могат да заместят доказателствата за фактическото разпореждане със стоките. Освен това същият е декларирал, че не е осъществявал превоз на горивото до гр. Шумен, обратно на твърденията на Ем Ел Трейд София ЕООД. ДМС-Ойл-Груп ЕООД е обяснил механизма на зареждането, който се е осъществявал от бензиноколонки, за което са издавани фискални бонове. В настоящия случай липсват фискални бонове, включително за частично зарежданите количества в продължение на няколко дни, каквито има представени за фактура с 163/08.04.2021 г.

Гореизложеното сочи, че липсват каквито и да е доказателства за извеждането на количеството гориво по процесните фактури от бензиноколонките на доставчика, както и доказателства за неговото транспортиране от гр. Дулово до гр. Шумен, което налага извод, че няма реални доставки по процесните фактури, издадени от ДМС-Ойл-Груп ЕООД.

2.2 По отношение на доставките на гориво по фактури, подробно описани в РД, стр.19-36, издадени от Лотоси ЕООД, настоящият касационен състав споделя изводите на първостепенния съд за недоказано извършването на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

Следва да се отбележи, че по една част от фактурите са представени АДД и експедиционни бележки. Налични са и декларации за съответствие на качеството на течните горива, но в заверките на същите са налице множество несъответствия, липсват подпис и печат или на дружеството - за предоставил горивото или на дружеството - за получил горивото. Липсват доказателства за извеждане на горивото от обекта на доставчика до обекта на задълженото лице, както и издадени фискални бонове.

По отношение на другата част от фактурите, към същите са представени товарителници. Съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за автомобилния превоз задължително товарителниците се подписват и подпечатват от изпращача и превозвача, а представените товарителници по делото не съдържат тези реквизити.

2.3 Относно фактури 003100001/03.02.2020 г., 0003100005/11.05.2020 г., 0003100009/20.11.2020 г., издадени от Лотоси ЕООД с предмет стоки - антифриз ЕЛИТ 5 л., масло МОТТО 1SW40, добавка дизел, М 10Д, обосновано административният съд е изложил съображения за липсата на съпроводителни доставките документи.

При условията на чл. 24, ал. 2 ЗЗД собствеността върху определените по рода си вещи се прехвърля при определянето им по общо съгласие или от момента на предаването им. В случая липсват доказателства за установяване на факта на приемо-предаването на стоките от доставчика на ревизираното дружество.

Липсата на достатъчно информация във фактурата и съпътстващите я документи е пречка за установяване наличието на материалноправните предпоставки за признаване правото на приспадане на ДДС, то това право може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на облагаеми доставки, които разполагат с непълни фактури. В посочения смисъл е и решението на Съда на ЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012, P. T. SA.

От друга страна, осчетоводяването на процесните доставки е само косвено доказателство, което при липса на други преки и непротиворечиви доказателства във връзка с изпълнение на доставките, не може да обоснове несъмнен извод за реалността им. Недоказаната реална доставка, макар и документално оформена и отразена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице. Ето защо обосновано административният съд не е ценил заключението по ССчЕ и СТЕ. Съгласно чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда с другите доказателства по делото.

С оглед на горното, при правилна и съвкупна преценка на доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон АС Силистра е обосновал извод за законосъобразност на РА в посочените му части.

По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу РА относно отказания данъчен кредит в размер на 6511,80 лева (главница) по фактури 0000300006/09.11.2021 г., 0000300051/19.12.2021 г., фактура 0000300059/27.12.2021 г., 0000300040/08.12.2021 г., издадени от ПМ Ойл ЕООД, като бъде постановено друго с отмяна на РА в посочената част. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

По разноските: С оглед частичното отхвърляне на жалбата на дружеството срещу процесния РА решението следва да се отмени в частта на присъдената в полза на НАП сума за горницата над 10 424,11 лева и за касационното производство се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1700 лева. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е формиран с оглед тълкуването, дадено с Решение на Съда на ЕС по дело С - 438/22 и конкретните процесуални действия по осъществена защита от страна на ответната страна в рамките на първоинстанционното и касационното производство, като се съобрази и максималният размер на дължимата държавна такса за касационно обжалване по този вид дела.

В полза на Ем Ел Трейд София ЕООД следва да се присъдят разноски в общ размер на 102,00 лева за първоинстанционното производство относно претендирани и направени разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи лица съразмерно на уважената част от жалбата. Пред настоящата инстанция касаторът не е претендирал разноски, не е представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направени такива, поради което същите не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 и 2 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,