Решение № 6909 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3138/2019 г.

Решение № 6909 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3138/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Бар Луук 16" ЕООД, чрез адв. Топалов, против решение № 2432/13.12.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 1973/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000317004660-091-001/04.01.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта, потвърдена с Решение № 47/20.04.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, с която на дружеството са установени: І. Задължения за ДДС общо в размер на 5166, 34 лв. и лихви 500, 06 лв., от които по периоди и в размер, както следва: за м. 11. 2016 г. – 339, 63 лв. и лихви 37, 53 лв; за м. 12. 2016 г. – 2390, 00 лв. и лихви 236, 50 лв; за м. 01. 2017 г. – 949, 95 лв. и лихви 86, 30 лв; за м. 02. 2017 г. – 1002, 08 лв. и лихви 82, 82 лв; за м. 05. 2017 г. – 484, 68 лв. и лихви 56, 91 лв; ІІ. Задължения за КД по ЗКПО за периода 06. 2016-12. 2016 г. – 4963, 95 лв. и лихви 384, 74 лв. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира се присъждане на сторените разноски. Ответникът – директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. Колева, оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 860, 45 лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС – Варна е ревизионен акт /РА/ № Р-03000317004660-091-001/04.01.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта, потвърдена с решение № 47/20.04.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, с която на дружеството са установени: І. Задължения за ДДС общо в размер на 5166, 34 лв. и лихви 500, 06 лв., от които по периоди и в размер, както следва: за м. 11. 2016 г. – 339, 63 лв. и лихви 37, 53 лв; за м. 12.2016 г. – 2390, 00 лв. и лихви 236, 50 лв; за м. 01. 2017 г. – 949, 95 лв. и лихви 86, 30 лв; за м. 02. 2017 г. – 1002, 08 лв. и лихви 82, 82 лв; за м. 05. 2017 г. – 484, 68 лв. и лихви 56, 91 лв; ІІ. Задължения за КД по ЗКПО за периода 06.2016-12. 2016 г. – 4963, 95 лв. и лихви 384, 74 лв. Първоинстанционният съд е приел обжалвания акт за издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е стигнал до извод, че процесният ревизионен акт е законосъобразен. Относно фактури № 3/24.01.2017 г., № 5/20.02.2017 г., № 6/27.02.2017 г. и № 13/31.05.2017 г., издадени от "Хипермакс 16" ЕООД и "Формула 16 Варна" ЕООД, първоинстанционният съд е стигнал до извод, че не са представени доказателства за съхранение на процесните стоки – алкохолни и безалкохолни напитки, кафе и др. от дружествата – доставчици. По отношение на фактура № 28/30.11.2016 г. за доставка на стоки, издадена от "Пин Код" ЕООД, съдът е приел, че от страна на жалбоподателя са представени само копие на фактурата с касов бон към нея и писмени обяснения, че стоките са транспортирани с личния автомобил на управителя на ревизираното дружество. Установил е, че не са представени пътни листи, документи за закупено гориво или други документи, от които да се обоснове извод, че личният автомобил на управителя на дружеството е бил ангажиран към дейността на дружеството. Първоинстанционният съд е стигнал до извод за недоказаност на реалното извършване и на маркетинговите услуги по фактурите, издадени от "Пин Код" ЕООД, "Стебар груп" ЕООД и "Корпус 3" ЕООД. Установил е, че не са ангажирани доказателства за конкретния предмет на услугата и как е определена нейната стойност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Касационният съд намира изводите на АС – Варна за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Варна. За пълнота следва да се акцентира върху обстоятелството, че в процесните фактури, издадени от "Пин Код" ЕООД, "Стебар груп" ЕООД и "Корпус 3" ЕООД, се констатира липсата на индивидуализация на предмета им. Видно от съдържанието като предмет на доставката е записано: "маркетингово проучване". Съдържанието на фактурите не отговаря на изискването на чл. 114 от ЗДДС – в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Тази неяснота относно предмета на доставките не е преодоляна и чрез представени съпътстващи документи, тъй като такава липсва и в представените договори, поръчки и приемо-предавателни протоколи. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчни събития. В Решение от 08.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12, се приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Относно представените приемо-предавателни протоколи едва в съдебното производство, в тях не са посочени имената на лицата, които са ги подписали, което разколебава тяхната доказателствена стойност. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба, на ответника по касация - дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 645 лв. съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,