Решение № 2452 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4520/2011 г.

Решение № 2452 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4520/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Марийка Михайлова Кирова и Лиляна Иванова Стоичкова, от гр. Перник, подадена чрез упълномощен адв. Милка Христова, против решение от 13.02.2009 г., постановено от Окръжен съд - Перник по адм. д. № 369/2008. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателите съдът неправилно е приел, че решението на Поземлената комисия е нищожно, тъй като е постановено от незаконен състав. Във връзка с това твърдение в жалбата е посочена практика на ВАС, според която оспорването на законосъобразността на решението на поземлената комисия в производството по обжалване на заповедите по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е недопустимо. Касаторите твърдят също, че незаконосъобразно съдът се е произнесъл по материално-правен спор за собственост в административното производство по обжалване на заповедта на областния управител, с която е одобрен плана за новообразуваните имоти. Молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила и да постанови друго, с което да отмени заповед № РД - 336/02.02.2004 г. на областния управител на Пернишка област в обжалваната й част. Ответната страна - Областният управител на Пернишка област, чрез упълномощен юрисконсулт Кацаров изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответните страни Димитър Петров, Фиданка Петрова, Йорданка Митева, Богинка Михайлова, Васил Михайлов, Георги Михайлов, Венцислав Михайлов, Миглена Михайлова, Катя Михайлова, Маргарита Петрова, Стефка Михайлова, Елеонора Стоилова и Симеон Петров, чрез процесуален представител адв. Христова в писмено становище поддържат неправилност на обжалваното решение и искат отмяната му. Ответните страни - Соси Антонова, Красимир Антонов не изразяват становище по жалбата. Заинтересованата страна - Антон Антонов, чрез пълномощник адв. Михаил Антонов, в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - Стефан Табаков, в съдебно заседание лично оспорва жалбата. Заинтересованите страни - Елизабета Христова, Мария Велева, Стойчо Симов, Петър Велев и Валентин Несторов не заявяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за отхвърляне на касационната жалба и посочва, че неправилно съдът е упражнил инцидентен контрол на акта по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ. От друга страна заявява, че преценката на неанализираните от съда доказателства и относимата правна уредба по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не обективира предпоставки за отмяна на одобрения ПНИ в оспорената му част, тъй като е установено, че възстановеният имот от ПК е индивидуализиран само по площ. В ПНИ отреждането на имотите за възстановяване и за другите категории правоимащи лица по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ е извършено в съответствие с регламентите в закона и правилника за неговото приложение. Предвид посоченото счита, че процесното решение следва да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 13.02.2009 г. е отхвърлена жалбата на Симеон Михайлов Петров от с. Драгичево, Марийка Михайлова Кирилова от гр. Перник, Фиданка Илкиева Петрова от с. Драгичево, Димитър Михайлов Петров, Лиляна Иванова Стоичкова от гр. Перник, Йорданка Иванова Митрева от с. Боснек, Богинка Венкова Михайлова от с. Владая, Георги Кирилов Михайлов, Васил Кирилов Михайлов, Венцислав Кирилов Михайлов, Миглена Кирилова Михайлова, Катя Кирилова Михайлова от с. Голямо Бучино, Соси Ваханова Антонова от гр. София, Красимир Михайлов Антонов от гр. София, Маргарита Владимирова Петрова от с. Драгичево, Стефка Варадинова Михайлова от гр. София и Елеонора Варадинова Стоилова от с. Драгичево, подадена против одобрения със заповед № РД-336/02.02.2004 г. на областния управител на Пернишка област на осн. § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ план на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Драгичево, Пернишка община в частта му относно имоти № 5, 7 и 9 в м. "Серимеш" и имоти № 4 и 459 в м. "Крушите" в същото землище. За да постанови решението си, съдът се е съобразил със задължителните указания дадени от Върховния административен съд, четвърто отделение, с решение № 3877/02.04.2008 г., постановено по адм. дело № 5640/2007 г., с което е отменено решение № 361 от 21.03.2006 г., постановено по адм. д. № 1206 по описа за 2004 г. на Пернишкия окръжен съд и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В отменителното решение е указано при новото разглеждане на спора да се изискат от общината или от администрацията, за която има данни, че в нея се намират решението на комисията, назначена от областния управител, скица за комбинирания план, изработен въз основа на помощния и този на новообразуваните имоти, регистърът на имотите, за да може да се направи правилна преценка относно имотите, върху които се възстановява собствеността на наследниците на Михаил Тоскин и каква част е предоставена на ползватели, с признато право на собственост и за двете местности. Също така е указано жалбоподателите да представят и решение № 1 от 28.05.1999 г. на ОСЗГ в цялост, за да се конкретизира претенцията им. При новото произнасяне решаващият съд е изискал решение № 01 от 28.05.1999 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" (ОСЗГ) - Перник в цялост. По направеното искане ОСЗГ е отговорила, че по съответната преписка на жалбоподателите такова решение няма и е изпратила наличното такова, а именно: решение № 01/29.03.1999 г. От своя страна жалбоподателите са представили заверен препис от същото решение. Ответната страна е оспорила представения препис, предвид факта, че то е издадено на 28.05.1999 г. и се явява последващо спрямо приложеното решение по делото на ПК - Драгичево, което е датирано от 29.03.1999 г. и е поискано жалбоподателите да представят оригинал или официален препис. Такъв не е представен. При това положение първоинстанционният съд е приел за недоказан фактът, че жалбоподателите имат осъществена реална реституция по реда на ЗСПЗЗ, относно посочените в жалбата имоти. Такава реално възстановяване съдът е приел, че не може да бъде доказана и чрез изпратения до съда от ОС "ЗГ" препис от решение № 01/29.03.1999 г. на ПК с. Драгичево, тъй като същото е приел за нищожно, като постановено от незаконен състав. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение като краен резултат е правилно, но по различни мотиви от изложените в него. Окръжният съд- Перник неправилно е упражнил инцидентен контрол върху решение № 01/29.03.1999 г. на ПК, с. Драгичево и е приел същото за нищожно, като постановено от незаконен състав. Поземлената комисия не е била страна в производството, поради което е недопустимо да се обсъжда неин акт. Отделно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя какъв е съставът на ПК, но не сочи в какъв състав следва да бъдат постановени решенията им и тази норма вече е отменена и не е част от действащото право. Въпросът не е изрично уреден към настоящия момент в специалните приложими актове - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което следва да се прилагат правилата на общия процесуален закон, в случая ЗАП (отм.) и решението е валидно, когато е взето от половината членове от състава на ПК по чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (отм.), какъвто е настоящият случай. От съществено значение е обстоятелството, че в представеното решение, на което се позовават касаторите, не е установено точното местонахождение на реституираните имоти. Същите са индивидуализирани само по площ. Производството по възстановяване на земеделски земи в стари реални или възстановими граници приключва с издаване на решение, придружено със скица на имота - чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Само по този начин се удостоверява правото на собственост за бившите собственици, за които се отрежда имот в плана на новообразуваните имоти. В конкретната хипотеза обаче жалбоподателите не са установили правото си на собственост, за имотите които претендират да им бъдат отредени с ПНИ, поради което законосъобразно съдът е отхвърлил оспорването. От представеното решение не може да се извлече обоснован извод, че точно претендираните имоти са били възстановени на жалбоподателите. В тяхна тежест е било да докажат този факт, което не е сторено. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение като краен резултат е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение