Решение № 5237 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10907/2013 г.

Решение № 5237 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10907/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е касационна жалба от Директор на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 274/29.05.2013 г., поставено по адм. дело № 1087/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отменен Ревизионен акт № 061103189/30.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 556/12.10.2012 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - "Фортуна ЕЦ" ЕООД в писмено възражение и в становище по съществото на спора на адв. Новева оспорва касационната жалба. По делото е постъпила и частна жалба от "Фортуна ЕЦ" ЕООД срещу определение № 356/5.07.2013 г. постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решение № 274/29.05.2013 г. по адм. дело № 1087 от 2012 г. на Административен съд гр. Велико Търново, в частта на разноските. Моли същото да бъде отменено поради неправилност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и провери оспореното решение при условията на чл. 218 от АПК, прие за установено: Касационната и частна жалби са подадени в срок, от надлежни страни и като такива са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, а частната е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил Ревизионен акт № 061103189/30.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 556/12.10.2012 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на първостепенният съд е приел, че всички първични и вторични документи водят до извода, че доказателствата по делото установяват не само движение на стоките по документи, но и реалното им движение и прехвърлянето на собствеността. Относно дължимите разноски съдът е установил, че адвокатското пълномощно не съдържа данни за заплатен адвокатски хонорар. Не приема твърдението на Фортуна ЕЦ" ЕООД, че документът за плащане е приложен, но е изпаднал от делото не по негова вина. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства. Първоинстанционният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка, като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е обсъдил подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещoтo лицe по допуснатата съдебно-счетоводна и графологична експертизи. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за основателна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки на сол за пътища по смисъла на чл. 6 вр. чл. 9 ЗДДС. След направено тълкуване на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и ограниченията на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл. 70, конкретно на това по ал. пета, визиращо "неправомерно начислен данък", и предвид фактите по делото, съдът е изградил изводи, че приходната администрация е направила необосновани фактически констатации за липсата на доставките, което е довело до незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част. Доводите и аргументите на съда в тази насока могат да бъдат систематизирани накратко в следното: Правилно е приел първостепенният съд, че относно процесните фактури, с предмет на доставката сол за пътища по 13 бр. фактури за данъчни периоди м. 01, м. 02, м. 04, м. 09, м. 10, м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г. в размер на 20 275.19 лв., издадени от "Фортуна" АД е доказана реална доставка. Основният мотив на ревизиращият орган да откаже ДК по процесните фактури, е че не е доказано по безспорен начин транспортирането, съхранението, предаването и приемането на стоките. Като мотив е изтъкнато, че представените товарителници и кантарни бележки не могат да бъдат обвързани с процесните фактури. Не е спорно, че от счетоводна страна, както при доставчиците, така и при получателя е налице надлежно осчетоводяване, отчетени са приходи от продажбата при доставчиците, подадени са необходимите документи и декларации във връзка с начисляването на данъка. Тези обстоятелства са установени и въз основа приетата съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е дало заключение, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно за ревизирания период, като стоките по счетоводна сметка 304 "Стоки" са заведени аналитично по вид на стоката, количество и стойност. Експертът твърди, че всички документи, които са съставяни във връзка с процесните доставки кореспондират помежду си - в това число предавателни протоколи, стокови разписки, товарителници и кантарни бележки. Констатирало е плащане по банков път на всички доставки. Изследван е и въпроса за налични стоки в доставчика и предходния такъв и е дало заключение, че и двамата са разполагали в необходимите количества за да изпълнят доставките. Посочил е също и данни за последваща реализация тъй като ДЗЛ е изписало процесните стоки аналитично по вид на стоката, количество и стойност. Що се отнася до приемно предавателните протоколи в тях действително е посочено само град Бургас и липсват данни за конкретния адрес и мястото на предаване и получаване на стоката. Органа по приходите е оспорил по реда на чл. 193 от ГПК автентичността на подписите и верността на съдържанието на 13-те приемо-предавателни протоколи, и достоверността на датата и съдържанието на стоковите разписки, кантарните бележки, товарителниците и пътните листи. Заключението на вещото лице графолог е, че подписите, чиято автентичност е оспорена са положени от лицата, сочени като техни автори. При тези данни правилно съда е приел, че процесните документи представени от жалбоподателя следва да бъдат ценени като доказателства. Фактът, че по делото не са представени някои вторични документи във връзка с изпълнението на процесните доставки, или те неправилно са били оформени не дава основание за отказ на ДК поради нереални доставки. В тази насока е спазен от съда и приципът на ефективността, прогласен по съединени дела СП 95/07 и СП 96/07 г. на съда на ЕС в които се сочи, че условията за приспадане на ДК следва да са такива, че да "не прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на приспадане". Анализирайки всички първични и вторични документи, съдът е достигнал до обоснования и верен извод, че доказателствата по делото установяват не само движение на стоките по документи, но и реалното им движение и прехвърлянето на собствеността. С оглед изложеното правилно съдебният състав е приел, че от всички събрани доказателства се установяват реално извършени доставки с предмет сол за пътища. В конкретния случай е налице прехвърляне на собственост върху стоката, за което е платена парична престация от получателя им. С издаването на данъчните фактури е обективирано наличието на сключена между страните сделка, т.е. постигнато съгласие между продавача и купувача. Доказателствата за реалното осъществяване на доставките могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи потенциалната възможност да осъществяване на доставката, в която следва да се включат материално-техническата и кадрова обезпеченост на доставчика; и такива, сочещи прякото й реализиране, към които следва да се причислят приемо-предавателни протоколи, доказателства за индивидуализиране на родовоопределените вещи (стокови или складови разписки, кантарни бележки и др.). По първата група доказателства следва да се съобрази съобразил Решение на Съда на ЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. При идентична на настоящата фактическа обстановка Съдът се е произнесъл категорично, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В конкретния случай не се доказва участие на ревизираното лице в данъчна измама, не са установени обективни данни, от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извършването на такава от някой от преките му доставчици. При това положение съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с обжалвания РА. По втората група доказателства в случая се касае за родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая следва да се приеме, че със съставянето на фактурата и приемо-предавателния протокол е постигнато именно такова съгласие, поради което и именно на тази дата е прехвърлена и собствеността върху солта. По този начин - солта е индивидуализирана, което позволява да се приеме, че собствеността върху нея е прехвърлена съобразно посоченото по-горе правило на ЗЗД. Що се отнася до произхода на стоките при доставчиците или т.нар. материална обезпеченост неустановяването й при условията на пълно доказване не може да доведе до обратния извод за липса на реално извършени доставки, както е приел първоинстанционният съд. С оглед вида и количествата на стоките не е от съществено значение установяването на транспорта. Също така според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка /макар и за услуги/ е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, както вече се посочи по-горе, няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. Предвид установеното прехвърляне на право на собственост и настъпване на данъчни събитие по спорните фактури, както и предвид установеното използване на получените стоки за последващи облагаеми доставки, се приема, че данъкът е начислен правомерно. Не се установяват и "нередности" при получателя по издадените фактури. Органите по приходите не оспорват редовността на воденото от ревизираното лице и неговия доставчик счетоводство. По записванията в счетоводствата на доставчика и получателя е оставена информационна следа за доставките, а позоваването на счетоводните записвания е допустимо при действието на чл. 51 от ДОПК. С оглед изложеното се налага изводът, че обосновано първоинстанционния съд е приел наличие на реална доставка по процесните фактури. Законосъобразни са изводите, че при установено наличие на данъчни събития и липса на други пречки за упражняване на правото на данъчен кредит РА е незаконосъобразен. Решението, с което е отменен РА е правилно и следва да се остави в сила като такова. По частната жалба на "Фортуна ЕЦ" ЕООД Жалбата е основателна. Съгласно чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно и в административния процес, страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. По силата на чл. 80, изр. 2 ГПК страната, която не е представила такъв списък, няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Искането за присъждане на разноските, направени пред първоинстанционната инстанция е направено своевременно - до приключване на устните състезания. Налице са доказателства за размера договореното адвокатско възнаграждение, както и такива, че те са заплатени - договор за извършването на юридическа услуга, препис от банков превод по сметка на правния защитник. Видно е от писменото доказателство - копие от платежно нареждане, че договореното възнаграждение е заплатено преди приключване на устните състезания, поради което са били налице предпоставките за уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Като е приел обратното съдът е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен като вместо него се постанови нов по съществото на спора, с който се уважи искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в първата съдебна инстанция. При този изход на спора в касационното производство не се дължат разноски в полза на касатора. Такива не се дължат и в полза на частния жалбоподател, който изрично заявява, че не претендира разноски пред ВАС. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение