Решение № 11143 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9138/2009 г.

ВАСI отделение30.09.2009 г.докладчик Теодора Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 659 от 21.04.2009 г. на Варненски административен съд, по адм. д. № 1228 по описа за 2008 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11143 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9138/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Ником-65" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Тролейна"№ 48, представлявано от управителя Никола Иванов Пасков, против Решение № 659 от 21.04.2009 г. на Варненски административен съд, по адм. д. № 1228 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 0302270/18.02.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 162/24.04.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 04, 06 и 11.2006 г. общо в размер на 29 103,10 лв. по доставки на "Сианна 2003" ЕООД и "Титаник 2005" ЕООД и не е признато намаление на правото на данъчен кредит в размер на 5 004,80 лв. за м. 12.2006 г. по кредитни известия № № 4 и 5 от 1.12.2006 г., издадени от "Титаник 2005" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на производствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован на събраните по делото доказателства извод за липса на реални доставки по фактурите, по които се претендира данъчен кредит. Неправилно съдът приложил разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС(отм.) по отношение на част от процесните фактури, обвързвайки това приложение с реалността на доставките по фактурите, при установения факт на плащане на ДДС по ДДС - сметка на доставчиците. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "ФОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна поради следното: Спорно пред първоинстанционния съд е било правото на данъчен кредит по доставките на посочените преки доставчици, на които са връчени искания за представяне на доказателства относно счетоводното начисляване на ДДС и реалността на фактурираните доставки на неръждаеми стомана, ламарина, тръби, тел и тефлон. Доставчиците не са представили никакви доказателства. На искането за представяне на доказателства ревизираното лице е представило пътни листи за транспорт главно в област Варна, като мястото на съставяне на фактурите е в област В. Търново. Никакви други доказателства за предаването на вещите, предмет на фактурите и за счетоводното отразяване на ДДС от страна доставчиците не са събрани както в хода на ревизията така и пред съда. Приетото от съда без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза е изготвено без проверка на счетоводствата на преките доставчици, така че съдът правилно е приел, че то потвърждава констатациите на РА за недоказано начисляване на данъка от страна на доставчиците като задължение към бюджета. На доставчика "Титан 2005" ЕООД е съставен РА по особения ред на чл. 122 ДОПК поради нередовно водено счетоводство, което отново потвърждава посочения фактически извод. Законосъобразно съдът е приел, че при липса на доказани реални доставки правото на данъчен кредит не може да се признае само поради плащане на ДДС по ДДС сметка на доставчика по две от спорните фактури. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение

Цитирани разпоредби

1