Решение № 15043 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12123/2013 г.

Решение № 15043 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12123/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, чрез процесуалния представител юрк. Маринова срещу решение № 366 от 01.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1249/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че неправилно положеният от Данчо Николов Стойков труд за периода от 08.10.1990 г. до 31.12.1999 г. е приет за такъв от втора категория. Касационният жалбоподател прави искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу оспорените административни актове да бъде отхвърлена или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът - Данчо Николов Стойков, чрез процесуалния представител адв. Сулов в писмено становище поддържа неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд - Велико Търново е отменил по оспорване на Данчо Николов Стойков решение № 31/27.11.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на същия против разпореждане № 998/11.09.2012 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" за отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) при условията на втора категория труд. Със същото съдебно решение преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 11957/07.05.2012 г. и решаване на въпроса по същество в 14 - дневен срок от получаване й, съобразно дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че по делото е спорен въпроса относно категорията труд, положен от Данчо Николов Стойков на длъжност "ръководител движение" за времето от 08.10.1990 г. до 31.12.1999 г. и че незаконосъобразно директорът на ТП на НОИ - Велико Търново и длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО са направили извод, че положеният труд през посочения период следва да се определи като такъв от трета категория. Съдът, след събиране на относимите за спора доказателства и анализ на всички съществени факти, е обосновал заключение, че в случая е приложима нормата на чл. 67 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.), в който е предвидено, че трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Обосновал е извод, че в случая трудът на Стойков за спорния период следва да бъде зачетен като такъв от втора категория. С разпореждане № 998/11.09.2012 г. на ръководител "ПО" е прието, че ответникът в настоящото производство е навършил изискуемата възраст, като от представените документи е зачетен осигурителен стаж от втора категория - 12 години, 11 месеца и 21 дни и от трета категория - 23 години 5 месеца и 27 дни. Стажът в под. 58210 гр. Горна Оряховица за периода от 08.10.1990 г. до 31.12.1999 г. е зачетен за трета категория, тъй като трудът не е положен от лице, работещо в Български държавни железници (БДЖ) - условие по т. 53 от ПКТП (отм.). При тези данни длъжностното лице е приело, че Стойков няма осигурителен стаж от втора категория труд 15 години и сбор от осигурителен стаж и възраст 100, поради което е отказал отпускането на исканата пенсия. След обжалване на издаденото разпореждане по административен ред е постановено оспореното в първоинстанционното производство решение № 31/27.11.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което жалбата на Стойков е оставена без уважение. Представеното от заявителя уверение изх. № 2177/29.09.2012 г. на поделение "Транспортно строителство и възстановяване" - Горна Оряховица, правоприемник на под. 58210 не е кредитирано от административния орган, който е приел, че не е налице идентичност в тежестта на труда "ръководител движение" в БДЖ и същата длъжност в под. 58210 - Горна Оряховица. Според чл. 53 от ПКТП от втора категория е трудът на работещи в български държавни железници: ръководител на движение, маневрист, стрелочник, работник по поддържането на железен път, диспечер, работник по ремонта на подвижния железопътен състав и съоръженията, механик по техническата експлоатация на вагоните, осигурителните инсталации и съоръженията, машинист и помощник-машинист на железопътни възстановителни средства и подвижна железопътна техника, железопътен кондуктор и вагоноописвач. Следователно, от втора категория по тази разпоредба е трудът на работниците в посочените отрасли - транспорт и съобщения и на изброените длъжности. Затова при прилагането на правилата на чл. 67, ал. 1 от ПКТП следва да се отчитат посочените критерии, но при други случаи, в които работата независимо от отрасъла, е при същата вредност и тежест на труда. В случая няма спор, че ответникът не е работил в БДЖ, но е полагал труд през спорния период като ръководител движение в под. 58210 - гр. Горна Оряховица. Не се спори и относно обстоятелството, че поделението е от войските на Министерство на транспорта, създадени с Указ № 147/1975 г. Назначаването и преназначаването на работниците е по Кодекса на труда като волнонаемни на длъжностите по ЕЩТ - шифър. За всички работещи в жп транспорта е приложим Указ № 9/06.01.1981 г. за работа на състава в жп транспорта, поради което и ответника е имал дадено звание "мл. жп командир" на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 и е получавал възнаграждение за това звание съгласно чл. 8 от цитирания указ. Преценката съгласно чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.) за вредността и тежестта на работата, положена от Стойков като "ръководител движение" е извършена от съда въз основа на писмените доказателства, представени по делото (уверение изх. № 2177/29.09.2012 г.; удостоверение № 2479/13.12.2012 г. на директора на ДП "Транспортно строителство и възстановяване", правоприемник на под. 58210; писмо изх. № 2482/13.12.2012 г.; длъжностна характеристика за длъжност "ръководител движение", одобрена от командир на под. 58210 на 7.04.2983 г.; удостоверение обр. УП-30 № 378/19.05.2000 г.; трудов договор № 354/03.10.1990 г.; извадка от списък по категории за пенсиониране на под. 58920; удостоверение № 5629/20.07.2010 г. на Държавна агенция "Архиви"; писмо изх. № 09-00-77/13.05.2013 г. и писмо изх. № 09-00-199/29.06.2011 г. от изп. директор на "Холдинг БДЖ" ЕАД; длъжностни характеристики за длъжност "ръководител движение" за гара Ребърково и жп район - Червен бряг) и заключението на съдебно - икономическата експертиза. След техния анализ съдът обосновано е приел, че е налице еднаква тежест и вредност на труда, полаган от Стойков и този на идентичната длъжност в БДЖ, като се е позовал и на решението по адм. дело № 14274/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение (приложено заедно с адм. дело № 206/2011 г. на АС - В. Търново по адм. дело № 1249/2012 г., по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение), касаещо идентичен случай на друго лице - Христо Райчев Илиев, работило като "ръководител движение" в същото поделение за периодите 15.03.1982 г. - 30.04.1986 г. и 17.10.1988 г. - 31.12.1999 г. Споровете по тези дела следва да бъдат разрешени по еднакъв начин, защото според принципа за равенство на страните в административното производство сходните случаи се третират еднакво (чл. 8, ал. 2 АПК), а според принципа за служебното начало административният орган събира всички необходими доказателства и осъществява процесуално съдействие на гражданите и юридическите лица за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството (чл. 9, ал. 2 и 4 АПК). Затова в тежест на пенсионните органи е да установят спорният труд при какви условия е положен, а не да изключват същата тежест и вредност само поради обстоятелството, че не е положен в БДЖ. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение счита, че правилно първоинстанционният съд е изградил изводите си въз основа на заключението на приетата по делото експертиза и при съобразяване на представените по делото длъжностни характеристики. Оспорването им от процесуалния представител на директора на ТП на НОИ - Велико Търново в частта на направените дописвания на ръка относно периода на действие не се отразява на доказателствената им стойност съгласно чл. 178, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, след като са обсъдени наред с всички писмени доказателства по делото. Преценени в съвкупност, се налага изводът, че отговорностите и задълженията по длъжностна характеристика за длъжността "ръководител движение" в под. 58210 се припокриват с тези за същата длъжност в БДЖ, т. е. работата в поделението е при идентични нормативни правила и изисквания, както и със същата вредност и тежест като тази в системата на БДЖ. Като е отменил оспореното пред него решение на касационния жалбоподател и е изпратил преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество, Административен съд - Велико Търново е постановил обжалвания съдебен акт в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,