Решение № 6137 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2009 г.

Решение № 6137 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1422/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Мирослава Валентинова", представлявано от Мирослава Петрова, гр. Русе срещу решение № 1702 от 11.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1563 от 2008 година на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против РА № 180800106 от 29.4.2008 г. на ТД на НАП Русе, потвърден с решение № 339 от 19.6.2008 г. на заместник-директор на Д"ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и присъждане на разноските за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол е бил РА № 180800106 от 29.4.2008 г. на ТД на НАП Русе, потвърден с решение № 339 от 19.6.2008 г. на заместник-директор на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са били определени данъчни задължения за съответните данъчни периоди на 2004, 2005 и 2006 година по ЗДДС , ЗКПО и по ЗОДФЛ на Мирослава Валентинова Петрова за дейността й като ЕТ "Мирослава Валентинова Петрова". За да отхвърли жалбата съда е приел, че не са били събрани доказателства, които да оформят друг извод, различен от този на органите по приходите, поради което твърденията на касаторката са останали недоказани. Решението е правилно в частта по ЗДДС и ЗКПО и неправилно относно определените задължения по ЗОДФЛ като мотивите за това са следните: На търговеца са били определени данъчни задължения по ЗДДС поради непризнаване на правото на данъчен кредит за данъчни периоди на м. 5.2004 г. по доставки на "Гея-96" ЕООД, на данъчни периоди на м. 4, 5 и 6 на 2004 година по фактури на "Кинмекс" ЕООД и за данъчни периоди на м. 12.2005 година по фактури, издадени от "ЛЕС" ЕООД общо в размер на 13493, 47 лв. със съответните лихви. Макар и с неправилни и неясни мотиви съда е достигнал до законосъобразни крайни изводи. За да откажат правото на данъчен кредит по посочените фактури органите по приходите са приели от фактическа страна, че доставчиците или не са били намерени, или не са били представили необходимите доказателства, както за начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), така и за реалност на извършените доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 от с. з. От правна страна основанията за отказ на правото на данъчен кредит са посочени като чл. 24 от ЗДДС (отм.) и чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) както и чл. 6 от с. з. Само за пълнота следва да се отбележи, че относно доставките от последния доставчик "ЛЕС" ЕООД няма посочени правни основания за отказ на посочената сума за право на данъчен кредит. Тъй като съда не е обвързан с правните основания, посочени от органите по приходите (или липсата на такива), то твърденията на съответната страна подлежат на доказване по общите процесуални правила. Подлежат на доказване положителните твърдения. Следователно, ако се твърди от касатора, че са били налице всички изисквания за признаване за процесните периоди на данъчен кредит (доколкото може да се извлече от посоченото в жалбите), то той е следвало да представи необходимите за това доказателства. Визираното в решението на съда, че не е оборил фактическите констатации на данъчните органи по отношение на тази част от РА не намира подкрепа в разпоредбите на ДОПК . Разпоредба като бившият текст на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.) не се повтори в ДОПК по отношение на общите ревизии, като следва да се отбележи, че дори и при предвиденото в чл. 124, ал. 2 от ДОПК има условия, при които фактическите констатации на органите по приходите биха могли да бъдат приети за верни до доказване на противното - само при наличие на събрани от органа доказателства. В съдебното производство също не са били представени от касатора необходимите данни за твърденията му за наличие на предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит. Такива доказателства съдебната практика наложи като заключения от вещи лица, които да направят проверки в счетоводствата за доставчиците, писмени доказателства и др. Такива в настоящето производство няма и решението на съда в тази част следва да бъде оставено в сила. Правилни са и изводите относно определените задължения по ЗКПО (отм.) Установените задължения са главница и за лихви за 2004, 2005 и 2006 година. По отношение на тези задължения нито в касационната жалба, нито в първоначалната има развити съответни доводи както на изложените факти, така и на правните основания. Няма представени писмени или други доказателства, които да оформят извод за недължимост на посочените суми. Определените преки данъци са дължими, както и лихвите върху тях. Неправилно е решението по отношение на определени данъци по чл. 35 от ЗОДФЛ. Липсва анализирана фактическа обстановка и надлежни правни изводи. Определените данъци са за 2004 и 2005 година, със съответните лихви, видно от приложения в табличен вид диспозитив на решението на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна. В съдебното решение и други актове са посочени 2004, 2005 и 2006 година. Тези суми са определени на физическото лице Мирослава Петрова поради определяне на различна данъчна основа на следните основания - чл. 122 -124 от ДОПК, като конкретно е посочено само основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Нормата визира следното - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Изисква се в ал. 2 на чл. 122 от ДОПК да се анализират редица обстоятелства - от т. 1 до т. 16. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Следователно презумпцията за вярност на фактическите констатации се обвързва с наличието на доказателства за в случая - декларираните или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице да не съответстват на имущественото или финансово състояние за ревизирания период. Т. е. в тежест на органите по приходите е да съберат необходимите доказателства както относно декларирани или получени приходи, доходи, така и за имущественото или финансово състояние на физическото лице за ревизирания период. Дори да се приеме, че има суми, които са били плащани от лицето, не са събрани категорични доказателства от органите по приходите са финансовото и имущественото състояние на лицето. По делото съществуват твърдения и писмени доказателства за един голям обем заеми от физически лица и банки, които не са били разгледани по съответния ред. В ревизионния доклад дори липсва отделно анализиране на всяко едно от тези доказателства - лични договори за заеми, договори за поръчителство, поемане на дългове, договори за заеми от ДСК. За пълнота следва да се отбележи, че в ревизионния акт изобщо липсват изложени и приети факти, а в решението на директора на Д"ОУИ" общо е посочено, че правилно ревизиращият орган е определил задълженията. Би могло да се приеме, доколкото това е залегнало в общите процесуални принципи, че няма пречка мотивите на атакувания акт да бъдат изложени в друг - в случая ревизионния доклад. В него също липсва конкретизация и анализ на всички доказателства, като е посочено, че има такива, които и изобщо не са били събрани - пр. в представена при изискване справка от "ОББ"АД и банка ДСК няма отразяване на паричните наличности, нито справка за главници и лихви по предоставени кредити. Няма и данни за заемите от банка ДСК и за 2004 година. Тези доказателства също са били необходими за пълното изясняване на имущественото и финансовото състояние. В доклада има общо следното - представяни са частни документи, които обаче нямали достоверна дата, поради което били направени допълнителни проверки, без обаче да има уточняване нито кои документи за кои лица не следва да бъдат кредитирани, нито за кои е правена допълнителна проверка. Единствено е направена справка в табличен вид, където са посочени някакви имена на лица - физически и юридически, но посочените суми не съвпадат с някои от тези по писмени доказателства от преписката. Не са и изследвани всички обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Не могат да бъдат определяни нови задължения по реда на чл. 122 от ДОПК без да има пълен анализ и на целия финансов поток за процесните години на лицето и като едноличен търговец, и като участващ в дружествата "Маринекс" ЕООД и "Маринекс плюс"ООД. Не са събрани достатъчно доказателства и за доходите и заемите, направени от съпруга на лицето - Николай Петров. Това дава основание да се приеме, че действително направеният анализ е недостатъчен да се приеме, че има несъответствие между декларираните и/или получените доходи и имущественото и финансовото състояние на физическото лице, както и укрити приходи или доходи. След като няма събрани доказателства за такова несъответствие, то неправилно е приложен чл. 122 от ДОПК и са съответните години за определени данъчни задължения на Мирослава Петрова по чл. 35 от ЗОДФЛ. Поради което решението на съда следва да бъде отменено, като се постанови решение по същество и се отмени и атакувания РА само тази му част. На касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в съответствие с уважената част от жалбата - в размер на общо 50 лв., тъй като доказателства за други направени разходи не са представени по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение