Решение № 12674 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5418/2012 г.

Решение № 12674 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5418/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Добрич против решение № 79/7.03.2012 г. по адм. дело № 24/2012 г. на Административен съд - Добрич. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 164, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Кръстинка Иванова Митева, от с. Кардам, област Добрич счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че въпреки производния характер на правото по чл. 164, ал. 3 от КТ важно за неговото съществуване и надлежно упражняване са законовите предпоставки по възникването му да са налице към момента на разрешаване на отпуска. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 100/13.12.2011 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Добрич е потвърдил разпореждане № 811/27.10.2011 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ, с което е разпоредено събиране на суми по ревизионен акт за начет № 1/18.10.2011 г., представляващи неправомерно получени обезщетения за отглеждане на малко дете от Кръстинка Иванова Митева, от с. Кардам, област Добрич в размер на 547,36 лева за периода 1.01.2006 г. - 12.04.2006 г., ведно с начислените лихви в размер на 689,35 лева. Органите на НОИ са приели, че сумите са недължимо платени поради недеклариране прекратяването на трудовото правоотношение на майката, настъпило след прехвърлянето на майчинството. Приели са, че след като задълженото лице не е заявило това обстоятелство, за периода, в който майката не е била вече осигурена по трудово правоотношение, процесните суми са получени без основание. С оспореното съдебно решение съдът е отменил актовете на НОИ като незаконосъобразни поради противоречие с материалния закон - основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е правилно. Съгласно чл. 164 от КТ след използването на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на двегодишната му възраст. Този отпуск със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. По делото е установено, че Мария Николова Стоянова е била в платен отпуск поради бременност и раждане от 23.02.2004 г. до 6.07.2004 г., след изтичането на който е преотстъпила правото на отглеждане на детето си до навършването на двегодишна възраст на майка си Кръстинка Иванова Митева при условията на чл. 164, ал. 3 от КТ. От 15.11.2005 г. трудовото правоотношение на майката е било прекратено, като бабата е продължила да ползва разрешения и отпуск за отглеждане на малко дете и да получава дължимото обезщетение. Органите на НОИ не са разпоредили възстановяване на получените суми за периода от 16.11.2005 г. до 31.12.2005 г. поради погасяване задължението по давност. Правопрекратителните факти за отпуските по чл. 164, ал. 1 от КТ са изчерпателно изброени с разпоредбите на чл. 46, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) (ред., ДВ, бр. 54/2001 г., действаща към процесния период). Прекратяването на трудовото правоотношение на майката, дала съгласие отпускът и да бъде ползван от някое от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ е въведено като основание за прекратяване ползването на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ от тези лица в по-късен момент и не е действаща норма към момента на реализиране на фактическия състав по спора. Законосъобразно съдът е съобразил, че се касае за материалноправна норма, която има действие за в бъдеще, а допълнителното й изрично въвеждане от законодателя сочи, че до момента на нейното създаване такова основание за прекратяване не е съществувало. Действително отпускът на лицето по чл. 164, ал. 3 от КТ е неразривно свързан и обусловен от наличието на трудово правоотношение на майката, но това е изискване, имащо значение за неговото разрешаване. Едва с влизането в сила на измененията в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (ДВ, бр. 96 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) и по специално с действието на разпоредбата на чл. 46, ал. 7, т. 7 това изискване има значение и за неговото прекратяване. Достигайки до същите изводи, първостепенният съд е постановил законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение