Решение № 646 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7946/2014 г.

Решение № 646 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7946/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ФСДУС" при община Две могили чрез пълномощника му адв. Вълков срещу решение № 9 от 30.04.2014 г. по адм. дело № 472/2013 г. на Административен съд Русе. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в рамките на съдебно-административното производство съдът се произнася само по възраженията, изложени при обжалването по административен ред, предвид разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК. Наред с това, неправилно в мотивите на решението си съставът приема, че тъй като в Наредба N 5 на Общински съвет гр. Две могили не е предвиден ред за освобождаване от ТБО, следва да се прилага съответната разпоредба на ЗМДТ. Иска се отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, като се уважи касационната жалба. Претендират се разноски и за двете инстанции. Ответникът - Община Борово не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Акт за установяване на публично вземане по декларация (АУПВД) № 843 от 26.09.2013 г., издаден от гл. специалист "МДТ" при община Две могили, потвърден с решение № 12 (без дата) на директора на дирекция "ФСДУС" при община Две могили, с което на община Борово на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК за притежаван от същата недвижим имот, находящ се в с. Бъзовец, е установено задължение за ТБО за 2013 г. - I вноска, общо в размер на 231.83 лв. - в това число главница и лихва. Община Борово е обжалвала по административен ред АУПВД пред по-горестоящия административен орган, като с Решение № 12 (без дата) на директора на дирекция "ФСДУС" при община Две могили същият изцяло е потвърден. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Русе е отменил по жалба на Община Борово АУПВД № 843 от 26.09.2013 г., издаден от гл. специалист "МДТ" при община Две могили, потвърден с решение № 12 (без дата) на директора на дирекция "ФСДУС" при община Две могили. Решаващият състав е приел от фактическа страна, че със заповед от 4.08.2000 г. министърът на образованието и науката е предоставил на основание чл. 8, ал. 3 от ППЗДС на Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа (ДОВДЛРГ), в с. Брестовица, община Борово, процесния недвижим имот за безвъзмездно управление. По делото е представено искане от 29.08.2012 г. от директора на ДОВДЛРГ за освобождаване от ТБО за имоти, находящи се в с. Бъзовец и в с. Острица, община Две Могили, тъй като същите не се ползват от дома целогодишно. От разпитания по делото свидетел - директорът на ДОВДЛРГ, съдът е приел за установено, че имотът е ползван от дома до 2007 г. за летен отдих на децата, като не е ползван през цялата 2013 г. След извършена проверка за установяване на задължения въз основа на данните от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ органът по приходите в община Две могили е издал процесният АУПВД, с който по отношение на община Борово е установено задължение за ТБО за 2013 г. - I вноска, който по реда на задължителното оспорване по административен ред е потвърден изцяло с решение на директора на дирекция "ФСДУС". При така установената фактология, решаващият състав е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административно-производствените правила по издаването му. Съдът е приел, обаче, че АУПВД е издаден в противоречие с материалния закон, тъй като е издаден срещу Община Борово, която в конкретната хипотеза няма качеството на данъчно задължено лице за процесното задължение за ТБО. Съдът е изложил съображения, че след като в случая имотът е предоставен за управление на ДОВДЛРГ "Св. Иван Рилски", то последният е данъчно задължено лице за ТБО, с оглед на което процесният АУПОВ следва да бъде изцяло отменен. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че община Борово не е задължено лице за ТБО за процесния имот, предвид нормата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ. В посочената разпоредба, като данъчно задължени лица за заплащане на данъка върху недвижимите имоти, държавна или общинска собственост, са посочени лицата, на които имотите са предоставени за управление. Предвид разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, тези лица за задължени за заплащането и на таксата за битови отпадъци за тези имоти. В настоящия случай по делото не се спори, че със заповед № РД-09-465 от 4.08.2000 г. на министъра на образованието и науката, на основание чл. 8, ал. 3 от ППЗДС, държавен недвижим имот, находящ се в с. Бъзовец, включващ и процесният урегулиран поземлен имот VI в кв. 60 по регулационния план на с. Бъзовец, е предоставен безвъзмездно за управление на ДОВДЛРГ - с. Брестовица. Съгласно § 8, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към ЗИД на ЗНП (обн. ДВ бр. 105 от 2006 г.), считано от 1.01.2007 г. домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, са преобразувани от обслужващи звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги - домове за деца, финансирани като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия се намират. Видно от чл. 8, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗНП, домовете по ал. 1 преминават в управление на кмета на съответната община, който е и работодател на персонала в тях. В представения по делото Акт за публична общинска собственост № 918 от 30.03.2010 г. (л. 26) за процесния УПИ VI в кв. 60, с. Бъзовец, също е отразено, че върху имота са предоставени права за управление на кмета на община Борово съгласно чл. 12, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Видно от посочената разпоредба, имотите и вещите - общинска собственост, които не са предоставени за управление на други лица, се управляват от кмета на общината. С преобразуването на домовете предоставените им за управление имоти и вещи - публична държавна собственост, стават публична общинска собственост на съответната община, на територията, на която се намират (пар. 8, ал. 5 от ПЗР към ЗИД на ЗНП). Следователно, неправилен е изводът на първоинстанционния съд за приложимост на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ в настоящия случай. Предоставеното на дома през 2000 г. управление на имота, по силата на закона е преминало върху кмета на общината, а собствеността от държавата е преминала върху община Борово, на чиято територия се намира ДОВДЛРГ, с. Брестовица. Поради това именно община Борово, в качеството й на собственик на имота, е данъчно задължено лице за заплащането на ТБО за процесния имот. В решението си административният съд не е извършил проверка на законосъобразността на определения с оспорения пред него АУПВД размер на ТБО. В производството по проверка на законосъобразността на процесния АУПВД е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, с оглед на която съдът е длъжен да реши спора по същество, с изключение на хипотезата по алинея 3, когато естеството на акта не позволява решение по същество и която в случая не е налице. Съдът е длъжен, при оспорването на АУПВД да провери законосъобразността на определения с него размер на ТБО. В случая по делото са събрани доказателства за отчетната стойност и данъчната оценка на имота, но от съда не са изложени правни изводи досежно определения с акта размер на ТБО. Това препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, при съобразяване с мотивите на касационната инстанция, а именно, че община Борово се явява задължено лице на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ за заплащане на ТБО за процесния имот. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, седмо отделение,