Решение № 82 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7604/2013 г.

Решение № 82 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7604/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд - Монтана, постановено на 6.07.2011 г. по гр. д. № 174/2011 г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен искът с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от [фирма] срещу М. М. Н. и Г. Г. Н. за признаване собствеността и предаване на владението на имот с площ от 161 кв. м., част от УПИ ХХХIХ, пл. № 50 в кв. 2 по плана на [населено място] от 1986 г. Поддържа се, че след влизане в сила на решението молителят се е снабдил с документи от отчуждителната преписка /протокол на комисия по чл. 266 ППЗТСУ от 11.02.1971 г., писмо от Д. - В. изх. № 111/1972 г. и скица с отразяване на одобрено изменение на уличната и дворищна регулация в кв. 6 от м. март, 1972 г. заедно със заповед № 1220/10.VIII.1976 г., с която се одобрява изменението на регулацията на кв. 6/, от които се установява, че за нуждите на Т. "Г. Д." - гр. В. /впоследствие кооперация "В. 98" - гр. В., праводател на молителя/ от М. П. А., праводател на ответниците по делото, е извършено отчуждаване на правно дворно място от имот пл. № 175, парцел ХII в кв. 6, който имот се придава по регулация на Т. "Г. Д.", както и че предвидената в заповедта за отчуждаване сума е преведена на това лице. Твърдят, че тези обстоятелства са от съществено значение за спора с оглед мотивите на решението, чиято отмяна се иска, като дружеството не е могло да се снабди с тези доказателства своевременно, тъй като са се намирали в държане на трето лице. В писмен отговор ответниците по молбата М. М. Н. и Г. Г. Н., изразяват становище, че молбата за отмяна е неоснователна по изложените в отговора съображения. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 305, т. 2 ГПК, като съображенията за това са следните: От показанията на изслушания по настоящето дело свидетел А. Г. се установява, че представените по делото документи са предоставени на молителя през месец септември, 2013 г. Документите се намирали в архива на К. "В.". С оглед на това следва да се приеме, че с подаването на молбата на 13.05.2013 г. е спазен предвиденият в чл. 305, т. 2 ГПК срок. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното: В решението, чиято отмяна се иска, е прието, че правото на собственост на ищеца [фирма] не е установено при условията на главно и пълно доказване, тъй като не е установено каква е връзката между К. "В. 98", от която ищецът твърди, че е купил имота, с Т. "Г. Д.", за която са представени доказателства за придобиване право на собственост върху парцел ХIII в кв. 2 през 1987 г., отчужден и отреден за нуждите на кооперацията. Изложени са също и съображения, че в съставения през 1987 г. нотариален акт не е посочено законово основание за признаване кооперацията за собственик, както и че не е посочено част от кои имоти се придават към имотите на кооперацията съгласно изискването на чл. 134, ал. 2 ЗТСУ (отм.), нито може по категоричен начин да се приеме, че имотите са били отчуждени в полза на държавата, в който случай на кооперацията се отстъпва право на строеж. Прието е също така, че не е установено по категоричен начин планът от 1986 г. да е бил приложен, тъй като не е установено имотът да е бил завзет от Т. "Г. Д." по предвидения в закона ред - същият е заграден и е бил ползван от М. А. и Т. П., а впоследствие от ответниците по иска. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства съдържат данни за проведено отчуждително производство и за предаване на имота на Т. "Г. Д.", включително и за изплащане на дължимото обезщетение на М. А., които обстоятелства според настоящия състав са от съществено значение за изхода на спора с оглед съображенията на съда, съдържащи се в решението, чиято отмяна се иска. Доказателствата са се намирали в държане на трето лице, поради което молителят не е могъл да знае за тяхното съществуване и да ги представи своевременно. В производството по делото молителят е положил дължимата грижа да установи всички факти и обстоятелства, имащи съществено значение за спора, вкл. и свързани с твърдяното от него отчуждаване на имота-ангажирал е съдебно-техническа експертиза, но експертът не е бил в състояние поради липсата на доказателства, да отрази посочените по-горе факти в заключението си. Обстоятелството дали притежаваният от М. А. имот е бил надлежно отчужден, вкл. като е било платено обезщетение за това, е основното, поради което предявеният иск е бил отхвърлен по съображения, че не е установено регулацията да е била приложена. С оглед на това следва да се приеме, че въпросите за прилагането на регулацията, за предвидените в регулационния план отреждания, са от съществено значение за спора, като представените с молбата за отмяна писмени доказателства съдържат информация за това. Ирелевантно да настоящето производство е обстоятелството, на което се позовават ответниците по молбата, а именно че с решение № 7799/11.06.2010 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 9808/2009 г. по жалба на М. М. Н. е отменена заповед № РД-18-74/24.06.2008 г. на изпълнителния директор на А., обн. ДВ, бр. 64 от 18.07.2008 г., с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на [населено място], в мотивите към което е прието, че М. Н. е установила правата си върху процесния имот. В производството пред административния съд не се разрешават спорове за принадлежност на правото на собственост върху имотите, нанесени в кадастралната карта, поради което и не може да бъде споделена тезата на ответниците по молбата, че решението на ВАС установява правата им, както и че има значение за установяване на факта дали и кога имотът е бил зает. Не може да се приеме, че молителят е могъл и е бил длъжен да узнае за съществуването на представените доказателства в хода на производството, тъй като доказателствата /с изключение на заповед № 1220/10.VIII.1976 г./ са се намирали в държане на трето лице, неизвестно за молителя, т. е. не са били съхранявани от надлежно оправомощен държавен орган, не са били общодостъпни по начин след извършена справка да е възможно заинтересованото лице да узнае за съществуването им. С молбата за отмяна са представени нови доказателства, които биха могли да променят извода дали регулацията е била приложена по отношение на процесния недвижим имот, както и за правата на праводателя на молителя. Решението на Окръжен съд - Монтана, постановено на 6.07.2011 г. по гр. д. № 174/2011 г. следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като новото разглеждане на делото следва да започне от процесуалните действия по допускане и събиране на доказателства. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение